Грег Беър
Фондацията и Хаосът (55)

56

През първите два дена на процеса Линг Чен не каза нищо и остави представянето на казуса на Империята на адвоката си — достоен мъж на средна възраст с невъзмутимо сериозно лице, който говори от негово име.

Тези досадно тъпи дни бяха изпълнени с дискусии и процедурни въпроси. Седжар Буун обаче като че беше в стихията си и се наслаждаваше на тези технически препирни.

Хари прекара голяма част от времето си в полудрямка, потънал в изтънчена, безкрайна, мъглява скука.

На третия ден процесът се премести в главното помещение на Седма съдебна зала и на Хари най-накрая му се удаде възможност да говори в своя защита. Адвокатът на Чен го извика от подсъдимата скамейка на свидетелската трибуна и му се усмихна.

— За мен е чест да говоря с великия Хари Селдън — започна той.

— Честта е изцяло моя, убеден съм — отвърна Хари. Той почука с пръст по парапета. Адвокатът погледна пръста му, после Хари. Хари спря да чука и леко се прокашля.

— Да започваме, доктор Селдън. Колко души сега са ангажирани в Проекта под ваше началство?

— Петдесет — отвърна Хари. — Петдесет математици — използва старата форма, а не „матист“, за да покаже, че смята процеса за овехтяла процедура.

Адвокатът се усмихна.

— Включително Гаал Дорник?

— Доктор Дорник е петдесет и първият.

— О, значи имаме петдесет и един? Разровете се из паметта си, господин Селдън. Може би са петдесет и двама или петдесет и трима? Или може би още повече?

Хари вдигна вежди и наклони глава встрани.

— Доктор Дорник все още не се е присъединил официално към моята организация. Когато го направи, членовете ще станат петдесет и един. Сега са петдесет, както вече казах.

— А не са може би почти сто хиляди?

Хари примигна, леко слисан. Ако човекът искаше да разбере колко души — всякакви — работят по разширения Проект… Можеше да попита!

— Математици? Не.

— Не съм казал математици. Има ли сто хиляди души на всякакви длъжности?

— На всякакви длъжности — посочената от вас цифра би могла да е точна.

— Би могла? Аз твърдя, че е. Твърдя, че хората, работещи по вашия Проект, наброяват деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама.

Хари преглътна — раздразнението му нарастваше.

— Вярвам, че броите и съпругите и децата.

Адвокатът се приведе напред и повиши тон, уловил за своя професионална радост това огромно несъответствие.

— Деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама индивиди — това исках да кажа. Няма нужда да се заяждаме.

Буун кимна леко. Хари стисна зъби, после каза:

— Приемам цифрата.

Адвокатът погледна бележките си.

— Нека оставим това за момент тогава и се заемем с друг въпрос, който вече донякъде сме обсъждали. Бихте ли повторили, доктор Селдън, вашите мисли относно бъдещето на Трантор?

— Казвал съм и пак ще кажа, че през следващите пет века Трантор ще бъде в развалини.

— Вие не смятате твърдението си за нелоялно?

— Не, господине. Научната истина е над лоялността и нелоялността.

— Сигурен сте, че вашето твърдение представлява научна истина?

— Сигурен съм.

— На каква основа?

— На основата на математиката на психоисторията.

— Можете ли да докажете, че тази математика е валидна?

— Само на друг математик.

Адвокатът се усмихна мило.

— Значи твърдите, че вашата истина е толкова езотерична по природа, че надхвърля способността на обикновения човек да я разбере. На мен ми се струва, че истината трябва да е по-ясна, по-малко тайнствена, по-отворена за ума.

— За някои умове тя не представлява трудност. Физиката на енергийния трансфер, която познаваме като термодинамика, е била ясна и вярна през цялата история на човека от митичните времена насам и все пак може да има хора, за които ще е невъзможно да разработят енергиен двигател. При това високоинтелигентни хора. Съмнявам се учените членове на Комисията…

Членът на Комисията, който седеше точно отдясно на Чен, извика адвоката при скамейката. Шепотът му прониза залата, макар че Хари не можеше да чуе какво се говори.

Когато адвокатът се върна, като че се беше поукротил.

— Ние не сме тук, за да слушаме речи, доктор Селдън. Да приемем, че сте се изяснили. Нека фокусираме този разпит малко повече, професор Селдън.

— Чудесно.

— Нека ви изкажа предположение, че вашите предсказания за гибел може да имат за цел подкопаването на общественото доверие към имперските власти за ваши собствени цели.

— Това не е така.

