Робърт Фрост
Импулсът

Самотно бе за нея тук,

откакто те

дойдоха двама в пустошта

и без дете.

 

Какво да върши в празен дом?

Едва-едва

на оран следваше го тя

и за дърва.

 

Похапне си, на дънер стар

седи цял ден

и тихо пее си сама

със глас сломен.

 

Да скърши клон от черен бор

пое веднъж

далеч, едва дочу гласа

на своя мъж.

 

Не отговори и назад

не тръгна тя,

побягна бързо и се скри

във папратта.

 

Не я намери той,

навред я търси сам,

в дома й бащин пита пак

не е ли там.

 

Бе слаба връзката им, в миг

се скъса — как

това мъжът пред гроба й

научи чак.