Грег Беър
Фондацията и Хаосът (36)

37

Император Клаюс се събуди от леката дрямка в празното легло в седмата спалня — любимата му спалня за следобедни страсти. Известно време се оглежда раздразнено, после се втренчи в плаващия във въздуха образ на Фарад Синтер. Синтер не виждаше императора, разбира се, но това не правеше прекъсването по-приятно.

Ваше височество, нося вест от Комисията за обществена безопасност. Смятат да предявят обвинение срещу професор Хари Селдън.

Клаюс вдигна завесата на по-високата спална площ, за да погледне жената, която от няколко часа му правеше компания, но тя бе излязла. Може би беше в тоалетната.

— Е, и? Линг Чен ни предупреди, че е възможно.

— Ваше височество, това е преждевременно. Смятат да изправят пред съда него и поне още един от хората му. Това е пряко предизвикателство към изключителното право на Двореца.

— Фарад, Дворецът — тоест аз — отдавна е отказал задкулисно всякаква официална подкрепа за Гарвана Селдън. Той служи за забавление, нищо повече.

— Това може да бъде възприето като обида, след като този ход вече предстои.

— Ход ли? Какъв ход?

— Ами да се дискредитира Селдън. Ако успеят, ваше височество…

— Стига с тези титли! Кажи ми само ти какво мислиш и си разкарай проклетия образ от моята спалня.

— Клеон подкрепяше Селдън.

— Знам. Фарад, Клеон дори не ми е роднина.

— Селдън разду тази подкрепа до проект, ангажиращ десетки хиляди поддръжници и подлизурковци на дузина планети. Неговите идеи са изменнически, ако не и революционни…

— И ти искаш аз да го защитя?

— Не, сир! Не бива да оставяте Линг Чен да си припише лично заслугата, че е премахнал тази заплаха. Време е да се действа бързо и да се създаде комисията, за която говорихте.

— Под твое ръководство. Комисията за обща сигурност, нали така?

— Ако Общата сигурност обвини Селдън в измяна, заслугата ще е изцяло ваша, сир.

— И на теб няма да ти се падат никакви заслуги, нито пък власт?

— Това сме го обсъждали много пъти.

— Твърде много пъти. Какво ми пука дали Линг Чен ще си припише заслуги или не? Ако той премахне този интелектуален паразит, ползата за всички ни ще е еднаква, не мислиш ли?

Фарад се замисли над това. Клаюс го виждаше как решава да опита друг номер.

— Ваше височество… проблемът е много сложен и аз съм много загрижен. Не ми се искаше да го изтъквам толкова скоро, но върнах една личност на Трантор от Мадер Лос. С ваше позволение. Името му е Морс Планч и той има доказателство, което можем да прибавим към другите доказателства…

— Какво, пак ли роботи, Фарад? Пак Вечни?

В изкуствените граници на образа Синтер като че успя да запази достатъчно спокойствие, но Клаюс знаеше, че дребосъкът вероятно вече подскача от нерви и яд. Добре. Нека се напушва.

— Последните парчета от пъзела — каза Синтер. — Преди Селдън да бъде изправен пред съд по простото обвинение в измяна, вие трябва да разгледате това доказателство. Може да успеете да ограничите властта на Чен и да укрепите образа си на находчив водач.

— Когато аз поискам, Фарад — изръмжа зловещо Клаюс. Знаеше какъв е образът му пред обществото, познаваше и действителните граници на своята власт в сравнение с тази на Началника на комисията. — Не бих искал да те превърна в новия Линг Чен. При тебе дори липсва ограничението на аристократичната семейна среда, Фарад. Ти си плебей и понякога си коварен.

Синтер като че не обърна внимание и на това.

— Двете Комисии ще създадат равновесие, сир, и ще можем по-ефективно да следим военните министри.

