Грег Беър
Фондацията и Хаосът (72)

73

Имаше безкрайни документи за подписване, позволения, които трябваше да се получат от канцеларии и нива в рамките на Комисията за обществена безопасност, и дузини съдебни бюра, които трябваше да се осведомят; На Хари щеше да му отнеме повече време да напусне съда, отколкото му бе отнело влизането. Гаал Дорник се намираше в отделен район, а Буун си беше тръгнал преди три часа, за да се погрижи за най-различни усложнения.

Хари седеше сам в просторната Зала за освобождаване, гледаше древния свод и таванските прозорци горе с техните многоцветни витражи. Бяха му казали да остане там, докато надзирателят се върне с началника на затвора и оформи последните документи.

Хари не беше сигурен как точно се чувства. Малко невярващо със сигурност; беше минал през търбуха на Имперския съд засега без да бъде смлян. Мигът, за който, съзнателно или не, бе работил цял живот, бе отминал.

Сега трябваше да направи първите няколко записа — щеше да осведоми Уанда и Стетин за тяхното окончателно и, както подозираше, изненадващо назначение, че психолозите и менталиците от Втората фондация щяха да останат на Трантор, а той щеше да подготви прехвърлянето на своята власт на Гаал и другите, които щяха да заминат за Терминус.

Продължителният сумрак над Империята щеше да се сгъсти. Той нямаше да е жив, за да го види, нито пък искаше. Сиянието на куполите горе, което идваше от прозорците на свода може би на петдесет метра над него, го накара да се замисли как ли ще изглежда истинското небесно сияние, процеждащо се през истински стъклописи на Хеликон.

Покой. Завършекът е близо и все пак не чувствам истинско удовлетворение; къде е личната ми награда? Какво от това, че съм спасил човечеството от хилядолетен хаос — какво съм постигнал за себе си? Недостойни мисли за пророк или герой. Имам внучка — тя не е истинска плът от моята плът; приемствеността е прекъсната биологично, макар и не философски. Имам неколцина нови приятели край мен, но старите или вече ги няма и са мъртви, или са недостъпни.

Той се замисли как стоеше на горната ремонтна кула само преди няколко седмици и за мрака, който го беше обгърнал тогава. Не мога да напусна Трантор — Чен няма да ми позволи. Все още съм опасен и най-добре е да ме държат затворен. Но къде ли бих искал най-много да отида сега, къде ли най-много бих искал да прекарам последните си дни?

Хеликон. На слънце, навън, далеч от тези закрити, запечатани градове, далеч от металната кожа на Трантор. Да види нощно небе, което да не е имитация, и да не се бои от простора, от хилядите звезди, мимолетен поглед към Империята, за която се бе трудил и която се бе опитал да разбере.

Да застане на открито, под дъжда, на вятъра и на студа, и да не се бои; да бъде със старите си приятели и семейството…

Обсебващите мисли бяха изпълвали толкова много от нощите му. Той въздъхна, изправи гръб и се заслуша в тропането на ботуши, чаткащи по северния коридор.

Трима стражи и началникът влязоха и се приближиха до Хари.

— Имало е вълнения в сградата на новата Комисия, близо до Двореца и не твърде далеч оттук — каза началникът. — Наредиха ни да се заключим, докато не обяснят какви са били тези вълнения.

— Що за вълнения? — попита Хари.

— Не знам — отвърна началникът. — Но няма защо да се безпокоите. Тук сме си много добре. Наредено ни е да ви защищаваме на всяка цена…

Хари чу звук, който идваше от източния вход на залата. Обърна се, видя жената, която стоеше там, и ахна — в светлината, от това разстояние, стойката й, осанката й… мечтата…