Грег Беър
Фондацията и Хаосът (65)

66

Вара Лизо се возеше на количката през почти празния площад, заобиколена от ескорт от двайсет офицера от Общата сигурност, вече облечени с новите си униформи. Майор Нам вървеше до нея както винаги.

Изразът й беше леко замаян — като на кукла, дърпана твърде често в прекалено много посоки. Нещо в празнотата, опустелите улици и порутените портали беше ослепително нередно. Специалните го усещаха, а тя нямаше нужда от собствените си подсилени инстинкти, за да се чувства напрегната; но тези инстинкти бръмчаха като луди над другите, предишни събития.

На сутринта, когато се срещна с Фарад Синтер, беше видяла в този мъж, от когото и се страхуваше, и боготвореше, не увереност и сила, а груба наглост — нещо, което можеше да сравни само със собственото си отношение към дете, канещо се да престъпи границите и да бъде наказано. В съвременната имперска политика обаче наказанието не беше просто бой с пръчка; изгубването на такъв контрол и власт беше равносилно на смърт или, ако проявяха милост — на затвора Рикериан или на изгнание в ужасните Външни светове.

Майор Нам беше постоянно намръщен. Приближаваха се към площада пред главната порта на Района за разпределение и съхранение, само на няколко километра от Търговската агора, където замалко не заловиха Лодовик Трема. Този провал я тормозеше; може би с подобно доказателство в ръце положението им сега нямаше да е толкова напрегнато. И все пак днес имаше чувството, че са по следите на нещо много по-важно дори и от Трема — може би на центъра на роботската дейност на Трантор.

Вара не беше съобщила на Синтер опасенията си по повод женския робот. Малкото, което успя да събере от паметта на робота, като че не съвпадаше с надеждите му, но той не беше в настроение да осуетят мига му на триумф. Той се съгласи на днешното излизане повече за да се отърве от нея и защото тя настоя, че би било разумно да разполагат с повече доказателства, като се има предвид доколко им се противопоставя Линг Чен.

Фарад Синтер нямаше кой знае какво мнение за своята хрътка менталик — не и за нея като човешко същество, като жена.

Вара подуши и потърка носа си. Знаеше, че е непривлекателна, знаеше и че Синтер я смята просто за свой съюзник в политическото си издигане, но прекалено ли беше да се надява, че някой ден ще встъпят в по-различен съюз?

Как би могла да се приспособи към партньор без нейните способности? Твърде много беше да се надява, че ще открие някой като себе си, който би я оценил… Беше се сблъскала с твърде много разочарования, за да очаква такова съвпадение на желанията.

Нам изведнъж вдигна ръка и се заслуша в подвижния си комуникатор. Присви очи.

— Потвърдено — изсумтя той. Погледна надолу към Вара и устните му се изкривиха в израз, вероятно презрителен…

В един миг я обзе просто страх: Изпаднала в немилост! Ще ме екзекутират тук, на място! После анализира израза на майора: професионално презрение към неразбираемите заповеди на началството.

— Наредено ни е да се оттеглим — каза той. — Нещо, свързано с допълнителни сили, твърде много Специални части в района…

Откъм складовете се разнесе мърморене. Вара погледна нагоре и съзря тълпи и от Сиви, и от граждани, необичайно смесени, които се изливаха от широките порти. Отначало си помисли, че са няколко десетки, малко струпване, но Специалните веднага образуваха квадрат и вдигнаха личните си щитове. Собственият й щит се задейства с леко изпукване.

Бяха хиляди, мъже и жени; в смесицата имаше граждани и дори меритократи от университета — не само сиви и черни дрехи, а и облечени в ярки цветове възрастни. За миг Вара Лизо не повярва на очите си. Това тук не бяха Дал или Ренча, известни с политическите размирици…

Това беше Имперският сектор! А тълпата беше съставена от различни класи — нечувано! В смесицата имаше дори имперски Сиви.

Лейтенантът помоли за подкрепления и по-нататъшни инструкции. Тълпата — лицата се виждаха ясно от другата страна на площада в продължителното залезно сияние от купола — бяха нацупени и гневни. Някои носеха табели, други — прожектори, с които прожектираха лозунги по околните стени. Поток от яркочервени думи съобщаваше: ОТЗОВЕТЕ ОБЩАТА СИГУРНОСТ и КЪДЕ Е СИНТЕР?

Имаше и други, много по-груби, по-гневни. Откъм левия край на тълпата припламнаха искри и накараха площада да засияе в ярки подробности. Един проблясък се издигна на сто метра и когато избухна с отвратителен, ехтящ гръм, Специалните извадиха от кобурите си невробичовете. Но тези оръжия не ставаха за овладяване на големи тълпи, а без съмнение охраната не искаше да прибягва до бластери.

Не бяха готови.

Майорът го знаеше, но да отстъпят пред предизвикващата ги тълпа явно го човъркаше. Може би никога досега не му се беше налагало да отстъпва, никога не му се беше налагало да се изправя лице в лице с подобно нещо.

— Трябва да вървим — каза Вара на майора. Не й харесваше, че тълпата използва името на Синтер. Сега той беше много на показ — в транторските медии излязоха много истории за създаването на Комисията, — но защо изтъкваха само него?

— Моля ви — рече Вара. — Тази количка не е много бърза.

Майорът я погледна със същия онзи израз с нацупената устна и присвитите очи, който беше забелязала по-рано. Той не каза нищо повече, но даде заповед за оттегляне.

С отстъпването на кордона тълпата напредваше. После с единствения зверски рев на истинската тълпа тя се втурна да бяга.