— Нека предположа пред вас, че имате намерение да твърдите, че известен период от време, предхождащ така нареченото рухване на Трантор, ще бъде изпълнен с най-различни видове вълнения.

— Това е вярно.

— И че чрез същото това предсказание вие се надявате да ги предизвикате и тогава да разполагате с армия от сто хиляди души.

Хари потисна импулса да се усмихне, дори да се изкиска.

— На първо място, това не е така. А и да беше, разследването ще ви покаже, че едва десет хиляди от тях са мъже на възраст, годни за военна служба, и никой от тях не е обучен да борави с оръжие.

Буун се изправи и председателят член на Комисията, седнал отляво на Чен, му даде думата.

— Почитаеми Членове на Комисията, не е повдигнато обвинение във въоръжен бунт или опит за държавен преврат.

Председателят кимна с отегчено безразличие и каза:

— Въпросът не е бил поставен.

Адвокатът пробва друг подход.

— Действате ли като агент на друго лице?

— Добре известно е, че на мен никой не ми плаща, господин адвокат — Хари се усмихна любезно. — Не съм богаташ.

Малко мелодраматично адвокатът се опита да изясни мисълта си. Кого се опитва да впечатли — галерията? Хари огледа публиката — петдесетина души, барони благородници, всичките обзети на вид от досада в различна степен. Те са тук само като свидетели. Членовете на Комисията? Те вече са взели решение.

— Вие сте съвсем незаинтересован? Служите на науката?

— Да.

— Тогава да видим как. Може ли бъдещето да бъде променено, доктор Селдън?

— Очевидно. — Той махна към публиката. — Тази зала през следващите няколко часа може да избухне, а може и да не избухне. — Буун направи леко неодобрителна физиономия. — Ако избухне, бъдещето без съмнение ще се промени в някои маловажни отношения. — Хари се усмихна на адвоката, после на Линг Чен, който не го гледаше. Бръчката на Буун се задълбочи.

— Заяждате се, доктор Селдън. Може ли цялата история на човечеството да бъде променена?

— Да.

— Лесно?

— Не. С големи трудности.

— Защо?

— Психоисторическата тенденция на населението на една планета съдържа огромна инерция. За да бъде променена, тя трябва да бъде посрещната с нещо, притежаващо подобна инерция. Или трябва да става въпрос за същия брой хора, или, ако броят на хората е относително малък, трябва да се отпусне огромно количество време за промяна. — Хари заговори с професионалния си тон, сякаш адвокатът — и всеки друг, който обръщаше внимание — бяха студенти. — Разбирате ли?

Адвокатът вдигна поглед за миг.

— Според мен да. Няма да има нужда Трантор да бъде разрушен, ако страшно много хора решат да действат така, че да не бъде.

Хари кимна с одобрението на професор.

— Точно така.

— Сто хиляди души?

— Не, господине — отвърна меко Хари. — Това е твърде-твърде малко.

— Сигурен ли сте?

— Вземете предвид, че населението на Трантор надхвърля четирийсет милиарда. Вземете предвид по-нататък, че водещата тенденция към разрушение не принадлежи само на Трантор, а на Империята като цяло, а в Империята живеят близо квинтилион човешки същества.

Адвокатът като че се замисли.

— Разбирам. Тогава може би сто хиляди души могат да променят тенденцията, ако те и техните потомци се трудят петстотин години — той погледна любопитно Хари изпод вежди.

— Боя се, че не. Петстотин години са твърде малко време.

За адвоката това като че беше откровение.

— Ах! В такъв случай, доктор Селдън, ни остава да извлечем следния извод от вашите твърдения. Вие сте събрали сто хиляди души в границите на своя Проект. Те са недостатъчни да променят историята на Трантор за петстотин години. С други думи, те не могат да предотвратят унищожението на Трантор, без значение какво правят.

Хари реши, че линията на въпросите не е плодотворна, и каза с приглушен глас:

— За жалост вие сте прав. Иска ми се…

Но адвокатът се намеси:

— А от друга страна, вашите сто хиляди души не преследват незаконни цели.

— Точно така.

Адвокатът отстъпи назад, впери благосклонен поглед в Хари, а после произнесе бавно и самодоволно:

— В такъв случай, доктор Селдън — а сега слушайте, господине, най-внимателно, защото искаме обмислен отговор — той изведнъж протегна пръста си с хубав маникюр и изврещя: — Каква е целта на вашите сто хиляди души?

Гласът на адвоката беше станал пронизителен. Беше заложил капана, притиснал Селдън в ъгъла, преследваше го толкова проницателно, че нямаше да има възможност да даде убедителен отговор.

