Грег Беър
Фондацията и Хаосът (68)

69

Разсилният на съда на Комисията последва Хари и Линг Чен в залата за консултации зад съдийската скамейка. Хари седна в тясното кресло пред малкото бюро на началника на Комисията и погледна предпазливо Чен. Чен не седна, а изчака лаврентийския си прислужник да му помогне да съблече церремониалните си одежди. По проста сива риза той се протегна към тавана със сключени ръце, изпука с пръсти и се обърна към Селдън.

— Вие имате врагове — каза той. — Нищо чудно. Изненадващото е, че вашите врагове през повечето време са били и мои врагове. Това интересува ли ви?

Хари присви устни, но не каза нищо.

Чен извърна поглед, като че обхванат от върховна досада.

— Това изгнание, разбира се, няма да се разпростре върху вас — продължи той. — Вие няма да напуснете Трантор. Аз ще го забраня, ако се опитате.

— Аз съм твърде стар и не ми се иска да напускам, господарю — отвърна Хари. — Тук има още какво да се свърши.

— Каква отдаденост — отбеляза тихо Чен и разтри лакета си с дланта на другата си ръка. — Ако оцелеете и привършите работата си, ще бъда заинтересован да науча резултатите.

— Докато резултатите бъдат доказани или опровергани — отвърна Хари, — всички ще сме мъртви.

— Елате, доктор Селдън — каза Чен. — Говорете с мен искрено като стар манипулатор с друг стар манипулатор. Казаха ми, че сте планирали резултатите от този процес година предварително с внимателни политически ходове — и със значително политическо умение.

— Не съм го планирал: предсказах го чрез математиката.

— Както и да е. А сега най-после приключихме един с друг за взаимно облекчение.

— Господарю, а Комисията за обща сигурност? — попита Хари. — Те могат да се противопоставят на тези резултати.

— Подобна комисия вече няма — отвърна Чен. — Императорът я разпусна. Може би и това сте предсказали чрез вашата математика.

Хари скръсти ръце.

— Те дори изобщо не фигурират в таблицата на резултатите, господарю — отговори той и усети, че тонът му би могъл да бъде сметнат за твърде нагъл. Твърде късно.

Чен прие тези думи с мълчание. После заговори със сразяващ монотонен глас:

— Вие сте ме изучавали, професор Селдън, но не ме познавате. Ако стане така, както аз искам, никога няма да ме опознаете — началникът на Комисията нацупи устна и се втренчи в тавана. — Аз презирам вашата математика. Тя не е нищо повече от маскирано суеверие, изкривена религия и мирише на същия упадък и загниване, които вие толкова ентусиазирано прегръщате и популяризирате. Вие сте същият като онези, които преследват богоподобни роботи и те им се привиждат във всяка сянка. Сега ви пускам да си вървите, защото за мен не сте нищо, вече нямате никакво място в моите планове.

Началникът на Комисията махна на разсилния.

— Връщаме ви на градските власти за освобождаване — каза той и напусна стаята, като завъртя поли.

Лаврентийският прислужник хвърли кратък, любопитен поглед на Хари и излезе подир господаря си. Хари би се заклел, че прислужникът се опитваше да му предаде чувството си на облекчение.

— Професор Селдън — каза разсилният с тон на вековна професионална вежливост, — последвайте ме.