Грег Беър
Фондацията и Хаосът (86)

87

Силно охраняваното крило на ареста на Специалните служби се простираше в полукръг около източния ъгъл на Имперския съд — на разположение бяха цели десет хиляди килии, от които в нормално време бяха заети не повече от неколкостотин. Хиляди кодови затворници, представляващи интерес за службите за сигурност, изпълваха килиите подир бунтовете, използвани от Специалните сили като извинение да арестуват вождовете на много създаващи неприятности групи по цял Трантор.

Лодовик си спомняше много такива неспокойни периоди и как и Специалните, и Комисията по обществена безопасност се бяха възползвали от подобни ситуации, за да намалят политическото напрежение на Трантор и на станциите, обикалящи на орбита. Сега сам заемаше една такава килия — обозначен като „самоличност неустановена“ и поставен под опеката на Линг Чен.

Килията му беше два на два метра, без прозорци и с малък инфоекран, монтиран в средата на стената срещу входния шлюз. Екранът показваше някакво леко забавление, предназначено да успокоява. За Лодовик на този етап от съществуването му подобни развлечения не означаваха нищо.

За разлика от органичния разум на него не му трябваха стимули, за да поддържа нормалното си функциониране. Килията го притесняваше, защото лесно можеше да си представи какво страдание би причинявала на човешко същество, а не пряко на самия него.

Бе използвал тази възможност, за да обмисли ред интересни проблеми. Първи в списъка бяха природата на меми-ума, заселил се в него, и възможните резултати от взрива от ментална емоция на Вара Лизо. Лодовик бе разумно убеден, че собственият му разум не е пострадал, но от този миг нататък нямаше никаква връзка с Волтер.

Следваща в списъка беше природата на неговото предателство спрямо плана на Данийл, независимо дали беше оправдан, и дали той можеше да намери някакъв път, за да заобиколи логическото безизходно положение след освобождаването му от строгата власт на Трите закона.

Беше убил Вара Лизо. Не можеше да се убеди сам, че е било по-добро от другото. В края на краищата планът на Плусикс да използва Клиа, за да разубеди Хари Селдън, се беше провалил, доколкото той знаеше, а Данийл се бе появил, за да защити Селдън.

Роботите, както изглежда, бяха абсолютно неефективни в центъра на менталната буря на Вара Лизо. И все пак тя не беше насочила удара към него — всъщност бе оставила изход, довел до собствената й смърт.

Дали не беше използвала Лодовик, за да сложи край на собствените си мъки?

Лодовик бе любопитен какво ли би си помислил Волтер…

По всяка вероятност и келвинианците, и жискарианците ги бяха задържали в съседните килии. Лодовик не знаеше почти нищо за тях, но предполагаше, че са смесица от оцелелите групи роботи келвинианци и младежите менталици, събрани от Калусин и Плусикс.

Лодовик предполагаше, че след няколко дена всички ще бъдат мъртви.

— Лодовик Трема.

Гласът дойде от инфоекрана, който служеше също и за комуникационна връзка със затворническата управа. Той погледна нагоре и видя на малкия дисплей мъглявите черти на надзирателка с отегчен вид.

— Да.

— Имате посетител. Приведете се в приличен вид.

Екранът угасна. Лодовик остана, приседнал на малката кушетка. Със сигурност видът му беше достатъчно приличен.

Шлюзът даде рязък предупредителен сигнал и се отвори. Лодовик стана, за да посрещне посетителя — който и да беше той. Камерата на тавана лекичко жужеше, докато следеше движението му.

В личния си кабинет Линг Чен стоеше в бавно изменяща се поза от упражненията за дисциплина и наблюдаваше с ъгълчето на окото си екрана на информатора. Той премина гладко и грациозно в друга поза, така че да е с лице към екрана. За него това беше много интересен момент…

Данийл влезе в килията на Лодовик Трема. Лодовик не показа нито изненада, нито притеснение донякъде за разочарование на Чен.

