Едуин Робинсън
Ричард Кори

Когато Ричард Кори из града вървеше,

ний, простият народ, стояхме занемели,

че от петите до главата джентълмен той беше,

напет и царствено изящен целият.

 

И беше винаги спокоен, съвършен,

и бе човечен, винаги когато заговори,

и винаги когато каже „добър ден“ —

вълнуваше кръвта ни Ричард Кори.

 

И бе богат, от крал бе по-богат,

във всички добродетели възпитан,

изобщо всеки друг на този свят

би искал неговата участ да изпита.

 

Тъй ний се блъскахме, на труд обречени,

кълняхме залъка си, вечно прегладнели,

а Ричард Кори във една спокойна вечер

се върнал в къщи и главата си прострелял.