Грег Беър
Фондацията и Хаосът (13)

13

— Молбата ви за среща с мен е малко странна — рече императорът, — като се има предвид, че Комисията на Линг Чен ще ви изправи следващия месец пред съд за измяна. — Клаюс поклати глава и вдигна вежди. — Не смятате ли, че би било неуместно да се съглася на среща?

— Много — отвърна Хари, скръстил ръце и свел глава. — Това издава вашата независимост, ваше височество.

— Е, да, далеч по-независим съм, отколкото си мислят. В действителност намирам Комисията за удобна, защото извършва голяма част от безинтересната работа по дребните подробности, за които пет пари не давам. Линг Чен е достатъчно мъдър да ме оставя сам да се справям с работите и проектите си, без да ми се меси. И така: защо аз да се интересувам от вас? Без да броим високото ви положение в професията.

— Мислех си, че може би се интересувате от бъдещето, ваше височество.

Клаюс тихичко изсумтя.

— А, да, вечното ви обещание.

Хари последва императора през кръглата централна зала, поне дванайсет метра в диаметър и може би трийсет метра висока. Там горе всички обитаеми звездни системи в Галактиката се въртяха по целия купол и мигаха — десетки милиони. Хари погледна нагоре и премрежи поглед пред огромния размах на човечеството. Клаюс I не обърна никакво внимание. Присвитите му устни и широко отворените, ала някакси безизразни очи тревожеха Хари.

Клаюс бутна голямата врата към стаята за забавления. Портата, повече наподобяваща вход към скривалище, безшумно се люшна на яките панти и по рамката изпълзяха зелени и жълти насекоми. Хари предположи, че са прожекция, но не би се изненадал, ако откриеше, че са истински.

— Твоето бъдеще почти не ме интересува, Гарване — заяви безгрижно императорът. — Успявам постоянно да се информирам. Няма да прекратя процеса и няма да се опитвам да изиграя Чен.

— Говоря за вашето непосредствено бъдеще, сир — рече му Хари. „Надявам се съобщението на Данийл да не е само сън, фантазия! Ако е така, това може да ме доведе и до смърт.“

Императорът се обърна. Драматичният обрат на фразата бе предизвикал у него усмивка.

— Протоколирано е, че сте казали, че Империята е обречена. Дори и на мен това ми звучи като предателство. По този въпрос с Чен сме на едно мнение.

— Казвам, че Трантор ще бъде в развалини след петстотин години. Но вашето бъдеще никога не съм предвиждал, сир.

Стаята за забавления беше пълна с тромави скулптури на гигантски същества от цялата Галактика, всичките — хищни зверове, всичките — в нападателни пози. Хари не можеше кой знае колко да ги оцени като произведения на изкуството. Никога не се бе интересумал особено от изкуство — със сигурност не и от най-популярните му форми, освен когато би могъл да абстрахира тенденциите в развлеченията като индикатори за здравето на обществото.

— Гледали са ми на ръка — Клаюс продължаваше да се усмихва. — Куп красиви жени. Всички те я намират за много привлекателна и ме уверяват, че бъдещето ми е светло. Никакви убийства, Гарване.

— Няма да ви убият, сир.

— Ще ме детронират? Ще ме пратят в изгнание в Смирмо? Тъкмо там са изпратили моя прадядо отпреди пет поколения, героя. Смирмо — жега и суша, навън не може да се излиза без защитно облекло, стаите миришат на сяра и има само тесни тунели през скалите като за гризачи. Мемоарите му са доста забавно четиво, Гарване.

— Не, сир. Ще бъдете подиграван, докато изгубите всякакво достойнство, после ще ви игнорират и на Линг Чен няма да му се налага да се съобразява с вас. Съвсем скоро той ще обяви народна демокрация и ще ви остави само като символ с все по-намаляващи доходи, докато най-накрая няма да можете да поддържате дори вид.

Императорът спря между два лъва Гарет, най-едрите хищници във всички светове със средна гравитация, в естествена големина — около двайсет метра от ноктестите крака до покритите с остри шипове хватателни муцуни. Облегна се на наклонения глезен на единия.

— Психоисторията ли ти го казва?

— Не, сир. Опитът и логическата дедукция, без да се възползвам от психоисторията. Чували ли сте някога за Джоранум?

Императорът сви рамене.

— Не мисля. Какво е, човек или място — или може би звяр?

— Човек, който е искал да стане император и е предал скрития си произход, като е подкрепил един древен мит… за роботите.

— Роботи! Да, аз вярвам в тях.

Хари се слиса.

— Не автоматите, сир, а интелигентни машини с формата на хора.

— Разбира се. Вярвам, че те някога са съществували и ние сме ги надраснали. Зарязали сме ги като играчки. Експериментът с автоматите е бил просто анахронизъм. Ние нямаме нужда от механични работници, да не говорим за механичен разум.

