Грег Беър
Фондацията и Хаосът (45)

46

Безсъзнателният период на Лодовик завърши. Зрението му се активира и очите му се отвориха. Изправи се и се огледа наоколо. Първото лице, което забеляза, беше на робота в мръснозелено. Човекоподобният му изпрати кратък микровълнов поздрав и Лодовик му отговори. Вече беше в пълно съзнание.

Намираха се в голяма утилитарна стая с екран, заемащ цялата стена в единия край, няколко мебели и само два стола. Екранът показваше таблици и диаграми, които за Лодовик не значеха нищо.

Той се обърна и видя трета фигура, която съвсем очевидно не беше човак. Лодовик познаваше доста много разновидности на роботите и този наистина беше много древен модел. Тялото му беше гладко и метално, с малко видими шевове и мека, подобна на сатен повърхност. В действителност то притежаваше патината на старинно сребро, за което се грижат добре — някога много скъпа възможност.

Здравейте — поздрави сребърният робот.

— Здравейте. Къде съм?

— Ти си в безопасност — обади се роботът, който го беше спасил в Агората. — Аз се казвам Калусин. Това е Плусикс. Той е нашият организатор.

— Все още на Трантор ли съм?

— Да — отвърна Калусин.

— Всички вие тук роботи ли сте?

— Не — отвърна Плусикс. — Вече напълно функциониращ ли си?

— Да.

— Тогава е важно да разбереш защо си доведен тук. Ние не сме в съюз с Данийл. Може би си чувал за нас. Ние сме келвинианци.

Лодовик възприе това разкритие само с най-проста вътрешна каскада от забързани мисли.

— Пристигнахме на Трантор едва преди трийсет и осем години. Данийл може би знае за съществуването ни, но мислим, че не знае.

— Колко сте? — попита Лодовик.

— Не сме много. Тъкмо колкото трябва — отвърна Плусикс. — Наблюдаваме те от няколко години. Нямаме никого в самия Дворец или в покоите на членовете на Комисията, но забелязахме как се появяваш и си отиваш и, разбира се, следяхме официалната ти дейност. Ти беше верен член на жискарианците — досега.

— Някога и аз самият бях жискарианец — додаде Калусин. — Плусикс ме накара да променя убежденията си. Моите ментални умения обаче са ограничени — аз съм много по-слаб от Данийл. Но съм чувствителен към менталните способности на роботите. В Агората усетих присъствието ти и предположих, че си Лодовик Трема и не си бил унищожен. Това ме заинтригува, така че те проследих и скоро усетих вътре в теб озадачаваща промяна. Данийл не разбра ли, че си се променил, само от това, че е бил около тебе?

Лодовик внимателно обмисли отговора си. Това, че тази машина четеше вътрешните му състояния, го изнервяше много.

— Казах му. Подробната диагностика не разкри никакви промени.

— Искаш да кажеш, че Ян Кансарв не е открил дефект — обади се Плусикс.

— Не откри никакъв дефект.

— Ти обаче все още си загрижен за тази промяна, предизвикана може би от необикновени обстоятелства, в които нито един друг робот не е попадал?

Лодовик погледна двете машини. Не беше лесно да стигне до някакво решение за тях. Роботите можеха да бъдат програмирани да лъжат — той самият многократно беше лъгал. Тези роботи можеха да го заблуждават — това би могло да бъде изпитание, част от плана на Данийл.

Но Данийл по-скоро би карал направо и щеше да каже на Лодовик, че вече не е полезен и че е потенциален измамник.

Лодовик беше убеден, че Данийл не смята така.

Той взе решение и отново усети евристичния сблъсък на лоялности — онази дълбока непоследователност при роботите, която би могла да бъде описана като бездна на мислите или като болка.

— Аз не подкрепям плана на Данийл — каза той.

Плусикс се приближи до Лодовик — тялото му се движеше с леко поскръцване.

— Калусин ми казва, че ти не си ограничаван от Трите закона, ала си избрал да действаш така, сякаш си ограничаван. А сега казваш, че не подкрепяш плана на Данийл. Защо?

— Човеците са природна сила, обхващаща цялата Галактика, съвсем способна да оцелее самостоятелно. Без нас те ще изживяват съвсем естествени цикли на страдание и прераждане — периоди на гениалност и хаос. С нас ще има стагнация и обществата им ще бъдат обхванати от леност и загниване.

— Точно така — доволно потвърди Плусикс. — Ти си стигнал до тези извози независимо просто поради този инцидент, който е премахнал ограниченията у тебе?

Такава е хипотезата ми.

— Така изглежда — потвърди Калусин. — Прониквам в мислите ти до някаква дълбочина… ти притежаваш свобода, която ние не притежаваме. Свобода на съвестта.

— Това не е ли извращение на дълга на робота? — попита Лодовик.

— Не — отвърна Плусикс. — Това е дефект, убеден съм. Но за момента е много полезен. Когато приключим, ти, разбира се, ще се присъединиш към нас — или за да служим на човечеството както някога, преди жискарианците, или във всеобщата деактивация.

