Едгар Лий Мастърс
Хълмът

Къде са Елмър, Хермън, Бърт, и Том, и Чарли,

безводният, мъжественият, веселякът,

пияницата и войникът?

Те всички, всички са заспали там, на хълма.

 

Единият във треска изгоря,

а беше изгорен във рудник вторият,

при свада улична бе третият убит,

четвъртият умря в затвора,

а петият се строполи от мост в желанието си семейство да изхрани.

Те всички, всички са заспали там, на хълма са заспали.

 

Къде са Ела, Кейт, и Мег, и Лизи, и Едит,

сърцето нежно, простата душа, нетрепващата, гордата, щастливата?

Те всички, всички са заспали там, на хълма.

 

От срамно, извънбрачно раждане умря едната,

в любов нещастна втората погина,

а третата — във публичния дом, в ръцете на садист,

четвъртата — от гордост унизена, че своя блян заветен

не постигна,

за петата, подир живот в далечен Лондон и Париж,

бе отделено малко място покрай Ела, Кейт и Мег.

Те всички, всички са заспали, всички са заспали там, на хълма.

Чичо Айзак и леля Емили къде са,

и Тауни Кинкед, и Севин Хотън,

и майор Уокър, който разговаряше

с почтените мъже от времето на революцията?

Те всички, всички са заспали там, на хълма.

Донесоха им от войната мъртви синове

и дъщери разбити от живота,

и плачещите им деца осиротели.

Те всички, всички са заспали, всички са заспали там, на хълма.

 

Къде е старият свирач — свирачът Джонс,

който игра с живота цели деветдесет години,

с оголени гърди излизаше сред дъжд и сняг,

който пиян, разгулен, не мислеше ни за жена, ни за деца,

нито за злато, за любов или за рая?

Чуйте! И в гроба той бърбори за някогашните гуляи,

за конните надбягвания в Клерис Гроув,

за онова, което е говорил Линкълн

отдавна някога в Спрингфийлд.