— Да, но главната ти грижа е тази заплаха от роботите. — Императорът преметна крака през възглавничките поле и се изправи до леглото. Този следобед не се беше представил добре; милиард тънки нишки и оплетени конци на държавното управление, сигурност и вътрешнодворцови заговори дърпаха ума му във всевъзможни посоки. Точно сега раздразнението му се фокусираше върху Фарад Синтер, дребосъка, чиито услуги (и жени) като че ставаха все по-малко и по-малко задоволителни и чиито простъпки лесно можеха да станат все по-малко и по-малко забавни.

— Фарад, не съм видял нито едно заслужаващо си доказателство от година. Не знам защо съм търпял поведението ти в тази насока. Ти искаш Селдън заради връзката му с Тигрицата, нали?

Синтер се втренчи неразбиращо в сензора, препредаващ образа му.

— За Бога, махни сензора за учтивост и ме остави да те видя такъв, какъвто си — нареди Клаюс. Образът се люшна и затрептя, а после Фарад Синтер се появи по измачкан домашен халат, рошав и с почервеняло от гняв лице.

— Тя беше демонстративно не-човек, ваше височество. Проверих документите, отнасящи се до убийството на работещия по проекта на Селдън Елас. И той е чувствал същото, което и аз и още неколцина експерти.

— Тя умря — каза Клаюс. — Уби този Елас и после умря. Какво има още да се знае? Елас е искал да умъртви Селдън. И на мен ми се щеше да имам такава вярна жена.

Надяваше се собствените му знания по този въпрос да не проличат твърде много. Дори и пред Синтер той се надяваше поне мъничко да поддържа репутацията си на суетен, глупав и управляван от жлезите си.

— Погребана е чрез атомно разпръскване без официално наблюдение.

— Този метод избират деветдесет и четири процента от населението на Трантор — и Клаюс се прозя. — Само императорите ги погребват недокоснати. И някои верни министри и съветници.

Синтер като че трепереше от мъка. Клаюс откри, че това му е по-приятно от най-после успелия опит за съвокупление. Но къде се беше дянала тази жена?

— Дорс Венабили не е била човек — натърти Синтер, леко ломотейки.

— Да, ама Селдън е. Показвал си ми рентгеновите му снимки.

— Унищожени от…

— О, Небеса! Фарад, млъкни! Заповядвам ти да оставиш Линг Чен да доведе докрай игричката си. Всички ние ще следим отблизо и ще видим какво ще стане. После ще предприемем едно-друго. А сега ме остави намира. Уморен съм.

Той блокира образа и се отпусна обратно на ръба на по-ниското поле. Нужни му бяха няколко минути да се успокои, после се сети за жената. Къде ли се беше дянала?

— Ало? — извика той в празната спалня. Вратата към тоалетната беше отворена и оттам сияеше ярка светлина.

Император Клаюс, вече на осемнайсет стандартни години, само по серисианска нощница, увиснала на раменете му и омотана около глезените, се изтърколи от леглото и тръгна нататък. Прозя се, протегна се широко и отегчено, после размаха ръце като бавен семафор, за да се поразкърши.

— Ало? — не си спомняше името й. — Дийла или Дийна? Извинявай, миличка, тук ли си?

Бутна вратата и я отвори. Жената беше гола точно зад нея. През цялото време беше там. Изглеждаше нещастна. Той се възхити на прекрасния й пубис и корем, вдигна очи към безупречните й гърди и видя треперещите ръце, протегнати напред и стиснали миниатюрен бластер от онези, често скривани просто в дрехите или в чантичките. Кажи-речи само гъвкаво олово с издутина в единия край, много редки в днешно време, доста скъпички. Като че бе уплашена от това, че го е насочила към него.

