Грег Беър
Фондацията и Хаосът (9)

9

За петдесет години служба на Империята (и на собствените си интереси) Морс Планч бе наблюдавал как нещата вървят от зле към по-зле с мрачно спокойствие. Външно той не се тревожеше кой знае колко: беше тих, любезен и свикнал да изпълнява необикновени мисии, но никога не бе предполагал, че ще бъде призован — и то от самия Линг Чен — да върши нещо толкова банално като издирването на изгубен звездолет. Изследователски кораб при това!

Стоеше на стоманения балкон над доковете на космодрума на Централен Трантор и гледаше дългите редици куршумоподобни имперски кораби в цвят бронз и слонова кост, с лъскава, полирана до блясък повърхност, до един управлявани от екипажи, изпълняващи дълга си все по-рутинно и ритуално; зад техните скокове чудо от единия до другия край на Галактиката те нямаха никакво понятие от механика и електроника, да не говорим за физика.

Ред, лустро и сянка на невежество като затъмнение по обед…

За да подобри настроението си, помириса парфюмиерата на ревера си. В това малко копче бяха програмирани приятните аромати от хиляда светове — необикновена антика, подарена му от Линг Чен преди седем години. Чен беше забележителен човек, способен да разбира чувствата и нуждите на другите, без да има свои собствени — освен жаждата за власт.

Планч познаваше достатъчно добре господаря си и знаеше на какво е способен, но не беше длъжен да го харесва. Все пак Чен плащаше много добре и ако Империята бе тръгнала на развала, то Планч нямаше никакви съмнения, че ще избегне най-лошите беди и нещастия.

Висока, тънкокрака жена с царевичножълта коса като че изникна от само себе си до лакътя му. Стърчеше над него с цели десет сантиметра. Той погледна нагоре и срещна погледа на ониксовите й очи.

— Морс Планч?

— Да — той се обърна и протегна ръка. Жената отстъпи назад и поклати глава; на нейния свят, Хюйлен, физическият контакт при обичаен поздрав се смяташе за грубост. — А вие сте Трич, предполагам?

— Самонадеяност от ваша страна — рече тя, — но сте прав. Разполагам с три кораба, които можем да използваме, и съм избрала най-добрия. Частен е и притежава пълно разрешително да пътува навсякъде, където на Империята би й хрумнало да търгува.

— Ще возите само мен, затова трябва да проверя хипердрайва ви, да направя някои модификации.

— О? — настроението на Трич бързо спадна. — Никак не обичам дори експертите да извършват подобна работа. Щом не е повредено, не го поправяй.

— Аз съм нещо повече от експерт — отвърна Планч. — А с парите, които получавате, бихте могли да си смените целия кораб три пъти подред.

Трич заизвръща глава насам-натам — Планч не разбираше значението на жеста й. Толкова много обществени нрави и физически нюанси! Беше забележително трудно да обхванеш цял квадрилион човешки същества, особено в Центъра, където пътищата на толкова много от тях се кръстосваха.

Минаха през портала и се запътиха към дока, където беше закотвен корабът на Трич.

— Казахте, че заминаваме на издирване — каза тя. — Казахте, че ще е опасно. За тези пари поемам големи рискове, но…

— Ще навлезем в ударния фронт на свръхнова — отвърна й Планч, забил поглед напред.

— О — тази новина я накара да млъкне, но само за секунда. — Сароса?

Той кимна. До самия пристан стигнаха по движещата се пътечка, която се плъзгаше покрай три километра други кораби, повечето имперски, няколко — принадлежащи на каймака на дворцовото общество, останалите — на лицензирани търговци като Трич.

— Отказах на молбите на четирима местни да замина там и да спася семействата им.

— Както си е трябвало — рече Планч. — Днес аз съм ви работата, а не те.

— Това на какво ниво е? — изсумтя Трич. — Или може би е редно да питам какво влияние имате?

— Никакво. Правя каквото ми казват и не говоря много за заповедите си.

Трич се олюля, изразявайки учтиво съмнение, поведе го към рампата и нареди на товарните врати на кораба да се отворят. Корабът изглеждаше чист, около двестагодишен, със самоподдържащи се двигатели; но кой ти знаеше дали апаратурата за самоподдръжка беше изправна? В днешно време хората се доверяваха твърде много на машините, защото, общо взето, им се налагаше.

Планч си отбеляза името на кораба: „Цвете на злото“.

— Кога тръгваме?

— Сега — отвърна Планч.

— Знаете ли… — подзе Трич. — Името ви ми звучи познато… От Хюйленс ли сте?

— Кой, аз?! — той поклати глава и се засмя. Влязоха в обширния, почти празен трюм. — Твърде нисък съм за вашата раса, Трич. Но първата колония, заселила вашия свят преди хиляда години, е излязла от моя народ.

— Това го обяснява! — Трич демонстрира някакъв нов гърч, израз на — както той предполагаше — удоволствие поради възможната историческа връзка между тях. Хюйленците държаха на рода си и обичаха древната история и генеалогията. — За мен е чест да бъдете на моя борд! Какво пиете, Планч? — тя посочи сандъците, пълни с екзотични алкохоли, задържани в единия ъгъл на трюма от силово поле.

— Засега нищо — отвърна Планч, но плъзна одобрителен поглед по етикетите. Погледът му се спря, щом забеляза върху десет сандъка етикет, който накара пулса му да се ускори.

— Тесни минипространства! — изруга той. — Това да не би да е Трилианска жива вода?

— Двеста бутилки — отвърна тя. — След като свършим работата, можеш да си вземеш две бутилки. Заведението черпи.

— Щедра си, Трич.

— Повече, отколкото предполагаш, Планч — тя намигна. Планч галантно наклони глава. Беше забравил колко открито, по детски могат да се държат хюйленците — така, както беше забравил и много от жестовете им. В същото време те бяха едни от най-печените търговци в Галактиката.

Шлюзът се затвори. Трич поведе Планч към машинното, за да прегледа и разчовърка най-интимните части на нейния кораб.