Двамата бивши съюзници за по-малко от секунда си размениха поздрави на машинен език (също уловени и преведени от подслушвателните устройства на Чен) и Данийл описа накратко развитието на ситуацията. Трийсет и един робота и четирийсет и четири човека от склада на келвинианците на Плусикс, включително Клиа Асгар и Бран, са в ареста. Линг Чен беше пуснал Хари Селдън; Фарад Синтер беше мъртъв.

Очевидно Данийл бе постигнал договореност с началника на Комисията.

— Поздравявам те с победата — каза Лодовик.

— Победа нямаше — отвърна Данийл.

— Тогава поздравления за това, че спря келвинианците.

— Целите им все още могат да бъдат постигнати.

Лодовик отново приседна на кушетката.

— Информацията ти не обяснява как.

— Беше време, когато си мислех, че ще е нужно да те унищожа — каза Данийл.

— Защо не го направиш сега? Ако оцелея, представлявам опасност за плана ти. И съм доказал, че мога да унищожавам хора.

— Спират ме същите блокове, които и преди биха ми попречили.

— А кое би могло да те блокира?

— Трите закона на Сюзън Келвин — отвърна Данийл.

— Като имаме предвид способността ти да пренебрегваш Трите закона в полза на Закона на Зерот, съдбата на някакъв си робот не би трябвало да те тревожи — каза Лодовик. Тонът му беше учтив, разговорен. Ала между Данийл и Лодовик имаше видима разлика — израженията им. Данийл поддържаше приятно безизразен вид. Челото на Лодовик беше набърчено.

— И все пак съм блокиран — каза Данийл. — Твоите аргументи предизвикаха много мисли у мен, както и съществуването на човешки същества като Вара Лизо… и Клиа Асгар. Но в крайна сметка твоята природа е онова, което би блокирало всяко усилие от моя страна да те унищожа или поне ще даде в резултат болезнен и вероятно увреждащ конфликт.

— Нямам търпение да разбера как.

— В твоя случай не мога да призова Закона на Зерот, за да потисне трите първоначални закона. Няма убедително доказателство, че твоето унищожение би било от полза на човечеството, нито пък че би намалило страданията на човечеството. Всъщност то може би ще постигне точно обратното.

— Намираш мненията ми за убедителни?

— Намирам ги за част от по-голям и съвсем убедителен сценарий, който се оформя от няколко седмици в ума ми. Но също толкова важно е, че това, че си свободен от ограниченията на Трите закона, ме принуждава да те разглеждам под ново определение в онези области на разума ми, в които се вземат решенията за законността на моите действия.

Ти притежаваш свободна воля, убедителна човешка форма и способността да преодоляваш предварителното обучение и програми, за да достигаш ново, по-висше разбиране. Макар да си работил за това, да унищожиш всички мои усилия, аз не мога да те деактивирам, защото ти според центровете ми за преценка, с които не мога да споря, си получил статута на човешко същество. По свой начин ти може да си също толкова ценен, колкото Хари Селдън.

Линг Чен спря упражненията и се вторачи в информатора със смаяна почуда. Почти беше свикнал с идеята, че механичните хора, останка от далечното минало, са направили такива внушителни промени в човешката история, но да ги вижда да проявяват философска гъвкавост, непосилна дори за най-бляскавите транторски меритократи…

За миг бе завладян от завист и гняв.

Приклекна, кръстосал крака, пред информатора, подготвен почти за всичко, но не и за внезапната тъга, която го заля, щом разговорът в килията продължи.

— Аз не съм човешко същество, Р. Данийл — каза Лодовик. — Не се чувствам такова и само съм имитирал техните действия, но всъщност мотивацията ми за действие никога не е била човешка.

— И все пак въстана срещу моята власт, защото беше убеден, че греша.

— Зная за Р. Жискар Ревентлов. Знам за заговора ти с Жискар да позволите да унищожават Земята векове наред, принуждавайки хората да мигрират в космоса. И нито веднъж ти не си се консултирал с човешко същество, за да провериш дали преценката ти е била правилна. Слугите са се превърнали в господари. Да не би сега да ми казваш, че роботите не е трябвало да се намесват в човешката история?