Над шума на тълпата се чуваше и друг, още по-злокобен грохот. Вара завъртя количката си. Майорът я заобиколи с петима от най-тренираните си офицери и кресна на останалите да останат на място. Беше изчислил и разбрал, че няма да успеят да стигнат какъвто и да било подслон или по-добра защитна позиция — тълпата щеше да ги връхлети дотогава.

Вара се напрягаше да гледа между Специалните, да чува отвъд крясъците и острите команди. Лек ветрец погали бузата й. Десетки дребни търтеи се носеха над площада — мънички бръмчащи сфери колкото свит юмрук. Тълпата не обръщаше внимание на тези наблюдателни устройства.

Вара се изправи на количката и слезе долу. Можеше да тича по-бързо от количката, ако се наложеше. Или можеше да нареди на тези мъже да я носят. Тънките й ръце и крака трепереха в предчувствие на напрежението, с което щеше да се сблъска. Беше крехка и го знаеше; силата й беше другаде и тя се зачуди колцина ли от тълпата би могла да убеди.

Изписка лекичко. Да — помисли си тя. — Аз съм същинска мишка, ужасена малка мишка. Аз съм жалко същество, но моля ви, о, моля ви, оставете ме да се съсредоточа! Мога да ги бия всичките, стига да се съсредоточа!

Вара усети как вътрешните й ресурси се раздвижват. Стори й се, че забеляза как раменете на мъжете около нея се свиха, щом подготви защитата си. Никога не й се беше налагало да се защищава срещу толкова много хора. Докато усещаше как силите й започват да се съсредоточават, страхът й като че намаля. Дори и личните щитове да рухнеха, или ако тълпата ги изтласкаше към стената и се врежеше в тези щитове — беше възможно!, — тя нямаше да е безпомощна. Ако Синтер не можеше да помогне, ако майорът и Специалните му части не можеха да помогнат, тя все пак щеше да победи.

Видя как сенките се спускат още преди да чуе кънтенето на остриетата и пулсиращите мотори на разгръщащите се военни машини. Майорът вдигна ръка срещу прииждащата въздушна вълна и сенките ги обляха. Щом корабът се приземи, те сякаш се надигнаха от настилката на площада, а не слязоха, както тя знаеше, че трябва да е било.

Четири изящни машини щръкнаха на пращящите си сини пилони пред тълпата. Тя познаваше емблемата отстрани — овал от звезди, опасващ галактика, и двоен червен кръст, личната армия на императора, Външните сили за действие, които никой почти никога не виждаше. Императорът е изпратил войската си, за да ни защити — помисли си тя с облекчение, после вдигна юмрук към устата си.

Фарад й беше казал някога, че Външните сили за действие не са използвани от години и че Клаюс ги мрази и се страхува от тях; някога те бяха под командата на генерала в оставка Протон, а специалитетът на Протон — единствената причина, поради която го призоваваха от оставка — беше премахването на императори.

При гледката на машините тълпата спря и замлъкна. Не го очакваха. Това, че Външните сили за действие — предполагаемо използвани само когато статутът на самия трон е под заплаха — можеха да бъдат призовани заради някакъв си бунт, ги отрезви. Някои сред тълпата се освободиха от стадното чувство, замърмориха помежду си. Предният й фланг закипя и се дръпна назад.

За няколко секунди стотина щурмоваци с брони и щитове в синьо и черно и със шлемове на червени райета излязоха от люковете и се строиха в две редици — едната пред тълпата, а другата направо пред Вара Лизо и нейните войници от Специалните части.

Последен се показа самият генерал Протон — огромен, с яки плещи, огромни ръце и корем като буре, издул официалната му униформа. Лицето му беше почти момчешко, с рядък сив мустак и мъничка козя брадица, а мъничките му, пронизителни очички се стрелкаха напред-назад с радостна енергия. Изглеждаше радостен, сякаш бе дошъл на купон.

Протон се спря за момент между редиците, огледа се наляво и надясно, после се завъртя и се приближи до…

Вара Лизо.

Погледът му веднага падна върху нея и той се взря в нея напрегнато, почти весело, докато крачеше към нея с дългите си, дебели като стълбове крака. Някои казваха, че бил от планетата Нур — тежък и потиснически свят. Но в действителност никой не знаеше откъде идва Протон и как се е сдобил с поста си.

Протон си проби път през фалангата и застана пред Вара. Тя примига срещу масивния гръден кош, увенчан със сравнително малката глава с радостно, приятно лице.

— Значи това е малката женичка, която щеше да провокира голямата война — произнесе Протон с прекрасен теноров глас. За миг, лице в лице с онова, което можеше да е нейна орис, Вара бе поразена от парадоксалната комбинация от груба сила и привлекателно момчешко излъчване.

— Някакви успехи днес? — попита той съчувствено.

Вара примига още няколко пъти, после смънка:

— Усещам… — и притисна юмрук до устните си. Искаше й се да се разплаче или да се разкрещи, не беше сигурна какво точно. Накарай това чудовище да се огъне и да ридае с мен, пред мен.

— В района за съхранение има един склад — измърмори тя. Протон се наведе към нея, като че й предлагаше брак, за да слуша по-внимателно.

— Повторете, моля — каза той любезно.

— В района за съхранение има един склад, център за продажба на дребно. През последните няколко седмици минах покрай него дузина пъти. Изглеждаше достатъчно безобиден, но аз настройвах сетивата си, вслушвах се по-внимателно. Убедена съм, че вътре в склада има роботи, може би много роботи. Началникът на Комисията за обща сигурност…

— Да, разбира се — прекъсна я Протон. Изправи се и се загледа отвъд Специалните, отвъд редиците на собствените си войски към тълпата.

— Ще ви преведем през склада — каза той — и после стига толкова. Свърши.

— Кое… е свършило? — попита тя колебливо.

— Играта — усмихна се Протон. — Има победители, а има и победени.