Грег Беър
Фондацията и Хаосът (84)

85

Изведоха Морс Планч от килията му в специалния блок на Рикериан под засилена охрана, далече под почти цивилизованите килии, където държаха Селдън. Дадоха му личното имущество и го освободиха без ограничения.

Той се ужасяваше от своето освобождаване повече, отколкото от затвора, докато не разбра, че Фарад Синтер е мъртъв, а после се зачуди дали не е бил част от някакъв сложен заговор, дело на Линг Чен — и може би на роботите.

Наслаждава се на тази объркваща свобода един ден. После в новонаетия му апартамент в сектора Гесим, на стотици километри от двореца — и все пак недостатъчно далече — дойде неочакван гост.

Лицевата структура на робота беше леко променена, откакто Морс беше направил онзи нещастен автоматичен запис на разговора с Лодовик Трема. И все пак Морс мигом го разпозна…

Данийл стоеше в антрето точно зад вратата, докато Морс го оглеждаше на екрана на охранителната система. Подозираше, че няма смисъл да се опитва да го избегне или просто да не му отвори. Освен това след всичкото това време най-лошата му черта отново изплуваше.

Беше любопитен. Щом като смъртта беше неизбежна, той се надяваше да има достатъчно време да си отговори на няколко въпроса.

Отвори вратата.

— Донякъде те чаках — каза Морс, — макар всъщност да не зная кой си или какво си. Длъжен съм да предположа, че не си тук, за да ме убиеш.

Данийл се усмихна неловко и влезе. Морс го гледаше как влиза в апартамента и разглеждаше високата, добре сложена и съвсем явно от мъжки пол машина. Тихата сдържана грация, чувството за огромна, ала нежна сила сигурно бяха вършили на този Вечен добра работа през хилядолетията. Кой ли гений го беше проектирал и изработил — и с каква цел? Със сигурност не и за прост прислужник! И все пак тъкмо това са били митичните роботи някога — прости прислужници.

— Не съм тук, за да си отмъщавам — каза Данийл.

— Много ме успокои. — Морс седна в малката трапезария, единствената стая освен комбинираната спалня и баня.

— След няколко дена ще получиш заповед от императора да напуснеш Трантор.

Морс присви устни.

— Колко тъжно — каза той. — Клаюс не ме харесва. — Но Данийл не усети иронията, или пък тя нямаше значение за него.

— Имам нужда от много добър пилот — каза той. — Такъв, който не се надява да отиде където и да било в Империята и да оцелее.

— Каква е работата? — попита Морс и изразът на лицето му се поизмени. Отново усещаше как капанът се затваря. — Убийство?

— Не — отвърна Данийл. — Превоз. Известен брой хора и двама роботи трябва да напуснат Трантор. Те никога няма да се върнат. Във всеки случай повечето от тях.

— Къде ще ги откарам?

— Ще ти кажа, като му дойде времето. Приемаш ли?

Морс се разсмя горчиво.

— Как можеш да очакваш лоялност от мен? Защо пък просто да не ги зарежа някъде или направо да ги избия?

— Няма да е възможно — каза тихо Данийл. — Ще разбереш, след като се срещнеш с тях. Работата няма да е трудна, но инциденти определено няма да има. Сигурно ще ти се стори скучна.

— Съмнявам се — каза Морс. — Ако ми доскучее, просто ще се сетя за тебе и за нещастието, което ми причини.

Данийл изглеждаше озадачен.

— Нещастие?

— Ти си поигра с мен като с играчка. Трябва да си знаел за симпатиите ми към Мадер Лос, за омразата ми към онова, което отстояват Линг Чен и Империята! Искал си да ви запиша с Лодовик Трема. Погрижил си се Фарад Синтер да чуе за мен и за връзката ми с Лодовик. Но все пак това беше хазарт, нали?

— Да, разбира се. Твоите чувства те направиха много полезен.

Морс въздъхна.

— И след като ги откарам?

— Ще започнеш наново живота си на която и да било планета извън контрола на Империята. През следващите години те ще стават все повече и повече.

— Ти няма ли да се намесваш?

— Никак — отвърна Данийл.

— Свободен да върша каквото си искам и да разказвам на хората за случилото се тук?

— Щом искаш — отвърна Данийл. — Ще ти се заплати подобаващо — додаде той. — Както винаги.

— Не! — кресна Морс. — Абсолютно никакво заплащане. Никакви пари. Просто ми уреди да си взема имуществото, когато напусна Трантор и… през няколко външни свята оттук. Само това ми е нужно.

— Това вече е уредено — каза Данийл.

Това накара Морс да побеснее още повече.

— Страшно ще се радвам, небесата да го вземат, когато престанеш да предугаждаш щяло и нещяло!

— Да — каза Данийл и кимна съчувствено. — Приемаш ли?

— Да, невидяло се и ярко слънце! Когато дойде времето, кажи ми къде да дойда, но, моля те, без тъжни сбогувания! Хич не искам да те виждам повече!

Данийл кимна в съгласие.

— Няма да има нужда да се срещаме пак. След два дена всичко ще е готово.

Морс се опита да затръшне вратата след Данийл, но вратата не беше от тия и не би приела подобни драматични жестове.