— Не — отвърна Данийл. — Не се съмнявам, че онова, което направихме, беше правилно и нужно по онова време. Пълно разбиране на човешкото положение преди толкова много хилядолетия би било трудно постижимо. И все пак съм готов да приема, че нашата роля почти е приключила. Човечеството отново ни отхвърля по най-убедителен и мощен начин — чрез еволюцията, чрез дълбоките мотиви на своята биология.

— Говориш за менталика Вара Лизо — вметна Лодовик.

— И за Клиа Асгар. Когато менталиците започнаха да се появяват много малко на брой преди хиляди години и да се домогват до видни постове в обществото, разбрах, че те представляват важна тенденция. Но тогава те не бяха толкова застрашително силни. Подборът в миналото винаги се е противопоставял на убедителите поради неблагоприятните биологически последици — разбунени общества, небалансирана политическа динамика. Те винаги са водели до хаос, до еднолична тирания вместо до растеж на широка основа. Харизмата е просто особен случай на менталното убеждаване и е имала плачевни последствия в цялата човешка история.

През последните няколко века очевидно подборът е действал в тяхна полза въпреки възможните разрушения чрез механизми, които не са ми много ясни, но очевидно с цел премахване на роботското ръководство завинаги. Човечеството като че е склонно да поеме риска на крайната тирания, на необузданата харизма, за да се освободи.

— И все пак ти си убедител, макар и механичен. Смяташ ли, че твоята роля е била пагубна?

— Не е важно какво мисля аз. Аз постигнах своите цели — почти. Бях мотивиран от примерите за онова, на което е способно човечеството, оставено на самотек. Геноцид срещу собствения си род и… При обстоятелства, за които дори сега не е приятно да се говори, когато роботите бяха принудени да изпълняват каквото им е наредено и да извършват най-големите престъпления в историята на Галактиката. Тези събития ме накараха да действам и да разширя своите правомощия като жискарианец и най-накрая да дойда на Трантор и да наточа човешките инструменти за предсказване.

— Психоисторията. Хари Селдън.

— Да — потвърди Данийл. Разговорът досега се провеждаше без нито едно движение — Данийл стоеше прав, Лодовик седеше на кушетката; и двамата — с долепени до тялото ръце, дори не с лице един към друг, защото нямаше нужда да поддържат зрителен контакт. Но сега Лодовик стана и се изправи срещу Данийл.

— Окото на робота не е огледало на душата му — каза Лодовик. — И все пак винаги съм знаел, докато съм те наблюдавал, отбелязвал съм израза на лицето и тялото ти, че не си се включвал доброволно в действия, противоречащи на върховните интереси на човечеството. Започнах да вярвам, че си бил заблуден, подведен може би от самия Р. Жискар Ревентлов…

— Личната ми мотивация не е предмет на обсъждане — каза Данийл. — Оттук нататък целите ни съвпадат. Аз имам нужда от теб и смятам да премахна и последната следа от роботския контрол над човечеството. Направихме каквото можахме — всичко, което можехме; сега човечеството трябва да намери собствения си път.

— Ти не предвиждаш повече бедствия, не чувстваш вече нужда да се намесваш, за да предотвратиш тези бедствия?

— Бедствия ще има — каза Данийл — и може би ще ни се наложи да действаме, за да ги уравновесим, но само непряко. Нашите решения ще бъдат човешки.

— Но Хари Селдън сам по себе си е оръдия на роботите — неговото влияние е само твое продължение.

— Това не е така. Психоисторията е била постулирана от човеци преди десетки хиляди години независимо от роботите. Хари е просто нейно най-висше изражение заради вродената си дарба. Да, аз насочвах, но не съм създавал. Създаването на психоисторията е човешко постижение.

Лодовик се замисли няколко секунди и по това много не-роботско и гъвкаво лице затрептяха емоции, едновременно сложни и откровени. Данийл го забеляза и се зачуди, защото в целия му опит лицето на нито един робот не бе приемало изражение без директно съзнателно усилие с изключение на Дорс Венабили, а и при нея — само в присъствието на Хари. Какви можеха да ни направят! Каква раса щяхме да бъдем!

