Грег Беър
Фондацията и Хаосът (90)

91

— По-добре късно, отколкото никога — каза Гаал Дорник на техника, докато гледаха как професор Селдън се настанява на стола в звукозаписната кабина.

— Изглежда уморен — каза техникът и провери апаратурата си, за да се увери, че е нагласил всичко най-добре за старчески глас.

Хари прегледа бележките си и огледа първата точка на голямо отклонение вътре в уравненията. Затананика тихичко, после вдигна поглед в очакване на сигнал да започва. Беше ярко осветен; студиото оттатък беше тъмно, макар той да виждаше малките лампички, мигащи в зрукозаписната кабина.

Три сферични лещи се спуснаха отгоре и увиснаха на нивото на гърдите му. Нагласи одеялото, с което бяха завити краката му. Преди четири дена беше казал на колегите си и в частност на Гаал Дорник, че е получил слаб удар и цял ден му се губеше. Те се бяха засуетили около него с настоявания да не се напряга. И ето го сега с това одеяло. Само да се изкашля и веднага го наобикаляха угрижени лица.

Лъжата му беше достатъчно дребна. И беше казал на Гаал, че заедно с удара бяха дошли и мир и покой, каквито досега не познавал… и решение да завърши работата си, преди Смъртта да дойде да го вземе.

Подозираше, че нещичко ще стигне до Данийл. Старият му приятел и наставник някак щеше да разбере и да одобри.

Към края на срещата с Дорс, Клиа Асгар и Бран Хари беше усетил лекото въздействие, упражнявано му от Данийл. За миг усети как спомените му избледняват, докато групата вървеше към вратата и Дорс се обърна да го погледне с горчиво, страстно съжаление. И усети и нещо друго — ярко, напрегнато и импулсивно, което блокираше усилията на Данийл, без роботът да разбере.

Сигурно беше дошло от дръзката Клиа, по-силна от Данийл, която, естествено, се съпротивляваше на манипулациите на един робот, колкото и добронамерени да бяха те. И Хари й беше благодарен. Да си спомня ясно тази среща и да знае какво ще се случи след година-две… Да си спомня обещанието на Данийл, дадено му на четири очи в спалнята на Хари, докато другите чакаха навън — заключителен разговор между стари приятели, — че Дорс ще бъде с него, след като приключи делото си, когато животът му наближава своя край.

Сега тя не можеше да бъде с него. Твърде много беше изложен пред погледа на обществото. Завръщането на Тигрицата или на някоя, твърде много приличаща на нея, не беше желателно.

Но тук имаше и нещо друго. Хари знаеше, че времето на роботите е свършило, трябва да свърши; и че е много вероятно Данийл никога да не изостави напълно задачата си. Същата тази вечна загриженост и преданост, която Данийл чувстваше към Хари, накарала го да му дари завръщането на неговата любов, най-накрая щеше да го накара отново да се намеси…

Така че Данийл не биваше да знае някои неща — предложение, трудно в най-добрия случай.

Заедно, Уанда, Стетин, Клиа и Бран обаче щяха да се погрижат за това. Заедно те бяха достатъчно силни и достатъчно изкусни.

— Професор Селдън, бихте ли започнали, моля? — обади се техникът от апаратната. Гаал Дорник стоеше до него и едва се виждаше от мястото на Хари.

— Аз съм Хари Селдън, стар човек, на години.

Техникът изключи връзката със студиото и погледна Гаал, леко загрижен.

— Надявам се да е малко по-весел, когато започнем сериозно.

— Ти заминаваш за Терминус, нали? — попита го Гаал.

— Разбира се. Семейството ми е стегнало багажа и е готово да замине. Мислиш ли, че щях да бъда тук, ако…

— Срещал ли си Хари Селдън и преди?

— Никога не съм имал честта — изсумтя мъжът. — Но съм чувал легенди, разбира се.

— Той знае много добре какво прави и що за роля да играе. Никога не го подценявай — каза Гаал и макар и това да беше неточно предупреждение или описание, той спря дотук и посочи конзолата.

— Точно така — каза техникът и се съсредоточи върху апаратурата. — Сега ще дръпна завесата и ще включа скрамблерите. Никой няма да знае какво казва той — освен него самия.

 

 

Хари леко почука с пръст по облегалката на стола. Светлините на сферите станаха кехлибарени, после червени. Той се надигна от стола и се взря в мрака отвъд — представяше си лица, хора, мъже и жени, нетърпеливи да разберат каква ще е съдбата им. Е, през повечето време, поне в няколко случая, той ще може да помогне. Тежкото беше, че той не знаеше кога точно тези кратки речи щяха да станат ненужни!

Този ден щеше да запише само едно послание, другите — през следващите година и половина — тогава, когато регулираните уравнения покажеха, че е нужен поредният тласък.

С най-професорския си маниер, съвсем уверен и решителен, Хари заговори. Записа просто послание към онези от Втората фондация — психолозите и матистите, менталиците, които щяха да ги обучават и да променят линиите им на развитие — нищо кой знае колко дълбоко, просто навивки.

— На истинските си внуци — каза той — поднасям най-големите си благодарности и ви пожелавам късмет. Вие никога няма да имате нужда да чуете от мен за връхлитащата Криза на Селдън… Вие никога няма да имате нужда от нищо толкова драматично, защото знаете…

Беше говорил с Уанда предния ден и й беше обяснил последната част от пъзела на Втората фондация. Отначало тя беше разочарована и то много — толкова много й се искаше да се махне от Трантор, да започне отново на някой нов свят, колкото и пуст да е той. Но го беше понесла забележително добре.

Беше й казал също, че Данийл никога не бива да научи истинските координати на Втората фондация и на менталиците, които можеха да устоят на всички усилия на роботите жискарианци, ако някога се върнат, за да поемат юздите на тайната власт.

Само няколко минути — и приключи.

Дръпна одеялата встрани и ги метна на ръба на стола, после стана да си върви. Трите лещи се издигнаха в мрака горе.

Докато чакаше Гаал, Хари се зачуди дали Смъртта няма да бъде робот. Колко щеше да е проблематично за един робот да донесе едновременно и успокоение, и край за един човек господар! Видя голям, гладък, чернокож робот, безкрайно предпазлив и внимателен, който му служи и го ръководи до последно.

Мисълта го накара да се усмихне. Де да можеше вселената да е толкова грижлива и нежна.