Карл Сандбърг
Палачът в своя дом

Какво мисли палачът, когато

се прибира след работа в къщи?

Когато с жена си, с децата

край масата сяда, пие чаша кафе,

яде своя омлет? Ще го питат ли те

как е минал денят и дали

е работил добре? Може би

тази тема отбягват, говорят

за бейзбол, за времето, за политика,

за романа в картини от вестника

и за новия филм? Те ръцете му гледат ли,

когато кафето си взема или реже омлета?

Ако малките кажат му: „Татко,

да играем на конче, ето въжето.“ —

отговаря ли той на шега:

„Май за днес на въже се наситих.“

Или светва лицето му, сякаш

озарено от радост, и казва:

„В хубав свят, в чуден свят ний живеем.“

Ако белият лик на луната

в тиха стая надникне, ако лунни лъчи

се вплетат във косите на спящо дете —

палачът, какво прави палачът тогава?

Може би му е лесно. Може би

за палачите всичко е лесно.