Грег Беър
Фондацията и Хаосът (64)

65

Данийл се беше облегнал на парапета на апартамента, който някога беше тайното скривалище на Демерзел, а до него стоеше автоматът, който вървеше с апартамента. Апартаментът бе запечатан преди десетилетия и пустееше — наемът му беше платен за век напред. Тази сутрин, когато Данийл се върна там да използва тайните си връзки за данни със съда и двореца, откри, че автоматът е задействан. Веднага се досети кой отговаряше за това.

— Ти се превърна в голяма досада — съобщи той на бившия сим. Макар че този меми-ум като че сега беше на негова страна, той — тя — беше твърде изменчив и твърде приличаше на човек, че да му се довериш напълно.

Автоматът тихо зажужа.

— Толкова е трудно да се проявиш на този свят — каза Жана. — Дошъл си тук, за да чакаш новини от Хари Селдън ли?

— Да — отвърна Данийл.

— Защо не отидеш в двореца предрешен и не влезеш в съда?

— Тук ще разбера повече — отвърна Данийл.

— Дразниш ли се, че те смятам за ангел Господен?

— Всякак са ме наричали — каза Данийл. — Никога не ме е притеснявало.

— За мен ще е чест да вляза рамо до рамо с тебе в битка. Тези… бунтове… Те ми говорят за много политически течения. Тревожат ме.

Чуваха шума на хората по улицата далече долу, призоваващи за оставката на всички, отговорни за неотдавнашните полицейски проверки.

— Ще обвинят ли Хари Селдън или неговите близки, семейството му?

— Не — отвърна Данийл.

— Откъде си толкова сигурен?

Данийл погледна автомата и за миг около старата машина затрептя образът на млада жена с ярки черти и къса коса; жената беше облечена в старинна очукана и издраскана желязна броня.

— Работя от хиляди години, сключвам съюзи, уреждам сметки, мисля далеч напред за неща, от които някога бих могъл да извлека полза. Засега вече са уредени толкова много неща, че имам избор къде да упражня натиск и кога да започна определени автоматични процедури. Но това не е всичко.

— Държиш се като генерал — каза Жана. — Генерал от армията на Господ.

— Някога човеците бяха моят Господ — каза Данийл.

— По Божия воля!… — Жана беше шокирана и малко объркана. Беше израснала много след реконструкцията си и диалозите, виртуалната афера и отчуждението си от Волтер, но старата вяра наистина умира твърде трудно.

— Не. Чрез програмиране поради вродената природа на моята конструкция.

— Хората трябва да стигат до Бога, като се вслушват в най-съкровеното в душите си — каза Жана. — Заповедите и правилата на Господа са в най-мъничкия природен атом и в програмите на писанието.

— Ти не си човек — каза Данийл, — но притежаваш подобен на човешкия авторитет. Ала те предупреждавам да не ме разсейваш. Сегашният момент е много деликатен.

— Огнената заплаха на ангела, дългът на генерала на бойното поле — каза Жана. — Волтер ще загуби. Почти ми е жал за него.

— Колко странно, че си избрала мен, след като някога се противопоставяше на моите усилия — каза Данийл. — Ти въплъщаваш вярата — нещо, което никога няма да позная. Волтер въплъщава могъществото на студения разум. Аз съм или това, или нищо не съм.

— Ти далеч не си студен — каза Жана. — Ти също имаш своя вяра.

— Аз вярвам в човечеството — каза Данийл. — Признавам законите, сътворени от човечеството.

Гласът, идващ от автомата, замлъкна за миг, а после Жана каза тихичко — механичният тон успяваше да предаде малка част от онова, което трябваше да е нейната страст:

— Силите, които действат чрез тебе, са ми ясни. Какво знаеш и какво не знаеш, почти няма значение. По мое време знаех много малко, но усещах тези сили. Те действаха чрез мен. Аз им се доверявах.

Данийл престана да обръща внимание на автомата и зачака съдът да докладва. Едно нещо в плана му се беше объркало, но той в голяма степен бе очаквал това да се случи.

Дорс Венабили не беше на определения й пост.

Данийл отдавна бе изучил изкуството да оставя определени, дори ключови части части от даден план да действат извън непосредствения му контрол, тъй като знаеше много добре в каква посока ще се развият. Беше видял този потенциал в Дорс още в мига, когато тя излезе след ремонта на Еос.

Беше видял подобен потенциал и в Лодовик.

Рискът беше голям, но потенциалните постижения бяха неимоверно по-големи. Почти беше свикнал с този вид риск, но очакването все пак му навяваше неприятно чувство в механичната му форма, което би изолирал и елиминирал, стига да можеше.

Пасажерът на автомата бе изпаднал в почтително мълчание.

Данийл докосна машината по малката метална сензорна глава.

— Как съществуваш сега на Трантор?

— Прониквам в компютърните и свързочни системи, в пролуките в Мрежата, като преди.

— Доколко съвършено?

— Също като преди, може би повече.

Данийл обмисли риска да разчита на Жана, както и потенциала на Волтер.

— Волтер също ли прониква в системите?

— Така предполагам — каза Жана. — Опитваме се да се избягваме, но следите му постоянно ме дразнят.

— Имаш ли достъп до защитни кодове, кодирани канали?

— С известно усилие мога да се сдобия с тях.

— А Волтер?

— Той не е глупав, каквито и други недостатъци да има — отвърна Жана.

Данийл се замисли за няколко секунди — мозъкът му работеше с най-големите си скорост и капацитет — и каза:

— Можеш да поставиш разширение на схемите си в мен. Предлагам… — и той й съобщи на машинен език определен адрес във висшите си мисловни центрове.

Миг по-късно Жана беше вътре в него. С минутите тя се изпълваше и се сдобиваше с подробности.

— За мен е чест да бъда твой съюзник — каза тя.

— Не бих искал противниците ми да имат предимство — отвърна Данийл и се извърна от парапета. Подготвяше се да излезе от апартамента.