Еми Лоуел
Една дама

Ти си красива и избледняла

като стара оперна мелодия,

свирена на клавесин;

или като светлата коприна

в будоар от осемнадесети век.

В очите ти тлеят окапалите рози

на изживените минути;

като дъха на затворена стъкленица парфюм

е тънък и неясен

ароматът на душата ти.

Полутоновете ти излъчват топлина

и съзерцавам очарована

как хармонично се преливат цветовете ти.

 

Моята младост е новоизсечена монета,

която хвърлям пред краката ти.

Вдигни я от праха,

за да се забавляваш с блясъка й.