Едуин Робинсън
Минивър Чиви

Минивър Чиви — надменност, презрение,

брулен от времето здраво,

хленчеше все, че изобщо роден е,

и имаше право.

 

С дните предишни живееше той,

преследван от своите видения:

войни настръхнали в яростен бой,

вихрогони разпенени…

 

Минивър въздишаше все по красиви

отколешни сънища; винаги сам,

бълнуваше за Камелот^[1] и за Тива^[2],

за дружба с Приам^[3].

 

Минивър мечтаеше за плодовете

на славата, подвизи, бури;

романси бленуваше той в градовете,

певци-трубадури.

 

Минивър бе влюбен във всички Медичи^[4],

макар и далече от тях,

но само и само на тях да прилича,

би сторил и грях.

 

Минивър проклинаше всичко банално

и гледаше с присмех войнишките дрехи;

за древната грация беше му жално

с метални доспехи.

 

Минивър презираше пустото злато,

принуден все пак да протяга ръка,

и все тази мисъл стоеше в главата му:

отгде да го вземе и как!

 

Минивър Чиви така все си креташе

и все така пиеше, ден подир ден,

отчаян от своята участ проклета,

Минивър Чиви, тъй късно роден!