Грег Беър
Фондацията и Хаосът (80)

81

— Записите от залата показват, че след като е убила Фарад Синтер и е привела стражата в безпомощност, Вара Лизо е отишла в Залата за освобождаване и е заплашила Хари Селдън — каза майор Нам. Главата му бе капсулирана в шлем за възстановяване. Щяха да минат цели седмици, докато се оправи от мозъчната повреда, предизвикана от Вара Лизо пред кабинета на Фарад Синтер. — Ние вярваме, че тези другите използват много варианти за измама, за да влязат в Залата и да закрилят Селдън. Те очевидно са знаели, че Селдън е в голяма опасност.

— А ние не сме знаели? — попита Линг Чен. Той се приведе леко напред в креслото си, притиснал стегнато ръце до тялото си, зареял поглед някъде над рамото на майора.

— Нямаше издадена директива да закриляме Селдън — напомни генерал Протон на началника на Комисията. — Ако тези другите не бяха дошли, Вара Лизо лесно щеше да ги убие с невралния камшик или със специфичните си таланти. И все пак само тя беше упълномощена да влиза в сградата на съда и в Имперския сектор. Не е ясно как точно е умряла, но се радвам, че е мъртва.

— През последните три дена всички в Имперския сектор са страдали от страшно главоболие. Вие не сте ли го усетили? — попита Чен.

— Аз обикновено страдам от главоболие, началник. Такава е житейската ми участ — отвърна весело Протон.

Чен прегледа внимателно видеообобщението на събитията в Залата за освобождаване. Търсеше нещо, някого, призрак, сянка, ключ, въплътен в плът. Посочи високия мъж, застанал до силната жена в края на обобщението.

— Имате ли индивидуален файл за този?

— Няма — отвърна му генерал Протон. — Нямам представа кой е.

За миг Линг Чен отмести поглед от екрана на информатора и едната страна на лицето му се напрегна, когато стисна челюст.

— Доведете ми го. Както и жената с него. — Той пренасочи вниманието си към увеличения образ на набития мъж, понесъл на ръце тялото на Вара Лизо. Изразът му омекна за миг. — И този. Хари Селдън да бъде пуснат и предаден на колегите си или на семейството си. Не желая да нося повече отговорност за него. Задръжте засега арестуваните млади далити.

Майор Нам сякаш не беше щастлив. Чен вдигна вежда към него.

— Имате забележки?

— Всички те са нарушили сигурността на двореца…

— Да, нарушили са я, нали така? — попита натъртено Чен. — А вие сте част от тези, които се грижат за сигурността на двореца?

Майорът се изправи и не каза нищо повече.

— Можете да вървите — каза му Чен. Майорът бързо си тръгна.

Генерал Протон се изкиска.

— Без съмнение няма да обвините него — каза той.

Чен поклати глава.

— Едва не направихме най-големия гаф в кариерата си.

— Как? — попита Протон.

— Едва не загубихме Хари Селдън.

— Предположих, че можем да го жертваме.

Чен почти се намръщи, но лицето му бързо стана отново безстрастно.

— Този човек… познаваш ли го?

— Не — отвърна Протон, вперил очи в увеличения образ.

— Някога беше известен като Демерзел.

Протон отдръпна главата си назад и присви очи със съмнение, но не възрази на началника на Комисията.

— Той не умира — продължи Чен. — Изчезва за десетилетия наред и после се връща. Често е бил свързван с интересната кариера на Хари Селдън. — Чен за първи път този ден се усмихна на Протон. Усмивката беше особена, почти вълча, а очите на Чен блестяха от смесени чувства. — Подозирам, че е насочвал усилията ми по различни начини години наред, винаги в моя полза… — и повтори замислено: — Винаги в моя полза…

— Още един човек машина, предполагам — рече Протон. — Радвам се, че не съм отблизо запознат с тази история.

— Нямаше нужда да знаеш — каза Чен. — Самият аз мога само да подозирам. В края на краищата той е майстор на камуфлажа и увъртането. Ще се радвам да се срещна с него и да му задам няколко въпроса като господар на господар.

— Защо просто не го екзекутираш?

— Защото като нищо може да има и други, които ще заемат мястото му. Знам само, че те са тук, в този дворец.

— Клаюс? — попита Протон с почти невидима усмивка.

Чен изпръхтя.

— Де този късмет.

— Защо щеше да е толкова лошо да загубим Селдън, трън в хълбока на Империята? — попита Протон.

— Защото този стар-престар Демерзел може да прекара още хиляда години в опити да отгледа нов Хари Селдън — отвърна Чен. — А сега вероятно всичко няма да мине добре за мен или за тебе, драги ми Драконе. Селдън го каза и този път му вярвам.

Протон поклати глава.

— По-лесно мога да повярвам в механичните хора, отколкото във Вечните. В края на краищата съм срещал роботи. Но… както кажете, началник, както кажете.

— Сега можеш вече да се връщаш в задимената си пещера — измърмори чен. — Младият император е достатъчно сплашен.

— На драго сърце — отвърна Протон.