Станислав Лем
Двете еволюции (2)

Прилики

За праначалото на еволюцията не знаем със сигурност нищо. Затова пък добре познаваме динамиката на възникването на новия вид — от неговото зараждане, през кулминацията на разцвета, до изчезването му. Пътищата на еволюцията са почти толкова много, колкото и видовете, а всички те притежават многобройни общи характерни черти. Новият вид се появява незабележимо. Външният му вид е заимствуван от вече съществуващите и това вземане назаем като че ли свидетелствува за творческото безсилие на Конструктора. Първоначално малко неща подсказват, че онзи преврат във вътрешната организация, който ще предопредели по-нататъшния разцвет на вида, вече по принцип се е извършил. Първите представители на новия вид са дребни, отличават се с някои примитивни черти, сякаш са се родили под знака на прибързаността и несигурността. Известно време той вегетира полулегално, с мъка издържайки конкуренцията на отдавна съществуващите видове, оптимално приспособени към поставяните от света изисквания. Докато най-сетне поради промяна в общото равновесие, предизвикана от привидно дребни размествания в околната среда (а за вида околната среда е не само геологичният свят, но и всички други видове в него), експанзията на новия вид се задвижва. Нахлувайки във вече заетите територии, той демонстрира убедително своето преимущество над конкурентите в борбата за съществуване. А когато навлиза в празно, неовладяно от никого пространство, избухва разпространяващо се радиално еволюционно лъчение, поставящо началото на много и различни едновременни промени, при които изчезването на остатъците от примитивизма се придружава от богатство на новите структурни решения, все по-смело предопределящи външната форма и новите функции. По този път видът тръгва към върховете на своето развитие, превръща се в това, което ще даде наименованието на епохата. Периодът на неговото господство на сушата, в морето и въздуха трае дълго. Най-сетне отново настъпва нарушаване на хомеостатичното равновесие. Но тя все още не е равнозначна със загуба. Еволюционната динамика на вида придобива нови, ненаблюдавани до този момент, черти. Представителите му от главния клон увеличават размерите си, сякаш търсят спасение от опасността в гигантизма. Същевременно се подновяват еволюционните лъчения, този път белязани от свръхспециализацията.

Страничните клонове на вида се стараят на проникнат в среда, където конкуренцията е сравнително слаба. Тази маневра неведнъж се увенчава с успех и тогава, когато след гигантите, с чието създаване главният клон на вида е искал да се спаси от гибел, не е останала и следа, когато неуспешни са се оказали и точно противоположните опити (защото някои еволюционни издънки в същото време се стремят бързо да намалят размерите си) — потомците на онзи страничен клон, щастливо намерили благоприятни условия в дълбините на периферната територия на конкуренцията, продължават да съществуват там упорито, почти без да се променят, като последно свидетелство за отдавна отминалите изобилие и мощ на вида.

Моля да бъда извинен за този леко приповдигнат стил, за тази неподкрепена с примери реторика, но до обобщенията ме доведе това, че говорех едновременно за двете еволюции: за биологичната и технологичната.

Наистина най-общите закономерности на двете еволюции изобилствуват с аналогии, които ни карат да се замислим. Не само първите влечуги са приличали на рибите, а бозайниците — на дребните гущери. Първият самолет, първият автомобил и първият радиоприемник също заимствуват своя външен вид от предшествуващите ги форми. Първите птици са били летящи гущерчета с пера; първият автомобил си е бил просто бричка с ампутиран теглич, самолетът бил „откраднат“ от хвърчилото (или направо от птицата…), а радиото — от създадения по-рано телефон. Прототиповете по правило също били с неголеми размери, а конструкцията им дразнела с примитивизма си. Първата птица, прародителите на коня и слона са били дребни, първите парни локомотиви не са били по-големи от обикновена каруца, а първият електрически локомотив е бил още по-малък. Новият принцип на биологичната или технологичната еволюция незабавно буди по-скоро съжаление, отколкото ентусиазъм. Първите механични транспортни средства се движели по-бавно от конните, самолетът едва-едва се откъсвал от земята, а да се слушат радиопредаванията не било удоволствие дори в сравнение с тенекиения глас на фонографа. Аналогично първите сухоземни животни вече не били добри плувци, а още не били станали образци на пъргави пешеходци. Гущерчето с пера — arhaeropteryx — не толкова летяло, колкото подхвърчало. До споменатите „лъчения“ се стигало едва в процеса на усъвършенствуване. Както птиците превзели небето, а тревоядните бозайници — степта, така и транспортното средство с двигател с вътрешно горене завладя пътищата, поставяйки началото на все по-специализирани разновидности. Автомобилът не само измести дилижанса в „борбата за съществуване“, но „роди“ също автобуса, камиона, булдозера, мотопомпата, автоцистерната и десетки други. Овладявайки „екологичната ниша“ на въздушното пространство, самолетът се разви може би още по-радикално, като промени вече неколкократно установените форми и начин на задвижване (буталният двигател беше заменен с турбобутален, с турбодвигател, най-сетне — с реактивен двигател, при полети на къси разстояния конвенционалният самолет с крила намира опасен съперник във вертолета и т.н.). Освен това струва си да отбележим, че по същия начин, по който стратегията на хищника влияе върху стратегията на жертвата, и „класическият“ самолет се защитава от нашествието на вертолета: чрез създаването на прототипове, които благодарение на промяната на направлението на тягата могат да стартират и да се приземяват вертикално. Това е същата борба за максимална универсалност на функцията, така добре позната на всеки изследовател на еволюцията.

