Грег Беър
Фондацията и Хаосът (62)

63

Клаюс скочи от голямото кресло в Залата на зверовете, щом Синтер влезе в стаята. Чудовищата от цялата Галактика се извисяваха над тях. Императорът винаги идваше тук, когато се чувстваше изневрен, несигурен. Зверовете го караха сам да се чувства чудовищно силен, какъвто наистина би трябвало да бъде носителят на титлата император на галактиката.

Синтер се втурна към Клаюс, сгънал ръце в дългите ръкави на своите одежди на Началник на комисия.

— Какво става? — настоятелно запита Клаюс. Гласът му беше писклив.

Синтер се поклони и погледна изпод вдигнатите си вежди.

— Започнах избирателно издирване за повече доказателства, както се договорихме — каза той. — Сир, срещнах се с работещите по плана за разширение на нашата власт над Комисията за обществена безопасност…

— Извикал си Драконите, проклет да си! Държавата не е в опасност!

— Не съм правил нищо такова, ваше височество.

— Синтер, плъзнали са по целия Дал, Имперския сектор и Стрилинг — с хиляди! Сложили са си техните насочващи шлемове, а генерал Протон ги командва лично!

— Нищо не зная за това!

Клаюс избухна.

— Защо не знаеш… нещо?! Каквото и да е! Вече са арестували четири хиляди деца само в Дал и ги карат в затвора Рикериан за обработка!

— Те само ще… Искам да кажа, Протон само това може, има разрешение да го прави, ако има всеобщ метеж…

— Аз говорих с него, глупако!

Челото на Фарад се набърчи и той се втренчи в императора със смесен израз на ужас и любопитство.

— И какво каза той?

— Комисията за обща сигурност е издала прокламация за непосредствена заплаха за трона! Прокламацията е санкционирана и подпечатана от тебе като началник на комисията!

— Фалшификация! — извика Синтер. — Аз имам избрана група от Специалните сили, която издирва роботи. Вара Лизо, сир. Нищо повече! Ние се концентрираме в Стрилинг. Притиснали сме в ъгъла една много подозрителна група в един стар склад, близо до търговските райони…

Клаюс едва не изпищя от гняв.

— Наредих на генерала незабавно да изтегли войските си. Каза, че ще се подчини… Все още притежавам тази власт, Синтер! Но…

— Разбира се, че я притежавате, ваше височество! Трябва веднага да открием кой отговаря за…

— На никого не му пука! Дал ври и кипи — имало е много икономически натиск, обществен натиск, а Дал винаги е бил опасен. Моите обществени наблюдатели ми казват, че никога не са виждали чак такива брожения — четири хиляди деца, Синтер! Това е чудовищно!

— Не е мое дело, мой императоре!

— Навсякъде личи твоят почерк! Параноидни заблуждения…

— Сир, заловихме робота! В момента проверяваме паметта й!

— Видях доклада… Чен ми го изпрати преди петнайсет минути. Тя… то е било в Микоген от години, скрито в частен дом, съхранявано от семейство, вярно на старите ритуали, старите митове… на хиляди години е, а паметта й е почти бяло петно! Семейството твърди, че тя е последният функциониращ робот в Галактиката! Абсолютно никакъв спомен няма за Хари Селдън!

Синтер млъкна, но устните му мърдаха, а челото му като че направо щеше да се прегъне на две.

— Съществува план… план, който се изпълнява… — задъха се той.

— Протон настоява, че е получил заповедта от тебе, със санкцията и печата на новата Комисия — предложи да си подаде оставката като Защитник на империята, да се самоубие и да опетни честното име на семейството си, ако някой докаже нещо друго!

— Ваше височество… Клаюс, изслушайте ме…

Но Клаюс вече беше извън кожата си.

— Не зная какво ще стане, ако…

— Чуйте, мой императоре…

— Синтер! — изкрещя императорът, сграбчи го за раменете и го разстресе яростно. — Протон ескортира Агис в изгнание! Оттогава не е водил нито една официална кампания!

Изведнъж лицето на Синтер пребледня и той затвори уста. Бръчките по челото му се разгладиха.

— Чен — промълви той толкова тихо, че почти не се чу.

— Линг Чен е зает с процеса на Селдън! Обществената безопасност в момента е в застой. Той преследва Селдън, а не роботите, не…

— Чен контролира Протон — прекъсна го Синтер.

— Кой може да го докаже? Има ли значение? Има ли изобщо някакво значение? Моят трон е много крехък, Синтер. Всеки ме мисли за глупак. Ти ми каза, че можем да го направим силен — че мога да си спечеля репутацията на спасител на Трантор, да защитя Империята от обширен заговор…

Синтер остави императора да врещи, понасяйки слюнките, които хвърчаха в лицето му. Мислеше трескаво как да се оттегли и прегрупира, как да се разграничи от нещо, което очевидно беше катастрофа в развитие.

— Защо не получих доклада преди вас, сир? — попита той и Клаюс млъкна, колкото да го изгледа кръвнишки.

— Това пък какво значение има?

— Аз трябваше пръв да получа доклада, да го интерпретирам. Такава инструкция получих.

— Аз отмених твоята инструкция! Според мен трябваше да знам възможно най-скоро.

Синтер обмисли хладно онова, което току-що му бяха казали, после хвърли бърз поглед на Клаюс.

— Казали ли сте на някого, сир?

— Да! Казах на адютанта на Протон, че е получил нелепи заповеди, че ние, че ние тъкмо сме възнамерявали да проведем свое собствено разследване… аз се вкопчвах в подробности, за да те измъкна, Синтер — казах, че ти никога не би издал заповед за толкова широкомащабна акция на полицията и държавната сигурност… не и когато не разполагаме все още със сигурни доказателства… — Клаюс вдъхна шумно.

Фарад Синтер поклати тъжно глава.

— Тогава Чен знае, че ние не разполагаме с нищо… все още. — Той отдръпна ръцете на Клаюс от раменете си. — Трябва да вървя. Толкова сме близо… надявах се да приклещя цяла клетка роботи…

Той излезе тичешком от Залата на зверовете и остави младия император с протегнати ръце и бяс в очите.

— Протон! Синтер, Протон! — кресна Клаюс.

 

 

Практически не разполагаме с информация относно така нареченото отричане на Хари Селдън, неговите „мрачни дни“. Те могат да са и само легенда, но имаме косвени доказателства от ред източници — включително автобиографичните бележки на Уанда Селдън Палвър, — за да подозираме, че Селдън наистина е преживял криза на увереността, дори криза на „аз“-а.

Тази криза може би е започнала непосредствено след процеса в покоите на Началника на комисията Линг Чен, макар че, разбира се, ние никога няма да узнаем…

„Енциклопедия Галактика“, 117-то издание, 1054 г. Ф. Е.