Грег Беър
Фондацията и Хаосът (56)

57

Отначало Чен бе възбудил враждебността на Хари с начина, по който детронира (и прати в изгнание? уби?) император Агис ХIV. На Хари често му се искаше да бе могъл да предприеме нещо…

И по време на целия процес Линг Чен бе стоял зад съдийското си бюро с израз на аристократично отегчение — не правеше нищо, говореше малко, оставяше адвоката си — човек сам по себе си не особено забележим — да задава всички въпроси. Въпреки посещението в първата му килия мнението на Хари за Чен отново се беше върнало на първото квадратче — презрение.

Адвокатът бе докарал показанията на Хари предния ден до трънливия въпрос за самия Психоисторически проект и предсказанията на Хари. Хари им беше казал онова, което им трябваше да знаят, и нито грам повече — и все пак вярваше, че е успял да изкара деня.

На четвъртия ден, когато адвокатът му подсказа да уточни действителните признаци на упадъка и краха на Империята, Хари използва като пример Комисията за обществена безопасност.

— Най-добрите традиции на императорското управление сега са смазани от бръмчащите формули мотори на политическата изобретателност и закон, докаран до крайности. Законите са заплетени и надвивани от казуси с необикновена сила на прецеденти и съкрушителна липса на приложимост. Мъртвата тежест на миналото ни потиска също толкова сигурно, както и ако всички трупове на нашите предци бяха събрани в нашите всекидневни, отказващи да ги погребат. Но ние дори не разпознаваме лицата им, нито знаем имената им, защото макар миналото да ни мачка, ние не го познаваме. Загубили сме толкова много история, че никога няма да можем да възстановим пътя към своите корени. Ние не знаем кои сме, нито защо сме тук…

— Според вас ние сме невежи, професоре?

Хари се усмихна уморено на адвоката на началника на Комисията и се обърна към бароните съдии.

— Нито един от вас не може да ми каже какво се е случило преди петстотин години, да не говорим за хиляда. Списък с императори, не се съмнявам, но какво са направили, как са живели, няма ни най-малко значение за вас… И все пак когато изникне казус, вие изпращате своите слуги в хранилищата на традиционната юридическа и политическа история, за да изровят казуси като стари кости, в които вие ще вдъхнете вълшебен, ала гротесков живот.

При тези думи очите на Линг Чен се поприсвиха, нищо повече.

Какво ли е намислил? — зачуди се Хари. — През половината време той изглежда така, сякаш има намерение да ме остави да се обеся заради моята предателска арогантност — или поне така трябва да изглежда на публиката. А през другата половина той ме оставя да изяснявам мисли, които трябва да резонират у всеки от тях, които трябва да ги убедят, че съм прав…

Сега адвокатът пристъпи към Гаал Дорник, който седеше на трибуната, приклещен между скуката и страха за живота си — вцепеняваща ситуация, както добре знаеше Хари.

— Скоро нашите разисквания ще приключат. Но нещо се е случило в този наш овехтял политически апарат — адвокатът хвърли ироничен поглед на Хари, — което причинява грижи на тази Комисия. Формира се нов клон на администрацията, Комисията за обща сигурност, и тя е поставила като своя първа задача разследването на възможността в тази Империя от хиляди години да са се внедрили сили, които й желаят злото. До тази Комисия е адресирано официално писмо, придружено с документ, изискващ незабавни действия от страна на самия император Клаюс. Нашата Комисия и нашият уважаем началник на Комисията винаги са били загрижени за проблемите, засягащи императора. Така че кажете ми, Гаал Дорник, какво знаете за роботите? Не за автоматите, а за напълно притежаващите разум мислещи машини.

Хари бавно вдигна поглед и забеляза объркването на Гаал. О, небеса — помисли си той. Това означава, че Фарад Синтер ще ни мъчи… Хари се обърна към Буун и прошепна:

— Знаеше ли, че сега ще изникне това?

Буун отговори:

— Не. Синтер е попълнил друг документ с молба да му се предостави правото да те разпита по време на този процес със своя собствена цел: събиране на доказателства. Не вярвам Чен да отхвърли молбата, освен ако не иска да отхвърли авторитета на Общата сигурност. Не е в негов най-добър интерес да го прави… все още.