Двете споменати транспортни средства още не са достигнали върховата фаза на своето развитие, затова не можем да говорим за по-късните им разновидности. Различна от тяхната е съдбата на управляемия балон, който пред лицето на опасността от по-тежката от въздуха машина проявява тенденция към елефантиазис, толкова типична за предсмъртния разцвет на отмиращите еволюционни клонове. Смело можем да сравним последните цепелини от трийсетте години на нашия век с атлантозаврите и бронтозаврите от кредния период. До огромни размери стигат и последните модели парни локомотиви, преди да бъдат изместени от дизеловите и електрическите. В търсенето на низходяща линия на развитие, на вторични лъчения, чрез които се прави опит за спасяване от грозящата ги опасност, можем да се обърнем към радиото и киното. Конкуренцията на телевизията предизвика бурно „“лъчение" на промените" при радиоприемниците. Те заеха нови „екологични ниши“ и така възникнаха миниатюризираните и джобните апарати, както и други разновидности, белязани от свръхспециализацията — например „хай-фи“ със стереофоничен звук, с вградена апаратура за висококачествен запис на звука и т.н. А що се отнася до киното, в съперничеството с телевизията то увеличи значително своя екран, нещо повече — дори проявява тенденция да „заобиколи“ с него зрителя (видеорама, циркорама). Ще добавя, че бихме могли да си представим по-нататъшното развитие на механичното транспортно средство, при което задвижването на колела ще се окаже остаряло. Когато съвременният автомобил бъде окончателно изместен от някой свой събрат „на въздушна възглавница“, напълно вероятно е последният, все още вегетиращ в „страничната линия“ потомък на „класическия“ автомобил да бъде малката косачка за поддържане на тревни площи с двигател с вътрешно горене и нейната конструкция да бъде далечно отражение на епохата на автомобилизма, така както някои гущери от архипелазите на Индийския океан са последните живи потомци на гигантските гущери от мезозойската ера.

Морфологичните аналогии на био– и техноеволюцията могат да бъдат представени графично — с крива, която се изкачва бавно нагоре, за да слезе от пика на кулминацията обратно надолу, към гибел, но тези прилики не изчерпват всички съвпадения между двете обширни области. Можем да открием и други, още по-изумителни съвпадения. Така например съществуват редица много специфични белези на живите организми, чието възникване и запазване не могат да бъдат обяснени с адаптационната им способност. Тук можем да споменем освен известния на всички гребен на петела великолепните опашки на самците на някои птици (паун, фазан) и дори приличните на ветроходни платна гръбначни израстъци на някои изкопаеми влечуги. Аналогично, много от продуктите на определена технология притежават ненужни, нефункционални на вид белези, чието присъствие не може да бъде обяснено нито с условията; нито с целта на действието им. В случая се проявява изключително интересната и в известен смисъл забавна прилика на нашествието в дълбините на биологичното или технологичното конструиране — в първия случай на критериите на половия подбор, а във втория — на модата. Ако се ограничим за по-ясно до примера със съвременния автомобил, ще видим, че актуалното състояние на технологията диктува на проектантите основните му характеристики, така например при запазване на задвижването на задните колела с разположен отпред двигател конструкторът трябва да помести кардановия вал вътре в купето. Но между този диктат за ненарушаване на функционалната организация и изискванията и вкусовете на потребителя се простира свободното пространство на „свободния избор“ — на въпросния потребител могат да се предложат различни форми и цветове, наклон и размери на прозорците, допълнителни украшения, хромиране и т.н. Аналог на променливостта на продукта, предизвикана от модата, в биологичната еволюция е необикновеното разнообразие на вторичните полови белези. Първоначално те са били резултат от случайни промени — мутации, а в следващите поколения са се утвърдили, защото са давали на техните носители привилегия като сексуални партньори. И така — аналог на автомобилните „опашки“, хромираните украшения, оформените с фантазия решетки на филтрите за охлаждащ въздух, предните и задните фарове, са настъпващите през размножителния период промени в окраската, перата, козината или — last by not last^[1] — определено разполагане на мастната тъкан заедно с такива черти на лицето, които срещат сексуално одобрение.

