Грег Беър
Фондацията и Хаосът (25)

26

Вара Лизо едва сдържаше гнева си. Вдигна юмруци към Фарад Синтер, който се дръпна с лека шокирана усмивчица, и го заобиколи в обширната канцелария по обществените дела. Неколцина Сиви, тикащи колички или понесли куфарчета, съзерцаваха сблъсъка им от съседния коридор с почуда и скрито, безцветно веселие.

— Това е идиотско! — изсъска му тя, после сниши глас: — Да премахнем натиска… и те ще се прегрупират! А после ще тръгнат да преследват мен!

Русият майор, нейната постоянна и в момента изключително дразнеща сянка, подрипваше безрезултатно наоколо и се опитваше да се наложи. Но Вара маневрираше около него също толкова сръчно. Синтер остана с впечатлението, че тук има малък, срамен бунт. Тръгна рачешката назад към отворената врата на втория си кабинет и успя да вкара тази дребна междуособица на не толкова публичен терен.

— Ти загуби следата! — полуизлая, полувъздъхна той, щом една Сива затвори вратата подире им. Сивата просто погледна тримата и невъзмутимо се отправи по задачите си.

— Издърпаха ме! — изстена Вара. От очите й бликнаха сълзи и потекоха по бузите. Майорът рязко прекъсна танца си и остана на място, цял разтреперан; крайниците му потръпваха. После потърси стол, забеляза един в ъгъла и се строполи на него. Синтер го наблюдаваше с опулени очи.

— Ти ли го направи? — попита той Вара.

Вара затвори уста, леко изтраквайки със зъби, отметна главата си на дългата си тънка шия и впери поглед в майора.

— Разбира се, че не. Макар че той беше отвратителен и никак не ми съдействаше.

— Напрежението… — успя да процеди майорът през стиснатите си тракащи зъби.

Синтер се вгледа в нея за няколко секунди, докато Вара усети, че подбужда някои много нездрави подозрения. Майор Нам се отръска, стегна се, успя отново да се изправи и преглътна тежко. Доста нелепо застана мирно и впери поглед в отсрещната стена.

— Как така я загуби? — попита тихо Фарад Синтер, като гледаше помежду им.

— Не беше виновна тя — обади се майорът.

— Попитах нея — сряза го Синтер.

— Тя беше много бърза и усети присъствието ми — заобяснява Вара Лизо. — Твоите агенти, смотаната ти полиция не бяха достатъчно бързи, за да я хванат — а сега тя е изчезнала и ти няма да ми позволиш да я намеря!

Устните на Синтер се издадоха замислено напред, присвити, сякаш очакваха целувка. Изражението му беше нелепо — и изведнъж в сърцето на Вара Лизо онова, което бе започнало като възхищение и любов, се изроди в огорчение и омраза.

Ала запази чувствата си за себе си. Вече беше казала твърде много, стигнала беше твърде далече. „Аз ли ударих това младо офицерче?“ Погледна вцепенения, смълчан мъж с леко чувство за вина. Трябваше да сдържа способностите си.

— Императорът специално ми забрани да продължавам издирванията. Той като че ли не споделя нашия интерес към тези… хора. И за момента нямам намерение да си изпитвам късмета и да се опитвам да го убедя да промени решението си. Императорът си е такъв и трябва да го зачитаме.

Вара стоеше, скръстила ръце.

— Бил е убеден от Хари Селдън, че от политическа гледна точка това може да изглежда много зле.

Очите на Вара се разшириха.

— Но Селдън ги подкрепя!

— Не го знаем със сигурност.

— Но те се опитваха да ме вербуват! Внучката му!

Фарад протегна ръка, хвана я за китката и леко затегна хватката си. Тя трепна.

— Този факт трябва да си остане само между нас. Онова, което прави внучката на Селдън, може да е свързано с Гарвана, а може и да не е. Може би цялото семейство е смахнато, всеки по свой уникален начин.

— Но ние обсъждахме…

— Селдън е свършен. След процеса му ще можем да преследваме близко свързаните с него. След като Линг Чен най-после се почувства доволен, императорът вероятно няма да възрази ние да разчистим отпадъците — и Синтер съжалително погледна Вара Лизо.

— Какво има? — потрепери тя.

— Никога да не ти хрумва дори, че се предавам. Никога. Онова, което върша, е прекалено важно.

— Разбира се — рече Вара Лизо смазана. Втренчи се в плюшения килим под бюрото в десен на огромни кафяви и червени цветя.

— Нашето време пак ще дойде и то скоро. Но засега просто сдържаме ентусиазма и предаността си и чакаме.

— Разбира се — съгласи се Вара Лизо.

— Добре ли си? — Синтер угрижено попита младия майор.

— Тъй вярно, сър — отвърна мъжът.

— Напоследък да си боледувал?

— Не, сър.

Синтер като че отхвърли проблема и освободи офицера с махване с ръка. Майор Нам се оттегли припряно и безшумно затвори голямата врата след себе си.

— Била си под напрежение — рече Синтер.

— Може би — раменете на Вара се прегърбиха. Тя му се усмихна немощно.

— Малко почивка, развлечения — той бръкна в джоба си и извади оттам кредитна бележка. — С това ще влезеш в универсалния магазин на Императорския сектор. Може би малко дискретно пазаруване.

Челото на Вара се набърчи. После лицето й се разглади, тя взе бележката и се усмихна.

— Благодаря.

— За нищо. Ела след няколко дена. Нещата може да са се променили. Ще ти назнача за охрана друг офицер.

— Благодаря — повтори Вара Лизо.

Синтер докосна с пръст брадичката й.

— Много си ценна, знаеш ли — каза той и тайно се отврати от чистата похот, изписана на все по-непривлекателното лице на жената.