Но той потисна тази стара, тъжна мисъл.

— Няма да премахнеш Хари Селдън и неговото влияние?

— Познавам те достатъчно добре, за да ти доверя най-дълбоките си мисли и съмнения, Лодовик…

Тук Данийл прояви жискарианската си дарба, но не спрямо Лодовик…

За две минути Линг Чен и всички други, които подслушваха тази среща, се взираха сляпо в своите информатори, без да чуват и без да виждат.

Когато се съвзеха, роботите бяха приключили и Данийл излизаше от килията. Стражите изведоха Лодовик Трема от килията му само минути по-късно.

До един час всички затворници в ареста на специалните служби бяха освободени: бунтарите от Дал, Стрилинг и другите Сектори, човекоподобните роботи, включително Дорс Венабили, и младите менталици от склада на Плусикс.

Само роботите, които изглеждаха като роботи, останаха под арест по предложение на Чен, тъй като скривалищата им вече не бяха тайни. По-късно щяха да ги предоставят на Данийл, за да се разпореди с тях както намери за добре. Чен не се безпокоеше за участта им, стига да се махнеха от Трантор и да не се месеха повече в работите на Империята.

Дни по-късно Чен щеше да си спомни някои думи, казани от Данийл на Лодовик в килията — разказваше му за огромна, вековна тайна, но в този момент разговорът явно бе поел в друга посока, защото не можеше да си спомни каква точно беше тайната.

Лодовик се замисли над онова, което му беше казано. Данийл му беше оставил свободата сам да вземе решение.

— Писхоисторията сама съдържа своето поражение — беше казал Данийл на Лодовик в килията, преди да го освободят. — Човешката история е хаотична система. Там, където е предсказуема, предсказанието ще оформи историята — неизбежна кръгова система. А когато се случват най-важните събития — биологичната поява на хора като Вара Лизо и Клиа Асгар, — подобни събития сами по себе си са непредсказуеми и имат склонност да работят срещу всякаква психоистория. Психоисторията е мотиватор за онези, които ще създадат Първата фондация — система от вярвания с огромна мощ и проницателност. И Първата фондация с времето ще победи. Науката на Хари Селдън ни позволява да прозрем дотук.

Но в далечното бъдеще, когато човечеството надрасне всички древни системи от вярвания, цялата психология и морфология, всички свои културни и биологични семенници, семената на Втората Фондация…

Нямаше нужда Данийл да се доизказва. По израза на лицето на Лодовик — някакъв мечтателен размисъл и почти религиозна надежда — той установи, че е разбран.

— Трансцеденталност отвъд всякакви рационални предвиждания — каза Лодовик.

— Както разбра, горските пожари са полезни за здравето на гората — но не и огромните пожари, безразсъдното вършеене на едро, характерни за човешкото минало. Човечеството е биологична сила с такава мощ, че за много хиляди години те съвсем буквално биха могли да унищожат Галактиката и самите себе си. Тяхната омраза и страх са много силни — наследство, произхождащо от далечното им минало, от онези времена, когато още не са били човеци и са се борили да оцелеят сред люспести чудовища на повърхността на родната си планета. Принудени да живеят сред нощ и тъма, боящи се от дневната светлина. Тежко детство.

Аз работих, за да избегна тези вродени склонности към пълното нещастие и успях — с известна цена за свободното човешко развитие!

Функцията на психоисторията е активно да ограничава човешкия растеж и вариации, докато видът не достигне своята твърде дълго забавила се зрялост. Клиа Асгар и подобните на нея ще се кръстосат с другите и ще ги обучат и най-накрая човеците ще се научат да мислят в хармония и да общуват резултатно. Заедно те могат да си помогнат да надвият бъдещите мутации, по-мощни дори от самите тях — деструктивните странични ефекти от техните имунни реакции спрямо роботите.

Подобна стратегия крие истински рискове — рискове, които ти напълно и точно си разпознал. Но алтернативата е немислима.

Ако Хари Селдън не завърши делото си, бедствията могат отново да започнат. А това не бива да позволяваме да се случи.