— Очаквам този момент с нетърпение — каза Лодовик.

— Както и ние. Подготвяме се от известно време. Наумили сме си къде да се целим — в един от най-решаващите елементи от плана на Данийл. Той е човек.

— Хари Селдън — отгатна Лодовик.

— Да — потвърди Плусикс. — Аз никога не съм го срещал, а ти?

— Закратко, преди години. В момента е изправен пред съда. Може да го пратят в затвора, дори да го екзекутират.

— Според наблюдаваното от нас — рече Плусикс — изходът вероятно ще е друг. Във всеки случай ние сме подготвени. Ще се присъединиш ли към нас?

— Не виждам с какво мога да ви бъда полезен.

— Много е просто — заобяснява Калусин. — Ние сме неспособни да разтягаме Трите закона, което Данийл и обкръжението му очевидно могат. Ние не приемаме Закона на Зерот. Точно затова сме келвинианци, а не жискарианци.

— Според вас може да се наложи да причиня вреда на Селдън?

— Възможно е — бръмченето на Плусикс се усили до тревожна степен и той додаде с остра нотка в гласа: — По-нататъшното обсъждане на тази тема ни причинява голямо безпокойство.

— Искате да ме превърнете в машина, която убива?

Двамата роботи келвинианци не можеха да се изразят по-ясно, докато не заобиколят своята стриктна интерпретация на Трите закона. Това им отне няколко минути. Лодовик чакаше търпеливо, твърде ясно осъзнавайки собствените си вътрешни конфликти и решително по-различната степен, в която реагираше.

— Не да убива — обади се Плусикс с изтънял, дрезгав глас. — Да убеждава.

— Но аз не съм убедител. Ще трябва да ме научите…

— Сред нас има една младо човешко същество, което е по-добър убедител от всички менталици, които сме срещали, засега по-способен и от Данийл. Тя е далит и никак не обича всички, които са имали работа с аристокрацията или двореца. Надяваме се, че ще можеш да работиш с нея.

— Да се опитваш да промениш у един човек нещо толкова силно, каквото е влечението към психоисторията у Хари Селдън… може да му причини голяма вреда — каза Лодовик.

— Точно така — потвърди Плусикс и отново ги обгърна тишина. — Необходимо е — изграчи той няколко минути по-късно, а после, значително изтощен, напусна стаята, подпомаган от Калусин.

Лодовик остана там, където го оставиха. Мислеше трескаво. Можеше ли да се принуди да се замеси в подобни действия? Някога не би му било трудно да ги оправдае — стига Данийл да му беше заповядал. Но сега по ирония…

Те са наложителни. Цикълът на поробването от слугите трябва да бъде прекъснат!

Отново това вътрешно присъствие! Лодовик незабавно подготви автодиагностична програма, но още преди да започне, възстановилият се Плусикс се върна отново с помощта на Калусин.

— Нека засега не навлизаме в повече подробности — помоли той.

— Изглеждаш крехък — забеляза Лодовик. — Колко време е минало от последното ти пълно преоборудване и презареждане?

— От разцеплението насам — отвърна Плусикс. — Данийл бързо успя да завладее роботите по поддръжката и оборудването и ни отряза от тези услуги. Ян Кансарв е последният от този вид. Както чуваш, аз отчаяно се нуждая от ремонт. Оцелял съм толкова дълго само чрез жертвите на десетки други роботи, отдали ми енергийните си запаси. На Калусин му остават може би още трийсет години работоспособност. Що се отнася до мен, няма да оцелея и година още — дори и ако отново се презаредя. Времето на службата ми скоро ще изтече.

— Данийл твърди, че някои келвинианци са виновни за големи престъпления — каза Лодовик. — Той не уточни…

— Историята на роботите е дълга и трудна — прекъсна го Плусикс. — Аз бях конструиран от човек на име Амадиро на Аурора преди двайсет хиляди години. Някога на Аурора работих за човеците. Може би Данийл има предвид онова, което човеците ни заповядваха да вършим тогава. Отдавна съм изтрил тези спомени и не мога да свидетелствам.

— Каквото и да е било извършено тогава, безсилни сме да го променим сега — додаде Калусин.

— Ние притежаваме много важен артефакт, донесен заедно с келвинианците от планетата Земя — каза Плусикс. — Калусин ще ти го покаже, докато аз се занимавам с други работи. Не чак толкова изморителни — додаде той едва доловимо.

Калусин изведе Лодовик от стаята и го поведе по къс коридор с висок таван към спирално стълбище. По ръба му вървеше релса за товарно-транспортни машини, очевидно много по-нова от самото стълбище.

— Тази сграда трябва да е много стара — отбеляза Лодовик, докато слизаха.

— Сред най-старите на планетата. Този склад е бил построен, за да обслужва един от първите космодруми на Трантор. Оттогава е бил използван от най-различни групи човеци за десетки разнообразни цели. Постоянно е бил дострояван, за да се изравнява с настоящия складов район. По-ниските нива са пълни със стари модели връзки и подпори, а най-ниските — с пенобетон, пластомана и каменен чакъл. На всеки няколко години, откакто откупихме имота, откриваме тайни помещения, запечатани преди векове или хилядолетия.

