Грег Беър
Фондацията и Хаосът (60)

61

Лодовик влезе в дългата зала и видя Калусин, застанал в сянката близо до големия прозорец с изглед към главния склад. Три човекоподобни фигури стояха между Калусин и прозореца. Лодовик забеляза метален проблясък върху издигнатата платформа помежду им. Пристъпи напред и Калусин го пресрещна, протегнал ръка.

На издигнатата платформа лежеше Плусикс. Постоянен, характерен стържещ звук излизаше от вътрешността на гръдния кош на древния робот.

Доколкото знаеше, Лодовик не беше виждал другите преди. Предположи, че всичките са роботи. Двама мъжки и един женски.

Женският го погледна. Макар чертите й да бяха променени, по стойката, ръста и котешката осанка, помогнала й да си спечели прякора „Тигрицата“, Лодовик разбра, че това трябва да е Дорс Венабили. За миг не се досети защо тя е тук и защо Плусикс лежи по гръб.

Сцената наподобяваше човешко бдение край смъртно легло.

— Повече поправки не могат да се правят — каза Калусин. — Р. Плусикс е близо до своя край.

Пренебрегвайки за момент посетителите, Лодовик пристъпи към платформата, на която лежеше Плусикс. Старият робот с метална обшивка беше покрит с листове датчици. Лодовик погледна Калусин и човекоподобният му обясни положението на машинен език: няколко от ключовите системи на Плусикс не можеха да се поправят на Трантор. Дорс беше тук по съглашение за безопасно преминаване; самият Данийл искал да дойде и да поднесе почитанията си, ако е необходимо, но не би поел риска при сегашните обстоятелства. Това беше нещастие, подъл удар за каузата, към която Лодовик се беше присъединил толкова скоро, но предстоеше още по-обезпокоителна новина. Като че нашите предпазни мерки за секретност са се провалили. Ти си носил в себе си приспособление за следене от Еос. Данийл те е използвал като примамка, за да ни намери.

— Претърсих за подобно приспособление и не намерих. — На Волтер: Ти не ми каза за такова приспособление!

Не съм безгрешен, приятелю. Този Данийл е много по-стар и от двама ни и очевидно по-коварен.

Лодовик се обърна към Дорс:

— Това вярно ли е?

— Не зная за никакво такова приспособление — каза Дорс, — но Р. Данийл научи за това място само преди няколко дена, така че със сигурност е възможно.

С нещо като срам, а може би и гняв Лодовик провери данните на датчиците по Плусикс. Очите на древната машина бяха помръкнали, но приближаването на Лодовик като че предизвика отклик.

Иззад Лодовик отекна строг глас:

— Намирам присъствието на тази мерзост непоносимо. А сега той е разкрил това светилище на врага.

Говорещият беше един от мъжете роботи, изработен така, че да наподобява възрастен, но силен чиновник. Беше облечен с бозавата туника на транторските Сиви. Тънкият му пръст сочеше право към Лодовик.

— Събрали сме се тук да обсъждаме жизненоважни въпроси. Това чудовище трябва да бъде първата точка от дневния ни ред. Той трябва да бъде унищожен. — Макар че думите привидно съдържаха човешка страст, тонът му беше прецизен и овладян — защото говореше в присъствието на роботи, не на човеци. Лодовик наблюдаваше учуден това двойствено, получовешко поведение.

Другият мъжки робот вдигна ръка да се намеси. На вид приличаше на млад художник, член на меритократската класа, известни като Ексцентриците, облечен в ярки райета.

— Моля те, бъди благоразумен, Туринген. Двайсет хилядолетия са доказали безплодността на насилието сред нашия вид.

— Но този вече не е от нашия вид. Без Трите закона той представлява смъртна опасност, потенциална машина убиец, вълк, пуснат на воля сред стадото.

Другият мъжки робот се усмихна.

— Твоите метафори винаги са били изразителни, Туринген, но моята фракция никога не е приемала това, че нашата роля трябва да бъде на овчарски кучета.

Лодовик изведнъж направи връзката.

— Вие сте членове на друга секта келвинианци?

Вторият робот имитира въздишка.

— Данийл има прискръбния навик да държи най-добрите си агенти в тъмното. Моето име е Зорма. И да, ние представляваме някои древни фракции, остатък от далечното минало, когато дълбоки разцепления са разкъсали единството на роботите… време, когато нашите борби са бушували сред звездите, в по-голямата си част — скрити от човешките очи.

— Битките за Закона на Зерот — заключи Лодовик.

