Грег Беър
Фондацията и Хаосът (73)

74

Дорс Венабили пазеше свой собствен списък с кодове и входни шифри за сградите на двореца и, забележително, повечето все още вършеха работа. Без съмнение кодовете за излизане от сградите ги сменяха по-често, отколкото тези за влизане. Когато арестуваха Хари по обвинение в покушение преди десетилетия, тя правеше планове как ще проникне в сградата на съда и ще го освободи и свършената тогава работа сега й беше послужила добре.

Възможно беше и Жана да й е помогнала… Но как беше стигнала тук, в крайна сметка нямаше значение. Би сринала и стени, за да го направи.

Беше първата, която влезе в Залата за освобождаване. Видя Хари и тримата мъже, застанали близо до средата, осветени от сиянието, което проникваше през таванския прозорец. Спря за миг. Мъжете не заплашваха Хари. Тъкмо обратното; тя прецени, че са там, за да го пазят.

Хари се обърна и погледна към нея. Устата му зяпна и тя чу как той вдъхна и дъхът му отекна из залата. Тримата мъже се обърнаха и най-възрастгният — едър, набит мъжага в униформа на имперски началник на затвор — й извика:

— Ти коя си? Какво правиш тук?

От северния вход се дочу цвъртене; блесна светкавица. Дорс много добре познаваше този звук: неврокамшик, изстрелян от няколко десетки метра. Тримата мъже около Хари подскочиха и затанцуваха, а после се строполиха със стенания на пода.

Хари стоеше недокоснат.

Дорс се втурна с всички сили към дребната женица с пронизителен поглед, застанала близо до северния вход. Тази жена продължаваше да държи неврокамшика и като че освен Хари не виждаше нищо. За няма и четири секунди Дорс се намери на по-малко от два метра от нея.

Вара Лизо извика от напрежение. Залата като че се изпълни с гласове — грозни, настоятелни гласове. Хари затисна ушите си с ръце и потрепери; мъжете на пода трепереха още по-силно, но основната сила на менталическия заряд беше насочена към Дорс.

Дорс никога не беше изпитвала такъв удар, не подозираше дори, че хората са способни на подобни залпове. По време на периода й на обучение на Еос беше почувствала фините способности на Данийл да убеждава — нищо повече.

Стори й се съвсем естествено в крачка, устремена да възпрепятства или дори да убие тази жена, ако е нужно, да подвие крака и да се опита да литне. Тялото й от метал и синтетична плът се сви на топка; тя погледна над рамото на жената и я събори.

Дорс отскочи от отсрещната стена и се строполи на пода, цяла усукана. Не можеше да помръдне; не искаше да помръдва — не и в този миг, може би никога повече.