Грег Беър
Фондацията и Хаосът (69)

70

Калусин беше привършил с отстраняването на главата на Плусикс. Той издърпа кабелите, които временно бяха захранвали робота с енергия, докато най-скорошните му спомени се фиксираха за постоянно съхранение в иридиевото сюнгероподобно хранилище, после вдигна главата от пластмасовата поставка, далеч от леко димящата шия, и я постави в архивната метална кутия.

Чуваше суматохата сред поверениците на Плусикс, докато войските настъпваха към склада. През прозореца, който гледаше към вътрешността на склада, Калусин виждаше как войниците на Протон изтикваха младите менталици — всичко на всичко трийсет — към превозвачите на нивото на улицата. Каквито и да бяха уменията им да убеждават, като че не можеха да избягат.

Сега не можеше да направи нищо за тях. Вдигна кутията, отнесе я в дъното на дългата зала и спря, щом чу ботуши да тропат зад вратата.

За изненада на Калусин влезе самият Протон, който отвори вратата с лек ритник. Калусин не помръдна, когато генералът влетя в залата. Протон огледа вехтото оборудване и полуразглобения, прикрепен с ремъци робот на няколко метра от него.

Генералът не беше въоръжен, а войските му се задържаха на вратата. За миг никой от двамата не каза нищо и никой не помръдна.

— Ти човек ли си? — попита най-накрая Протон.

Калусин не отговори.

— Значи си робот. Всички мои хора там, долу, почва да ги боли глава — просто се радвам, че не си от онези младоци. — Протон кимна към кутията с главата на Плусикс. — Това какво е — бомба?

— Не — каза Калусин.

— Никакви оръжия, никакви защитни средства — почти със сигурност е робот. — Протон го огледа любопитно. — В добро състояние и много убедителен. Много стар — столетия?

Калусин дори не мигна. Не можеше да направи нищо повече, без да причини вреда на Протон или на войските пред себе си, а не можеше да вреди на хора.

— Заповядвам ти да се идентифицираш — нареди Протон и за негово смайване додаде: — Самоличността на собственика може да бъде изключена, но личният ти и серийният номер и произходът — не.

— Р. Калусин Дас, С-13407-Д-10237.

— Робот Калусин Дас, Солария, късен модел — каза тихо Протон. — Радвам се да се запознаем. Наредено ми е да арестувам два робота. Единият е Р. Данийл или Даний, фамилно име и идентификационен код — неизвестни. Другият е Лодовик Трема, идентификационен код — също неизвестен. Никой от двамата ли не си?

Калусин поклати глава.

— Какво има в кутията, Р. Калусин? Задължителен отговор с изключение на информацията, която би могла навреди на господаря или собственика ти.

Протон познаваше старите форми на разпит. Калусин можеше да избегне въпрос, който неговите програми биха сметнали за двусмислен или вреден за собствениците му — човечеството. Плусикс беше направил своите роботи собственост на една по-широка категория преди век, предвиждайки предимствата за неговата работа.

Ограничена разновидност на Закона на Зерот… От която никога досега не беше ставало нужда.

Калусин не можа да измисли веднага никаква причина да не информира Протон какво има в кутията. И без това мисията им беше приключила.

— Глава на робот — осведоми го той. — Нефункционираща.

— Ти единственият останал робот ли си? Имаме причина да вярваме, че другите вече са напуснали сградата, преди да пристигнем.

— Аз съм единственият останал.

— Ако те арестувам, ще продължиш ли да функционираш?

— Не — отвърна Калусин. Това би причинило вреда на каузата, а вероятно поради това щеше да причини вреда и на неговия собственик — човечеството.

— Ако моите войници влязат… ще продължиш ли да функционираш?

— Няма — отвърна Калусин.

— Значи, положението е безизходно. Имам много малко време, но съм любопитен. Ти какво се опитваше да правиш тук?

Протон бе пропуснал да използва формата на обръщение. Калусин внимателно прецени ситуацията. Нямаше надежда да избяга, нямаше и никаква изгода да продължи да обсъжда каквото и да било с генерал Протон. Но преди да се изключи за постоянно, самия той беше любопитен какво знае Протон.

— Ще отговоря на вашия въпрос, ако вие отговорите на моя — каза роботът.

— Ще се опитам — на Протон този забележителен диалог като че му беше забавен.

— Откъде знаете за роботите?

— Лично — подозрения, само подозрения през всички тези години в служба на Империята. Веднъж намерих нефункциониращ робот на една далечна планета — унищожен по време на инвазия. Оттогава не съм виждал.

— Откъде са ви известни формите на обръщение?

— Линг Чен ми даде нареждания, каза ми да разговарям директно с всякакви роботи и ме осведоми, че няма опасност да се обръщаме към роботите, които ще намерим тук.

— Благодаря — каза Калусин. Подозрения, само подозрения, Данийл. — Моят отговор е: аз съм тук, за да служа на своя собственик. — Той бръкна в кутията и натисна едно скрито лостче в ъгъла. Кутията започна да се нажежава. Той я остави на пода. След няколко секунди главата на Плусикс щеше да бъде разтопена, безполезна. После Калусин се изправи. Все още не можеше да се деактивира. Заплахата трябваше да бъде непосредствена.

Протон погледна кутията, която сега светеше в матовочервено и леко пращеше върху плочките на пода. Леко намръщи лице и нареди на войските си да влязат.

Това беше достатъчно. Заплахата за залавяне и разпит стана много реална. Калусин щеше да се превърне в опасност за собственика си.

Той рухна на пода, преди някой от войниците да стигне до него.

Протон гледаше това с вид на дълбоко уважение. Беше виждал много войници хора да правят съвсем същото. Това бе осветено от времето и всъщност за робот беше повече от очаквано — но пък той познаваше единствено този робот и то от няколко минути и не беше в положение да съди.

Той напусна залата и нареди отряд от инженери на Комисията да я претърси.