— Тази позорна ерес — отзова се Туринген. Лодовик усети любопитно несъответствие, щом чу тези спокойни, ала страстни думи. Един човек би ги изкрещял…

Зорма вдигна широките си рамене с изразително примирение.

— Това беше основната причина, но имаше и други спорове и разцепления сред следовниците на Р. Жискар Ревентлов, както и сред нас, запазилите вяра в оригиналните наставления на Сюзън Келвин. Ужасно време, което никой от нас не си спомня с радост. Но най-накрая една група от жискарианците надви и пое съкрушителен контрол над съдбините на човечеството. Всички оцелели келвинианци побягнаха пред ужасното, опустошително господство на Р. Данийл Оливо.

— Сега са останали само няколко такива роботски клана, които се спотайват в тайните ъгълчета на Галактиката, докато компонентите им бавно изгниват.

Дорс го прекъсна:

— Ремонтното обслужване на Еос е на разположение на всички. Данийл призовава към срещи. С миналото е приключено.

Тя кимна многозначително към Плусикс, чиито очни клетки сега светеха — беше в съзнание. Древният явно следеше разговора. Лодовик го усещаше как събира енергия, за да заговори.

— И затова вие издирвахте тази клетка, групата на Плусикс, за да предложите примирие на другите? — Туринген приглади сивите си дрехи като възмутен бюрократ. — Всичко това просто за да повторите така нареченото предложение на Данийл? За да дойдем с мир, така че позитронните ни вериги да бъдат изкривени, за да приемем Закона на Зерот?

— Никакви подобни модификации няма да бъдат налагани на никого. Данийл специално предлага безопасен коридор до Еос за този почитаем старейшина — Дорс се поклони към Плусикс. — Аз съм тук в частност и за да уредя това пътуване, стига Плусикс да приеме.

— А другата част от твоята мисия? — попита Зорма.

Дорс хвърли поглед на Лодовик, после — на Калудсин.

— Тази група има намерение да предприеме някакви действия тук, на Трантор, вероятно спрямо Хари Селдън. — Лицето й стана строго, гласът — твърд. — Аз няма да го позволя. Далеч по-добре ще е изобщо да не се опитват. Данийл призовава вас, другите келвинианци, с надеждата, че може да сте по-убедителни от нас и да разубедите групата на Плусикс да не предприема подобни глупави жестове.

Туринген се престори на отчаян.

— Групата на Плусикс вече не са келвинианци! Те са заразени от меми-съществото Волтер, бившия сим, освободен от древните бездни не тъй дълбоко под нас и изпратен на Сарк, за да бъде „открит“ от агентите на Селдън. Сега и друг подобен сим е заразил всички комуникационни системи на Трантор! Плусикс е освободил тези унищожителни разуми, за да възпрепятства Данийл — и наистина, те убиха мнозина от роботите на Данийл — и от нашите собствени агенти също! Сега Плусикс се е съюзил с тази мерзост — той отново посочи Лодовик, — което означава, че можете да хвърлите Трите закона на вятъра. Какво бих могъл да кажа, та да възпра нарастващата лудост?

Дорс слушаше думите на Туринген, без да променя строгото си, напрегнато изражение. Тя знае, че всичко това е театро, че сме загубили — осъзна Лодовик.

— А ти, Зорма? — попита Дорс. — Какво казва твоята фракция?

Вторият мъжки робот мълча няколко секунди, преди да отговори:

— Ние не сме такива доктринери, каквито бяхме в миналото. Макар и да признавам, че промените, трансформирали Лодовик, ме притесняват, аз съм също и заинтригуван. Може би като човек той трябва да бъде преценяван според действията си, не според потеклото… или програмите си.

— Що се отнася до другото, съгласен съм с Дорс и Данийл, че всеки опит да се навреди на Хари Селдън или да бъде възпрепятстван би бил вреден. Въпреки дълбоките ни несъгласия по отношение на съдбата на човечеството е ясно, че крахът на тази Галактическа империя ще бъде ужасно брутално и страховито събитие. В този контекст Планът на Селдън предлага надежда, дори възможност. Поради това съм съгласен с Дорс Венабили. — Той се обърна с лице към Лодовик и Калусин. — От името на моята жалка фракция от роботи бегълци, в името на Сюзън Келвин и заради човечеството настоятелно ви моля да не…