Разбира се, инертността на „сексуалната мода“ е несравнимо по-голяма при биоеволюцията, отколкото при технологията, понеже конструкторът Природа не може да променя произвежданите от нея модели всяка година. Но същността на явлението, тоест характерното влияние на „непрактичния“, „несъществения“, „нецелесъобразния“ фактор върху формата и индивидуалното развитие на живите същества и на технологичните продукти може да се открие и изследва при огромен брой произволно избрани примери.

Могат да бъдат открити и други, по-малко очебийни прилики между двете големи еволюционни дървета. Така например в биоеволюцията съществува явлението мимикрия, тоест уподобяване на едни видове на други, когато то е от полза за „имитаторите“. Неотровните насекоми например могат да изглеждат досущ като неродствени, но опасни видове, а понякога те „се преструват“ само на отделна част от тялото на същество, което няма нищо общо с насекомите — имам предвид ужасяващите „котешки очи“ по крилата на някои пеперуди. Аналогия на мимикрията можем да открием и в техноеволюцията. Преобладаващата част от произведенията на шлосерството и ковачеството през XIX век е била изпълнявана под знака на имитацията на различни растителни форми (железните мостови конструкции, парапетите, уличните фенери, оградите, дори „короните“ на старите локомотиви имитирали растителни мотиви). Предметите за ежедневна употреба в наше време — автоматични писалки, запалки, лампи, пишещи машини — често се характеризират с „обтекаемост“ под влияние на формите от авиационната промишленост, от техниката на високите скорости. Наистина този род мимикрия не притежава дълбоката мотивировка на своя биологичен еквивалент, тук се сблъскваме по-скоро с влиянието на първостепенните, ключовите технологии върху второстепенните, вторичните технологии. Модата също си казва думата. Впрочем обикновено не може да се разбере доколко дадена форма е детерминирана от конструкторското предлагане и доколко от потребителското търсене. Защото тези процеси са циклични и при тях причините се превръщат в следствия, а следствията — в причини, защото в тях действуват многобройни положителни и отрицателни обратни връзки; живите организми в биологията или поредните промишлени продукти в техническата цивилизация са само дребни елементи от тези най-общи процеси.

Последната констатация разкрива същевременно генезиса на приликите между двете еволюции. И двете са материални процеси с почти еднакъв брой степени на свобода и близки динамични закономерности. Тези процеси протичат в самоорганизиращата се система, каквато е цялата биосфера на Земята и цялостната техническа дейност на човека — а за такава система като цяло са характерни явленията „на прогреса“, тоест нарастване на хомеостатичната ефективност, насочена към свръхстабилното равновесие като своя непосредствена цел.

Използуването на биологични примери ще бъде вероятно полезно и плодотворно и при по-нататъшните ни разсъждения. Обаче освен прилики двете еволюции притежават и големи разлики, чието изследване дава възможност да се разкрият както ограничеността и недостатъците на този ужким толкова съвършен Конструктор — Природата, — както и неочакваните шансове (но и опасности), с които е бременно лавинообразното развитие на технологията в ръцете на човека. Казах „в ръцете на човека“, понеже технологията не е (поне засега) безлюдна, тя става едно завършено цяло едва когато „се допълни с човечеството“, и именно в това се съдържа може би най-съществената разлика: не подлежи на ни най-малко съмнение, че биоеволюцията е аморален процес, което не може да се каже за технологичната еволюция.