Хари бавно примигна и се зачуди дали не е подценявал този младеж.

— Джоранум е вярвал — (бил е подведен да вярва, от Райх, припомни си той), — че в Двореца се е инфилтрирал робот. Твърдял, че Първият министър Демерзел е робот.

— А, да, като че си спомням нещичко… не е било твърде отдавна, нали? Макар и преди да съм се родил.

— Демерзел му се присмя, сир, и политическото движение на Джоранум рухна под тежестта на подигравките.

— Да, да, спомних си. Демерзел подал оставка и Клеон I поставил на мястото му друг. Вас. Нали така, Гарване?

— Да, сир.

— Тъкмо оттам сте придобили политическите умения, които така изкусно прилагате, нали?

— Политическите ми умения са минимални, ваше височество.

— Според мен не е така, Гарване. Вие сте жив, а Клеон I е бил убит от… от един градинар… силно свързан с вас, прав ли съм?

— В известен смисъл, сир.

— Все още сте жив, Гарване. Много хитро — може би разполагате със собствен таен архив от компромати, които вадите в ключови моменти за ключови играчи. Имате ли тайно досие на Линг Чен, Гарване?

Хари се изкиска с нежелание. На Клаюс тази реакция сякаш се стори по-скоро забавна, отколкото обидна.

— Не, ваше височество. Чен е много добре брониран политически. Личното му поведение е безупречно.

— Ха сега де! Ами кой тогава? Кой ще ме опозори и погуби?

— Имате помощник, член на вашия таен съвет, който вярва в роботите. — „Това искаше Данийл да узная.“ Студена тръпка полази Хари. Ами ако Данийл вече не съществуваше или беше напуснал Трантор и той си въобразяваше всичко това? Напрежението от последните няколко месеца, постоянно измъчващата го скръб…

— Е?

— В това, че в момента на Трантор има роботи. Той ги преследва и застрелва. С кинетични оръжия.

Информацията на Ванда така добре съвпадаше с тази на Данийл: връзката, мъчителното подозрение — всичко съвпадаше. Но Хари искаше, имаше отчаяна нужда да премисли разговорите си с тираните. Нещо все още липсваше.

— Наистина ли? — очите на Императора светнаха. — Открил е истински роботи?

— Не, сир. Човешки същества. Ваши поданици. Граждани на Трантор, а дори и един от друг свят — от Хеликон, който, странно, е моят роден свят.

— Колко интересно! Не знаех, че преследвал роботи. Да го доведа ли тук и да го разпитам пред вас, Гарване?

— Това няма значение за мен, ваше височество.

— Предполагам, че говорите за Фарад Синтер.

— Да, сир.

— Да стреля по поданиците ми и да ги убива! Не знаех. Е, имам съмнения, Гарване, но ако се окаже вярно, ще го прекратя… Но що се отнася до преследването на роботи, без съмнение това му осигурява някаква безвредна занимавка.

— Линг Чен ще отпусне достатъчно жица за Синтер да се уплете цял, после ще пусне тока… И докато Синтер се пържи, ще хвърчат искри, императоре. Може да се изгорите.

— А-ха, разбрах — Чен ще напомни на всички за забравения Джоранум и какъв позор съм си навлякъл с това, че съм оставил подобна личност да обикаля и да трепе гражданите. — Клаюс обхвана с длан брадичката си и се намръщи. — Император, който убива гражданите… или пренебрегва несправедливата им смърт. Много опасно. Твърде лесно запалимо, съвсем ясно го виждам, и такъв изход е доста вероятен. Да. — Лицето на императора помрачня, очите му се присвиха. — Имах планове за тази вечер, Гарване. Боя се, че вие ми ги провалихте. Съмнявам се, че мога да се отърва от това за неколкоминутна или дори още по-кратка среща.

— Не, ваше височество.

— А днес Синтер е в Микоген и ще се върне чак след вечеря. Така че ще останете с мен и може би ще ми дадете и някакъв съвет, след като, Хари… Мога ли да ви наричам Хари?

— За мен ще бъде чест, ваше височество.

— После ще го отпразнуваме и ще ви възнаградя за службата.

По лицето на Хари не пролича нищо, но това беше последното нещо, което би поискал. Предпочитаните удоволствия на императора бяха известни на малцина и Линг Чен поддържаше броя им малък чрез внимателни подкупи и недотам деликатен натиск. Хари не искаше да бъде един от онези, върху които Чен трябваше да упражнява натиск, особено сега…

Трябваше да оцелее достатъчно дълго — до процеса и по-нататък, — за да види създаването на Фондациите… Едната с декрет, другата — тайно.

Но не можеше да позволи странната лудост на Синтер да заплашва бъдещето на Уанда и Стетин и бъдещето на всички онези, които тепърва щяха да заминат за Края на звездата. Които трябваше да заминат! Уравненията го изискваха!