Грег Беър
Фондацията и Хаосът (58)

59

Хари седеше умълчан, когато съдиите влязоха. Буун стоеше до него, но Гаал Дорник го нямаше в залата. Хари не беше спал много предната нощ. Искаше да се свие на стола и да намери по-удобно положение, но щом Линг Чен влезе, замръзна на място. Началникът на комисията зае най-високия подиум и се взря важно в пространството.

Небеса, как мразя този човек — помисли си Хари.

Адвокатът на Комисията за обществена безопасност влезе и се приближи до съдиите.

— Днес бе предвидена възможност за Комисията по обща сигурност да разговаря с професор Селдън — каза той. — Но новоизпечената Комисия очевидно си има по-важни занимания и помоли за отлагане. Дали съдиите от Комисията биха желали да удовлетворят молбата им?

Линг Чен огледа съдебната зала с премрежени, почти сънени очи, после кимна. На Хари му се стори, че забелязва лека извивка на устните на Началника на комисията.

— Ще продължим ли тогава с процеса към последната му фаза или да прекъснем и да продължим разискванията на по-късна дата?

Хари се надигна и изсумтя. Буун сложи длан на рамото му.

Линг Чен вдигна поглед към тавана.

— Прекъсване — измърмори той и отново сведе поглед.

— Прекъсваме до времето, когато според съдиите ще бъде целесъобразно да продължим — каза адвокатът.

На Хари му се стори, че издиша. Поклати глава и изгледа ядно началника на Комисията, но Чен съзерцаваше някаква по-висша сфера на съществуване с доволство, което двойно повече вбесяваше Хари.

В коридора на път за килията си Хари кресна на Буун:

— Тези никога няма да приключат с мен! Нямат никакво приличие!

Буун просто безпомощно вдигна ръце и стражите върнаха Хари в килията.