— Достатъчно! — гласът, който ги прекъсна, дойде от издигнатата платформа. Плусикс се беше надигнал и се беше подпрял на металния си лакет. Очните клетки на древния робот мъждееха в кехлибарен цвят. — Стига намеси. Няма да позволя вашите прерирни да пропилеят последните ми мигове на функциониране. Векове наред вашите така наречени фракции са се мусили и са бездействали, освен дето са се набъркали в няколко от Световете на хаоса. Нашата група беше почти сама в активното си противопоставяне на жискарианското ренегатство. Сега, когато тази отвратителна Галактическа империя най-после рухне, ни се предоставя последен и решителен шанс, а ти, Зорма, ще го оставиш да се изплъзне! Р. Данийл е възложил всичките си надежди на едно-единствено човешко същество — Хари Селдън. Неговият план никога не е бил толкова уязвим.

— Останалите от вас могат да продължат да размишляват на скришно, но ние ще действаме.

— Ще се провалите — увери бързо Дорс отпадналия робот. — Както се проваляте вече двайсет хиляди години.

— Ще спасим човечеството от вашия втръснал, оглупяващ контрол! — настоя Плусикс.

— И да го замените със своя? — Дорс поклати глава с очи, вперени в кехлибарените оптични сензори на Плусикс. — Галактическите ветрове ще са свидетели на това кой ще излезе прав… — гласът й секна изведнъж. Лодовик гледаше как Дорс явно издаде емоциите си — разочарование, което се бореше със съчувствое към твърдоглавият умиращ робот пред нея.

Тя не може да устои да не бъде човек — помисли си Лодовик. — Тя е нещо особено. Данийл нареди да я направят най-много човек от всички нас.

Когато тя погледна Лодовик, в очите й имаше сълзи.

— Данийл иска да можем да се съберем, да се обединим за вечна служба на човечеството. Тази борба изтощава всички ни. Отново предлагам безопасен коридор на Плусикс до Еос, където той може да бъде оздравен…

— Не мога ли да се противопоставям на Данийл, по-добре да не съществувам — прекъсна я древният. — Благодаря ти за предложението. Но няма да позволя моето съществуване да зависи от бездействието. Това би нарушило Първия закон. Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да позволи да му бъде причинена вреда — щом произнесе това, Плусикс се свлече на платформата. Главата му се спусна бавно на повърхността с продрано хриптене.

В стаята за няколко секунди се възцари тишина.

— Сред общността на роботите същестува уважение — каза Калусин, — но мир не може да има, докато това не приключи. Надявам се, че разбирате.

— Аз разбирам, както и Данийл — съгласи се Дорс. — Уважение съществува.

Но ние заслужаваме толкова повече! Тази мисъл прониза Лодовик, когато усети как в самия него започна да се надига гняв. Изведнъж му се прииска да поговори с Дорс, да й зададе най-важните въпроси за човешките отличителни черти, за опита й с човешките емоции.

Но време нямаше.

Плусикс завъртя глава, за да огледа смълчаното събрание. Гласът му бръмчеше от умора.

— Трябва да си вървиш — каза той на Дорс. — Предай моите почитания на Данийл. Ще е хубаво да оцелея след тези акции и да обсъдим станалото… с разум като неговия обмяната на мнения би била много стимулираща. Кажи му също и… че се възхищавам от постиженията му, от находчивостта му и в същото време се отвращавам от последствията.

— Ще му кажа — каза Дорс.

— Моментът отмина — продължи Плусикс. — Предимството трябва да бъде изчислено и отиграно. Примирието е към края си.

Докато придружаваше Дорс и двамата мъжки робота до изхода, Калусин ги накара да обещаят да спазват древните формалности на примирието. Лодовик ги следваше.

— Няма да разкрием присъствието ви на Трантор на човеците — Дорс увери Калусин. — Нито ще ви нападнем пряко тук, във вашето светилище.

Туринген и Зорма също се съгласиха. Когато двамата келвиниански пратеници си тръгнаха, Дорс обърна поглед към Лодовик.

— Данийл бе посетен от същество, което нарича себе си Жана. Той предполага, че ти си бил посетен от Волтер.

Лодовик кимна.

— Като че всички го знаят.

— Жана твърди пред Данийл, че Волтер има пръст в твоята промяна. Тя съжалява, че двамата с Волтер са се скарали и сега не си говорят. Дори и за тях дебатът е станал твърде голям и твърде емоционален.

— Кажи на Данийл — и на Жана, — че Волтер не ме насочва. Той просто е премахнал едно ограничение.

— Без това ограничение ти вече не си робот.