Хари се облегна назад. Гаал вече беше преполовил отговора си, точен и недвусмислен, както беше обичайно за него.

— Те са древен мит и, разбира се, предполагам, че те някога вероятно са съществували в мъглявото минало. Знам детски истории…

— Детските истории не ни интересуват — прекъсна го адвокатът. — В интересите на проучването на този въпрос, преди да получи пълна публична разгласа, имаме нужда да знаем дали някога лично сте научавали за съществуването на робот или роботи.

Гаал се усмихна, малко притеснен от абсурдната тема.

— Не — отвърна той.

— Абсолютно сигурен ли сте?

— Да. Никога не съм научавал лично.

— Роботи служат ли в Проекта на професор Селдън?

— Лично аз не знам за нито един — отвърна Гаал.

— Благодаря — каза адвокатът. — А сега бих искал отново и за последен път да призова професор Хари Селдън.

Хари отново застана на трибуната и сподири с поглед Гаал, който се върна на подсъдимата скамейка. Размениха си кратки погледи; Гаал бе напълно озадачен от тази линия на разпита. И как да не бъде? Какво общо, по дяволите, имаха роботите с Хари или с Проекта?

— Професоре, тези разисквания се оказаха уморителни и непредвидими — искам да кажа, непродуктивни! — за всички нас. — Адвокатът поклати глава при тази грешка на езика и направи гримаса — чисто театралничене, убеден бе Хари.

— Съгласен съм — отвърна тихо той.

— А сега бе въведен нов елемент и ние сме длъжни да зададем тези последни въпроси в интерес на изпълнението на нашия дълг с лоялна ефикасност и внимание към подробностите.

— Разбира се.

— В момента във вашия Проект ангажирани ли са някакви роботи?

— Не — отвърна Хари.

— Служили ли са роботи някога в този Проект?

— не.

— Някога познавали ли сте робот?

— Не — отвърна Хари с надеждата, че тренировката на Данийл ще измами всякакви детектори на лъжата, тайно използвани от Чен.

— По ваше мнение тази загриженост за роботите симптоматична ли е за рушащата се империя?

— Не — отвърна Хари. — През цялата си история човечеството винаги е било разсейвано от спомени от митичното си минало.

— А какво имате предвид под „митично минало“?

— Опитваме се да направим връзка с миналото, също както се опитваме да се разпрострем безкрайно в бъдещето. Ние сме раса, която обича да възвеличава. Представяме си минало, съответстващо на настоящето или обясняващо настоящето, и докато знанията ни за миналото избледняват, ние го изпълваме с нашите съвременни психологически проблеми.

— Какъв проблем представляват роботите?

— Загубата на контрол, бих казал.

— Някога усещали ли сте тази „загуба на контрол“, професоре?

— Да, но никога не съм обвинявал за нея роботите.

Бароните се усмихнаха, после веднага станаха сериозни, щом Чен вдигна показалец. Чен слушаше много напрегнато.

— Тази Империя заплашена ли е от заговор на роботи?

— Това не фигурира в моите изчисления — каза Хари съвсем искрено.

— Подготвен ли сте да отговорите на още по-подробни въпроси от адвокатите за Общата сигурност утре, отнасящи се до този проблем?

Хари кимна.

— Ако е необходимо, да.

Адвокатът го освободи. Хари се върна на скамейката и се наведе да попита Буун:

— Това пък какво беше?

— Комисията прикрива тила си — каза Буун така, че Гаал Дорник да не чуе. — Получих съобщение от моя кабинет — той извади бележка. — Синтер ви преследва, професоре. Той моли да бъде подготвено ново обвинение от името на Комисията по обща сигурност. Моли да за писмен отказ от правото на двойно обвинение поради откриването на необикновено доказателство. Само това успях да узная.

— Искате да кажете, че този процес няма да е краят?

— Боя се, че не — отвърна Буун. — Ще се опитам да превърна разискванията на Общата безопасност просто в разширение — ще се обърна към правото ви на меритократ на допълнително изслушване на сроден разпит, но не зная как ще сработи новата система.

— Жалко — каза Хари. — Знам колко много би искал Линг Чен да свърши с мен. И аз с него — той погледна Буун с израз, който би могъл да бъде объркан с веселост.

Буун кимна сериозно.

— Наистина.