Клаюс тъкмо щеше да изпищи, когато нещо просвистя край ухото му и на бледата, лебедова шия на жената се появи червена точица. Той все пак изпищя — дори и когато прекрасните зелени очи на това съвършено лице погледнаха нагоре и примигнаха, а главата се килна, като че тя се вслушваше в идваща отнякъде птича песен. Писъкът му се усили и стана по-пронизителен, когато тялото се изкриви така, сякаш щеше да се забие в пода. Ужасно, неописуемо смъртно отпусната, жената се свлече на плочките. Едва тогава стисна издутината. Изстрелът отнесе част от тавана и едно огледало и посипа Клаюс с парченца камък и стъкло.

Стъписан, Клаюс приклекна и трепна, вдигнал ръце, за да се защити от шума и прахоляка. Една ръка го сграбчи грубо и го измъкна от тоалетната. Глас изсъска в ухото му:

— Ваше височество, тя може да носи и бомба!

Клаюс погледна своя спасител и зяпна.

Фарад Синтер го издърпа още няколко метра по-нататък. В малките ръчички на съветника се гушеше кинетично-енергиен пистолет, стрелящ с невротоксични сачми. Клаюс добре познаваше този тип оръжие — сам той носеше такъв във всекидневното си облекло. Стандартен модел за императорското семейство и благородниците.

— Фарад… — изсумтя той. Синтер го бутна на пода, сякаш искаше да го унизи. После с въздишка, сякаш това му идваше твърде много, се метна върху Клаюс, за да го защити.

Така ги намери дворцовата стража няколко секунди по-късно.

 

 

— Н-н-не е от твоите ли? — попита Клаюс с разтреперан глас, когато Синтер нахлу и сгълча командира на личната специална охрана на императора.

В гнева си Синтер пропусна покрай ушите си въпроса на императора.

— Всички трябва да ви арестуват и дезинтегрират! Трябва незабавно да намерите другата жена!

На командира на име Джерад Минт тези не му минаваха. Той махна на двама адютанти да се приближат — по един и от двете страни на императорския съветник. Изгледа Синтер със студена ярост, сдържана от векове военна дисциплина, пропита в самите му гени. Що за наглост приявяваше този лакей от простолюдието!

— Имаме документите й — онези, които вие сте й издали. Те са в дрехите й в… в седмата спалня.

— Тя е самозванка!

— Синтер, ти си този, който води тези жени тук по всяко време и без нужната проверка от охраната — скастри го командир Минт. — Никой от нашата стража не може и да се надява да ги разпознава всичките и дори да им хване дирята!

— Те са много внимателно проверявани от моята канцелария, а тази не е от жените, които аз съм му водил! — Синтер посочи с пръст императора, осъзна ужасяващия си гаф и отдръпна ръката си, преди императорът да се обърне и да забележи. Но командирът го забеляза и избухна.

— Не мога да ги следя всичките, дето влизат и излизат! Ти никога не се консултираш с моята канцелария и ние не провеждаме тези проверки…

— Тя от твоите ли е, Фарад? — попита императорът, когато най-после успя да събере мислите си. Досега не знаеше що е истински страх и беше потресен.

— Не! Никога преди не съм я виждал.

— Но тя е прекрасна — додаде императорът и погледна командира с момчешките си очи като на кошута. Направи го за ефект — време беше пак да влезе в ролята си. В действителност никога не беше харесвал особено този командир, който тайно го смяташе за инфантилно маймунче — беше убеден в това. Синтер като че си имаше неприятности и това също беше забавно, но не особено изгодно в момента. Клаюс имаше собствени планове за Синтер и щеше да му е много неприятно да го загуби заради този плачевен, ала не фатален гаф.

В двореца няма други освен твоите женички! — процеди през зъби командирът към Синтер. — И как така ти се появи точно навреме?

— Леле! — възкликна Клаюс и цъкна с език към Синтер.

— Идвах, за да обсъдим лично спешен въпрос! — отвърна Синтер, като стрелкаше с очи ту Клаюс, ту командира.