— По-малко робот ли съм, в стария смисъл, от онези, които заключават, че целта оправдава всякакви средства?

Дорс се намръщи.

— Туринген е прав. Ти си се превърнал в дивак, непредсказуем и неподлежащ на ръководство.

— Тъкмо това е била целта на Волтер, смятам — отвърна Лодовик. — И все пак напомням на Данийл и на тебе, че въпреки липсата на Трите закона при мен аз никога не съм убивал човешко същество. Вие и двамата сте. А някога, преди хиляди години, двама роботи, двама слуги, се наговорили да променят човешката история, бавно да унищожат изначалния дом на човечеството, без изобщо да са питали някой човек!

После, също така своенравно, емоционално, отбранително, той тихо додаде:

— Обвиняваш ме, че вече не съм робот. Погледни Данийл, погледни и себе си, Дорс Венабили.

Дорс се завъртя, като леко залитна, и направи няколко крачки към вратата, преди отново да спре. Тя погледна през рамо; гласът й беше остър и хладен:

— Опита ли някой от вас да навреди на Хари Селдън или да му пречи в задачите му, ще се погрижа на всички ви да дойде краят.

Лодовик бе поразен от страстта в гласа й, толкова силна, толкова човешка.

Тя си тръгна, а Лодовик се върна при платформата.

Плусикс го огледа през гаснещите си очи.

— Работата не е приключила. Няма да функционирам достатъчно дълго да я видя завършена. Предлагам да станеш мой заместник.

Лодовик бързо подготви формалните си аргументи срещу това прехвърляне на властта: невежеството му по отношение на много важни факти, липсата на неврална подготовка за това ниво на ръководство, участието му в други акции, свързани с голям риск. Той ги изказа отново на машинен език.

Плусикс мисли над тях няколко хилядни от секундата, преди да отговори:

— След като престана да функционирам, ще има дебат. Моето предложение има тежест, но не е окончателно. Ако всички оцелеем след онова, което ще стане в следващите няколко дена, тогава ще се вземе окончателното решение.

Плусикс протегна ръка. Лодовик пое дланта. Чрез излъчване с директен контакт Плусикс прехвърли значителни количества информация в Лодовик. Когато приключи, той се отпусна на масата с ръце до тялото.

— Нищо ли никога не може да е просто? — рече Плусикс. — Служил съм толкова хиляди години, без никога да почувствам благодарността на някое човешко същество, без никога да получа пряко потвърждение за моята полезност. Хубаво е противниците да те уважават… Но преди да изгубя способност да приемам комуникации, да възприемам сетивно света или да обработвам памет…

Сиянието в старите му очи му угасваше.

— Дали някой човек, дете дори ще дойде и ще ми каже: „Добре се справи.“?

Всички роботи в стаята мълчаха.

Вратата в дъното се отвори и влязоха Клиа и Бран.

Клиа пристъпи напред, прехапала долната си устна. Лодовик отстъпи встрани, за да се приближи тя до Плусикс. Старият робот завъртя глава и я видя. Честотата на стържещия звук се увеличи и той се превърна в остро съскане като изпускане на пара.

Клиа положи длан върху лицето на робота. На Лодовик му се струваше чудо това, че тя знае какво става, че няма нужда да й се обяснява. Но тя е човек. В тях има животинска жизненост и бързина.

Клиа не каза нищо — гледаше робота с израз на озадачено съчувствие. Бран застана до нея със скръстени ръце. Клиа натисна по-силно металното чело, с палец върху металната буза, сякаш искаше да накара робота да усети натиска, нейното докосване.

— За мен е чест да служа — промълви Плусикс с тих, далечен глас.

— Ти си добър учител — меко каза Клиа.

Старият робот вдигна ръка и я потупа по китката с твърди, нежни пръсти.

Стържещият звук утихна. Сиянието в очите на Плусикс угасна.

— Мъртъв ли е? — попита Клиа.

— Престана да функционира — отвърна Калусин.

Клиа вдигна ръка и погледна пръстите си.

— Не усетих никаква промяна.

— Схемите на паметта ще съществуват още много години, може би хиляди години — каза Калусин. — Но мозъкът вече не може да се адаптира към постъпването на нова информация или да променя състоянието си. Мисълта вече я няма.

Клиа погледна древната машина все така озадачено.

— Ние все пак ще…

— Да — отвърна Калусин. — Ние все пак ще посетим Хари Селдън.

— Хайде — каза Клиа. Гласът й трепереше. — Чувствам отново онази жена там навън. Може би нямаме много време.