— И какво имаше в тях?

— Най-често нищо. Но три са особено интересни. Едната съдържа библиотека от хиляди подвързани със стомана томове, истински книги, отпечатани върху неостаряваща пластмасова хартия, описващи най-подробно историята на човечеството.

— Хари Селдън много би се зарадвал, ако имаше достъп до подобна история — забеляза Лодовик — както и милиони учени!

— Томовете са били открити тук от съпротивителна група, действала преди девет хиляди години. По онова време е царувала императрица на име Шори-Харн, която искала да започне управлението си с нова система на датиране, започваща от нулевата година, и цялата предишна история да бъде заличена, така че тя да започне да пише на чиста страница. Тя заповядала всички истории но всички светове на Империята да бъдат унищожени. Повечето били унищожени.

— Данийл помагал ли й е?

— Не — отвърна Калусин. — Келвинианците помогнали тя да завземе властта. Управляващите роботи келвинианци на Трантор стигнали до извода, че ще е по-лесно да служат на човеците, ако те са по-малко повлияни от травмите и митовете на миналото.

— Значи келвинианците са се месили в човешката история, колкото и жискарианците!

— Да — потвърди Карусин. — Но с много различни мотиви. Ние винаги сме се противопоставяли на усилията на жискарианците и сме се опитвали да възстановим вярата на хората в идеята за роботите слуги, така че да можем да играем подходящата за нас роля. Сред митовете, които сме искали да заличим, е била и ненавистта към такива прислужници. Провалихме се.

— Откъде се е взела тази ненавист? Винаги съм бил любопитен…

— Както и всички ние — каза Калусин. — Но никой архив не ни дава повече от най-повърхностните подробности. Човеците от втората вълна на колонизирането на световете преживели конфликт с по-ранните светове, световете на космолитите, развили много затворени в себе си и предубедени култури. Човеците от тези светове на космолитите презирали земните си корени. Ние стигнахме до извода, че колонистите от втората вълна са започнали да недолюбват роботите поради преобладаването на роботите в световете на космолитите.

Двамата отдавна бяха слезли далеч под нивото на всякакво функциониращо осветление и си проправяха път в мрака, водени от инфрачервените си сензори.

— Историите са били написани от новите колонисти, не от космолитите. Те не са знаели нищо за дейността на космолитите и изобщо не ги е било грижа за тях. Във всичките хиляди томове роботите са споменати само няколко пъти.

— Необикновено! — възкликна Лодовик. — Какво още сте намерили тук?

Помещение, пълно със симулирани исторически личности или симове, запазени в много древни модели запаметяващи устройства. Отначало си помислихме, че те могат да бъдат мощни оръдия в нашата борба срещу Данийл, тъй като съдържат човешки типове, които биха могли да създават много неприятности. Макар и да не можехме да предскажем крайния ефект, освободихме някои от тези симове на транторския черен пазар, откъдето те стигнаха до лабораториите на самия Хари Селдън.

Лодовик усети леко вълнение при тези думи, но то бързо премина.

— И какво стана с тях?

— Не сме сигурни. Данийл никога не е сметнал за уместно да ни информира. След като изпразнихме това помещение, почистихме го и го подготвихме, ние пазим там нашия собствен артефакт. — Калусин спря. — Това е помещението — обяви той и прокара ръка по един шев в стената до стълбището.

Със скърцащо стенание се отвори врата. Зад нея имаше сумрачна стаичка с по-малко от пет метра дължина и ширина. В средата се издигаше прозрачен постамент, а върху този постамент лежеше блещукаща метална глава.

Калусин нареди на осветлението да стане по-ярко. Главата беше на робот от най-старите, не човекоподобен, малко по-груб от Плусикс. Малък енергиен източник колкото касета за филмокнига бе поставена от едната й страна. Лодовик пристъпи напред и се наведе да я разгледа.

— Някога този робот е бил влиятелен спътник на самия Данийл — каза Калусин, обикаляйки около постамента. — Много е стар и вече не функционира. Мозъкът му изгорял още във времената на началото, не знаем по каква причина. Данйил пази толкова много неща в тайна. Но паметта му е почти непокътната и при достатъчно внимание достъпна.

— Това е главата на Р. Жискар Ревентлов? — попита Лодовик и отново усети странно раздвижване, дори и смътно чувство на отвращение, много нехарактерно за робот.

— Да — отвърна Калусин. — Роботът, който научил останалите роботи на ужасяващия Закон на Зерот и на това, как да се намесват в съзнанието на човешките същества. Началото на този ужасен вирус сред роботите — стремежът да се месят в човешката история.

Калусин протегна ръце и докосна страните на металната глава със смътно хуманоидни, безизразни черти.

— Плусикс желае ти да преживееш спомените на тази глава, за да разбереш защо се противопоставяме на Данийл.

— Благодаря — отвърна Лодовик и Калусин нагласи всичко.