— Много е удобно — може би е било нагласено, уловка, за да си вдигнеш… — командирът нямаше време да развие теорията си. Скован офицер, облечен в ливрея в кралско синьо, се приближи и му зашепна в ухото. Червеното лице на командира изведнъж стана синкаво, а устните му се разтрепераха.

— Какво има? — попита настоятелно Клаюс. Гласът му вече беше укрепнал.

Командирът се обърна към императора и се поклони вдървено.

Тяло на жена, ваше височество…

Синтер разбута двамата адютанти, които по време на цялата среща стояха от двете му страни, готови да го арестуват.

— Къде е тя?

Командирът преглътна. Устните му бяха почти сини.

— Намерена е в коридорите под това ниво.

— Къде? Какво пише в документите й?

— Няма документи.

— Това е свещено място, командире — каза Клаюс с равен, безжизнен глас. — Храмът на Първите императори. На Фарад не се позволява да припари там. Нито пък на някакви случайни жени. Само членове на кралското семейство и служители по церемониите. Ти отговаряш за това място.

— Да, ваше височество. Веднага ще наредя случаят да се разследва…

— Трябва да е просто — рече Клаюс. — Синтер, в документите за самоличност е отбелязан генотипът и има снимка, нали?

— Тялото — това тяло — физически е същото като на снимката… — каза командирът.

— Измамница! — кресна Синтер и размаха юмрук към стражите и към командира. — Изключително нарушение на сигурността!

Клаюс наблюдаваше това с известно облекчение. Добре си беше да помъчи Синтер, после да му се ядоса, но не и да го губи — все още не. Оставаха още няколко коза, които да изиграе срещу Линг Чен, а Комисията на Чен отговаряше за сигурността на императора.

Всичко това би могло да му е доста полезно, дори от съществено значение. На Чен щеше да му се наложи да обясни този пропуск, акциите на Синтер със сигурност щяха да се качат — но не и извън приемливите за Клаюс параметри, които можеше да контролира — и всичко можеше да се подреди ловко.

— Да я прегледаме — каза Синтер.

— Аз оставам тук — отвърна Клаюс. При мисълта да види още един труп лицето му позеленя.

Десет минути по-късно комендирът и стражите се върнаха; Синтер — също.

— Съответствието е идеално — Синтер размаха документите на жената. — Тази — в тоалетната — е измамница и ти отговаряш! — той посочи командира с пръст без колебание.

Командир Минт си бе наложил маска на дълбоко спокойствие. Той кимна веднъж, бръкна в джоба си и извади оттам малко пакетче. Останалите в императорската спалня гледаха с ужас, като омагьосани как го доближава до устните си.

— Не! — вдигна ръка Клаюс.

Минт спря и се огледа с надежда.

— Но, сир, това е задължително при такова нарушение! — извика Синтер, като че разтревожен, че на обвинителите му можеше да се размине.

— Да, разбира се, Фарад, но не тук, моля. Тук, в тази спалня, вече е умряло едно създание. Още едно… — той се прокашля в кърпичката си. — Тук аз трябва да спя и да се… съсредоточавам и ще ми е достатъчно трудно и без… това. — Той махна с ръка към Минт, който рязко кимна и се оттегли във външните коридори, за да изпълни последния си дълг.

Дори и Синтер като че се впечатли от този ритуал, макар че не го последва, за да види изпълнението му. Клаюс се надигна от леглото и се престори, че гледа настрани, докато вдигнаха тялото на неуспялата му убийца на носилката, покриха го със саван и го изнесоха от тоалетната.

На Синтер той каза:

— Един час. Нека се посъвзема, а после ще ми покажеш твоето доказателство и ще ми доведеш този Морс Планч.

— Да, сир! — каза въодушевено Синтер и се заизмъква.

„Нека си мисли, че е постигнал голяма победа. Нека Линг Чен пострада още малко заради тази глупост. Нека всички потанцуват около младия слабоумник. И моят ден ще дойде!

Аз оцелях! Предопределено е!“