Грег Беър
Фондацията и Хаосът (40)

41

Подмолен поток от напрежение протичаше по редовете самоходни пътечки в Агората на търговците, сякаш хората надушваха как приижда някаква невъзможна буря.

Клиа погледна нагоре, докато вървяха покрай голям двор, издигащ се сред Агората. Очите й проследиха извитата странична подпора, издигаща се над стотици нива, чак до далечния купол, вероятно три-четири километра нагоре, където като че се разтваряше в съвършеното небе, покрито със златисти облачета. После погледна надолу през още дузини редове, всичките претъпкани. Жуженето на стотици хиляди гласове отекваше нагоре-надолу по тях, докато се превърне в нисък, несекващ рев. Ако някога бе чувала как шуми истински океан, може би щеше да сравни този звук с грохота на вълните и приливите; но можеше да го сравни единствено с безкрайния рев на двете реки, Едно и Две, някакси вкарани в канал и подчинени, но въпреки това мощни.

Носът й се набърчи и тя се приближи плътно до Бран. Транспортът, накичен с декоративни покрития на колелата и с шарена тента, метната на последната вагонетка, тихо вървеше подире им.

Никога не успяваха да постигнат нещо повече, освен да зърнат за миг най-горните редове през въздушните ходове на двора. Световете на баронските семейства бяха невидими от толкова ниско положение в йерархията. Едно или две нива на дъното на Агората бяха запазени за гражданите.

Покрай най-ниските и средните редове многобройните обществени рангове на сивите, тъй важни за Трантор, се движеха, облечени в характерните си дрехи в убити цветове — и мъжете, и жените бяха облечени почти еднакво; единствено на многобройните деца им бяха позволени яркоцветни щрихи.

Сивите, разхождащи се по Агората, без да дебнат часа или може би в годишния си двудневен отпуск, се разделяха пред Бран, Клиа и плаващия транспорт и хвърляха към сандъците погледи, изпълнени с тъпо любопитство — може би се чудеха дали в тях няма нещо, което биха могли да си позволят, та да поразсеят скуката си…

Клиа разбираше доста добре функциите на Сивите — те се грижеха за огромните транторски йерархии на подчинение и отклик, разпределяха ресурсите и средствата, бяха администратори на постъпващия поток от данни, граждански и планетарни дела. Нейните хора рядко се разправяха пряко със Сивите, защото бяха надзиравани от Бюрото за общински прогрес на Дал, чиито редове бяха пълни с далити, подбирани на ръка с всяко поколение от Сивите от Генералния съвет по работата и енергията. Естествено, тя усещаше презрение към всички, подобни на тях, и не се и съмняваше, че и те щяха да я презират, ако знаеха за съществуването й.

Но сега виждаше как самите Сиви са наблюдавани и нервирани. Полицаите по тези нива се разхождаха на групи по трима-четирима — не офицерите от района, а от Имперските специални войски — същите, които бяха притиснали Клиа и я принудиха да издирва Калусин, мъжа в мръснозелено. Цели семейства Сиви, заети с разглеждане на сергиите, придърпваха плътно децата си и оглеждаха Специалните с подозрителни очи — очи, отличаващи се с някаква плоска бюрократична интелигентност. Те познаваха закона и обществената структура — това беше в кръвта им — и знаеха, че тук има нещо нередно, че някакви сили са излезли от равновесие. Те се оттегляха от аркадите и алеите възможно най-бързо и това ниво бързо се изпразваше от клиенти.

Бран мрачно вървеше напред.

Трябва да се измъкваме оттук. Вероятно издирват нас — прошепна Клиа, увиснала за миг на рамото му, за да доближи повече уста до ухото му.

Той поклати глава.

— Не мисля. Трябда да доставим тази поръчка.

— Ами ако ни хванат? — лицето й се беше сбръчкало от тревога.

