Грег Беър
Фондацията и Хаосът (53)

54

Стражите се върнаха в килията на Хари на сутринта. Той седеше на ръба на кушетката както всяка сутрин, откакто го беше посетил старият автомат — не искаше да спи повече, отколкото беше необходимо. Вече се беше облякъл и измил, а бялата му коса бе пригладена назад и прикрепена с малка игла в малкия кок на учения — меритократски стил, който досега бе избягвал. Но ако Хари защищаваше някоя определена класа след години академизъм и краткия му престой на поста Първи министър, то това бяха меритократите. Също като тях и аз никога не съм имал деца — осинових Райх, отгледах него и внуците си, но никога не съм имал собствени деца… Дорс…

Блокира тази линия на мисли.

С този процес меритократите по цялата Галактика щяха да видят дали науката и радостта от проучванията могат да бъдат толерирани в една западаща Империя. И другите класи можеха да имат някакъв интерес от хода на процеса, въпреки че той се провеждаше при закрити врата — все нещичко щеше да се разчуе. Хари беше станал доста известен, макар не и опозорен.

Стражите влязоха с опитна почтителност и се изправиха пред него.

— Вашият адвокат чака навън да ви придружи в съдебната зала на Комисията.

— Да, разбира се — рече Хари. — Да вървим.

Седжар Буун срещна Хари в коридора.

— Нещо се мъти — прошепна той на Хари. — Структурата на процеса може да бъде променена.

Това обърка Хари.

— Не разбирам — каза той тихо и изгледа стражите и от двете си страни. Трети страж вървеше зад тях, а на три стъпки зад него — още трима. Много старателно го охраняваха, като се имаше предвид, че се предполагаше, че се намират в напълно сигурно учреждение.

— Първоначално беше определено процесът да отнеме по-малко от седмица — обясни Буун. — Но Императорският кабинет за съдебен контрол е променил плановете и е резервирал залата за три седмици.

— Откъде го знаете?

— Видях нареждането от Комисията за обща безопасност.

— Какво е това? — попита Хари, вдигнал изненадан поглед.

— Дадоха на Фарад Синтер негова собствена комисия, нов клон на императорския бюджет. Линг Чен се бори да ги задържи встрани от процеса — твърди, че е крайно неуместно да се намесват, — но като че по някое време ще позволят на Синтер да ви разпита.

— О — възкликна Хари. — Предполагам, че все някой ще ми даде шанс да говоря сред всички представители на Комисията от тежката категория…

— Вие сте звездата — увери го Буун. — Освен това по молба на Общата сигурност вас и Гаал Дорник ще ви съдят заедно. Останалите ще бъдат освободени.

— О — каза хладно Хари, макар това да го изненада още повече.

— Към Гаал Дорник са отправени официални обвинения — заразмишлява Буун. — Но той е дребна риба — защо тъкмо него са избрали?

— Не знам — отвърна Хари. — Предполагам, защото е последният, присъединил се към нашата група. Може би са решиил, че ще е най-малко лоялен и най-охотно ще проговори.

Стигнаха асансьора. Четири минути по-късно, след като се вдигнаха един километър нагоре до Залата на правосъдието, в сградата на Имперския съд, застанаха пред високите бронзови порти със сложна изработка на Зала седма, Първи район, Имперски сектор, служила през последните осемнайсет години за изслушвания, свикани от Комисията за обществена безопасност.

Щом се приближиха, вратите се отвориха. Вътре прекрасните дървени пейки и плюшените баронски ложи, подредени около театрално спускащите се надолу пътеки, бяха празни. Стражите учтиво ги поведоха по широката, покрита с килим в червено и синьо централна пътека, през предната част на двора към малката странична заличка за конференции. Вратата се затвори зад Хари и Буун.

На скамейката на подсъдимите вече седеше Гаал Дорник.

Хари зае мястото си до него.

— Това е чест — обади се с разтреперан глас Гаал.

Хари го потупа по ръката.

Насядалите съдии от Комисията за обществена безопасност, всичко на всичко петима, влязоха от отсрещната врата. После влезе Линг Чен и се настани в средата.

Последен влезе съдебният проктор — нейните задължения бяха древна формалност. Беше дребна, жилава жена с малки сини очички и късо подстригана червена коса. Тя се запъти към Масата на обвиненията, прегледа документите там, поклати тъжно глава над някои и кимна сериозно над други, после се обърна към петимата членове на комисията.

— Обявявам тези обвинителни документи за правилно съставени и официално и правилно внесени в Списъка на обвиненията в Имперската зала на правосъдието на Света административна столица Трантор в година от Империята 12067. Знайте — всички, които това ги засяга, — че тези процедури са наблюдавани от очите на Свидетел за потомството и че всички подобни процедури ще бъдат надлежно регистрирани и след хиляда години представени за обществен оглед, както изискват древните кодекси, на които трябва да се подчиняват всички имперски съдилища, позовавайки се на която и да било конституция или специфичен набор от закони. Хей nas nam niquas per sen liquin.

Никой не знаеше какво означава последната фраза; това беше тайнствен диалект, обичан от благородниците, създали Съвета на По преди повече от дванайсет хиляди години. Нищо друго не се знаеше за Съвета на По, освен че е написал някаква отдавна пренебрегната конституция.

Хари изсумтя и извърна поглед към Комисията.

Линг Чен се наведе леко напред в отговор на заявлението на проктора, после се облегна назад. Не погледна нито Хари, нито някой друг в залата. Царствената му осанка, реши Хари, би била чест за един манекен в магазин за дрехи.

— Нека процедурите започнат — прикани с тих, изящно напевен глас началникът на Комисията; подчертаваше шипящите толкова аристократично.

Хари се отпусна с едва чута въздишта.