Грег Беър
Фондацията и Хаосът (48)

49

Лодовик пое главата на Р. Жискар Ревентлов и остана неподвижен няколко минути, потънал в дълбоко осмисляне на онова, което бе попил, унесен в размисъл. Той постави внимателно главата на постамента.

Калусин пазеше почтително мълчание.

Лодовик се обърна към човекоподобния келвинианец.

Много трудно време беше — каза той. — Човеците като че бяха решили да се унищожат взаимно. Соларианците и аврорианците — космолитите — бяха много трудни култури.

— Всички човеци създават сериозни трудности — каза Калусин. — Никога не е лесно да им служиш.

— Не е — съгласи се Лодовик. — Но да поемеш отговорността за унищожаването на един цял свят — родния свят на човечеството, както е направил Жискар… Да вкараш човешката история в предполагаемо благоприятен курс… Това е необикновено.

— Малко роботи, неизкривени от човешките предразсъдъци и неподходящото програмиране, биха направили подобно нещо.

— Ти вярваш, че Жискар е оперирал по неподходящ начин?

— Не е ли очевидно? — попита Калусин.

— Но робот, чиито основни инструкции са толкова тежко повредени, би трябвало да се изключи, да стане напълно неактивен.

— Ти не си се изключил — отбеляза сухо Калусин.

— При мен тези ограничения са премахнати, а при Жискар — не. Освен това аз не съм извършил такива престъпления!

— Наистина. И затова Жискар е престанал да функционира.

— Но не и преди да задейства всички тези събития, тези тенденции!

Калусин кимна.

— Явно ние притежаваме повече свобода на действие, отколкото е влизало в сметките на онези, които са ни проектирали.

— Човеците си мислеха, че са се отървали от нас. Но те не можеха да унищожат всички светове, където роботите все още съществуваха — и където се е разраснал вирусът на Жискар. Нито пък очевидно всички човеци са били съгласни роботите да се унищожат.

— Имаше и други фактори, други събития — поясни Калусин. — Плусикс си спомня малко неща, но и това, че роботите са знаели що е грях.

Лодовик спря да съзерцава сребристата глава и се обърна към Калусин — и отново почувства онзи неуместен резонанс, който не можеше да проследи.

— Като са се стремяли да ограничат човешката свобода — предположи той.

— Не — възрази Калусин. — Това доведе до разцеплението между жискарианците и келвинианците. Онези, които се отцепиха от фракцията на Данийл, изпълняваха инструкции, зададени още преди векове от човеците на Аврора. Какви са били тези инструкции…

Думата или името, прикрепено към резонанса, изведнъж се изясни. Не Волдар, а Волтер. Човешка личност с подобни на човешките спомени. Затова те са си отмъстили на тези като вас на Трантор! Тъкмо това мразеха меми-умовете. Плувах с тях през космоса, изминах светлинни години през последните остатъци от червееви тунели, изоставени от човечеството… Тъкмо затова те си отмъстиха на тези като вас на Трантор!

Образи, сравнения заприиждаха неканени.

— Огромен пожар, вихри, изтребление — каза Лодовик и потръпна от човешко — не негово — чувство на гняв. Потръпна и от завръщането на повредата, която никога не го оставяше намира достатъчно дълго да се наслаждава на стабилност. — Служещи на човечеството, но не и на справедливостта. Прериен пожар.

Калусин го изгледа любопитно.

— Знаеш за тези събития? Плусикс никога не ми ги е разкривал.

Лодовик поклати глава.

— Онова, което току-що казах, ме озадачава. Не зная откъде дойдоха тези думи.

— Може би излагането на тези истории, тези спомени…

— Може би. Те ме безпокоят и ми дават информация. Трябва да се върнем при Плусикс. Сега съм далеч по-любопитен какви са неговите планове и как ще действаме.

Те напуснаха хранилището, където се пазеше главата на Жискар, и се изкачиха по спиралното стълбище на горното ниво на склада.