— Спокойно. Няма — отвърна Бран. — Знам десетина тайни изхода и познавам десетина собственици на магазини тук — той махна небрежно към сергиите и магазините отдясно и отляво, — които няма да имат нищо против да минем през магазините им.

Клиа изпъчи рамене, но никак не се чувстваше уверена. Беше обмисляла начини да се отърве от контрола на Плусикс, но не и да попадне в ръцете на полицията. Но всъщност от около час, докато доставяха фолклорни кукли от Анакреон и други дрънкулки, тя все по-малко и по-малко мислеше за бягство…

Бран представляваше такъв мъжествен контраст на ефирните, сухи и безстрастни Сиви, че сияеше като фар в очите на Клиа. В онази инстинктивна и млада територия отвъд рационалната преценка тя усещаше силна връзка с този едър и мощен мъжкар, с неговите състрадателни черни очи и огромни ловки ръце. Беше си мислела за предимствата, присъщи на тези връзки — близост и интимност, — и се бе чудила тайничко какво да направи, та да го впечатли.

Усещаше, че и през неговия ум минават кажи-речи същите мисли, и този път му повярва, когато каза, че не се опитва да й приложи менталните си способности.

От объркания сблъсък на одобрение и страстни размишления я заболя глава.

— Да побързаме — настоя тя.

Бран поклати упорито глава.

— Не преследват нас.

— Как може да бъдеш толкова сигурен, по дяволите?

— Чуй… — той посочи към тълпите на север от тях, които се сгъстяваха и вихреха там, където полицаите се събираха. Клиа слушаше и с ушите, и с ума си и усети нежеланата, позната следа на жената, която и преди я беше преследвала. Усети как бдителността на жената трепти по ръба на съзнанието й, посегна и се вкопчи в ръката на Бран.

— Тя е! — прошепна. Тълпите прииждаха насам. Той се присламчи до нея и кимна, обгърна я с ръка, сякаш да я защити. Без колебание Клиа прие защитата му. Изведнъж сред развълнуваните Сиви на няма и дузина метра от тях си проби път малка моторна количка, плаваща на няколко сантиметра над пътя. На количката седяха млад, рус, гладко избръснат офицер от Императорската охрана, двама въоръжени стражи и дребничка напрегната женица със ситно къдрава тъмнорижа коса.

Клиа усети как жената сканира Сивите и от двете страни, видя сбръчканото й, непривлекателно лице да се обръща напред-назад, докато количката плаваше бавно и целенасочено през тълпата. Нямаше как да се измъкне — изход нямаше. Обграждаха ги глухи стени и затворени магазини.

Бяха на три метра от тях, разделяха ги само четирима-петима Сиви, когато Вара Лизо внезапно се завъртя на седалката и погледна право към Клиа. Погледите им се срещнаха. Клиа усети докосването до съзнанието си много силно, отблъсна го, почти буквално изблъска натрапницата от съзнанието си и накара Вара Лизо да подскочи в количката като ужилена.

Лизо продължи да се взира в нея, а после лицето й се сгърчи във внезапна, радостна усмивка. Тя й кимна отсечено, като че я признаваше за равна, и извърна поглед. Връзката отново спадна до леко докосване, разфокусира се, замина нанякъде.

Бран леко я придърпа встрани от пътеката.

— Тя беше тази, която те преследваше, нали?

Клиа кимна.

— Но тя… тя ме подмина! — Клиа погледна смаяно Бран. — Тя ме откри… Можеше да ме хване…

— Да ни хване — вметна той.

— И ни подмина!

Бран се намръщи тежко и поклати глава.

— Калусин и Плусикс ще искат да разберат повече за това — каза той. — Кого ли преследва тя сега?

— Ще се връщаме ли?

— Имаме още две доставки — Бран й се усмихна с израз не на упоритост или инат, а на някаква внушителна дяволитост. — Трантор е оцелял дванайсет хиляди години. Тази новина може да почака някой и друг час.