Благородническата публика, изглежда, намираше тази драма за много убедителна. Жужаха като пчели, а членовете на Комисията се размърдаха като един, за да видят как Хари ще се обърка — всички освен Линг Чен. Чен деликатно облиза устни и присви очи. Хари забеляза, че Началникът на комисията му хвърли кратък поглед, но инак Чен изобщо не реагира. Изглеждаше отегчен до смърт.

Хари усети някакво съчувствие към Чен. Поне беше достатъчно интелигентен, за да разбере, че адвокатът души из неплодородни територии. Изчака публиката да утихне. Хари също знаеше как да произнася репликите в драма.

— За да минимализират ефекта от това унищожение — говореше ясно и тихо и както бе възнамерявал, членовете на Комисията и равните им по класа млъкнаха, за да уловят думите му.

— Не ви чух, професор Селдън — адвокатът се наведе напред с допряна до ухото шепа. Хари повтори думите си с много силен глас и подчерта „унищожение“. Буун отново се намръщи.

Адвокатът се дръпна назад и изгледа членовете на комисията и перовете, като че се надяваше те да потвърдят собствените му подозрения.

— И какво точно имате предвид под това?

— Обяснението е просто.

— Склонен съм да се обзаложа, че не е — каза адвокатът, а перовете се разкискаха и зашумоляха.

Хари не обърна внимание на провокацията, а продължи да мълчи, докато адвокатът не каза:

— Продължавайте, моля.

— Благодаря. Предстоящата гибел на Трантор не е събитие само по себе си, изолирано в схемата на човешкото развитие. То ще бъде връхната точка на сложна драма, започнала преди векове, която постоянно ускорява хода си. Говоря, господа, за развиващия се упадък и рухване на Галактическата империя.

Перовете закрещяха презрително на глас, до един в подкрепа на членовете на Комисията. Всички те имаха договори и дори брачни връзки със семейство Чен. Тъкмо тази кръв се надяваше адвокатът да разгорещи, а кръвта на Хари — да пролее и то от собствените му думи.

Адвокатът, отвратен, успя да надвика шумотевицата.

— Вие открито заявявате, че…

— Измяна! — крещяха благородниците отново и отново, многогласен накъсан рев.

Сега вече не са отегчени — помисли си Хари.

Линг Чен изчака няколко секунди с вдигнато чукче. После бавно, с две отсечени движения надолу, го остави да тупне и да произведе мелодичен гонг. Публиката млъкна, но си запази правото да мърда и шумоли.

Адвокатът разтегли думите си с професионално слисване.

— Разбирате ли, доктор Селдън, че говорите за Империя, устояла дванайсет хиляди години на всички превратности на поколенията и зад която стоят благоволението и любовта на квадрилион човешки същества?

Хари отговори бавно, сякаш учеше деца:

— Осъзнавам и сегашния статут, и миналата история на Империята. Без неуважение, но мога да претендирам, че я познавам много по-добре от всички в тази стая.

Неколцина от благородниците възразиха срещу думите на Хари. Този път Чен бързо ги накара да млъкнат и дори и шумоленето престана.

— И вие предсказвате нейното рухване?

— Това е предсказание, направено от математиката. Не правя морални оценки. Лично аз съжалявам за тази перспектива. Дори ако се допуснеше, че Империята е нещо лошо (допуск, който аз не правя), състоянието на анархия, което би последвало падането й, ще бъде нещо още по-лошо. — Хари огледа благородниците, издири отделни лица, както би направил в класната стая. Те срещаха погледа му възмутено. Той продължаваше да говори с равен, разумен тон, без драматизъм: — Тъкмо на борбата с това състояние на анархия се е посветил моят Проект. Падението на Империята, господа, е нещо масивно обаче и борбата с него не е лесна. То е продиктувано от растящата бюрокрация, намаляващата инициатива, замразяването на кастите, заприщването на любопитството — сто други фактора. Както казах, то продължава вече векове и е твърде величествено и внушително движение, за да го спрем.

Перовете слушаха внимателно. На Хари му се стори, че вижда искрици на разпознаване в немалко лица от тази неголяма тълпа.

Адвокатът отново скочи, разперил ръце, невярващ.

— Не е ли очевидно за всеки, че Империята е силна, каквато е била винаги?

Перовете замълчаха, а членовете на Комисията извърнаха погледи. Хари беше докоснал оголения нерв. И все пак Чен като че не го беше грижа.

— Образът на силата е навсякъде около вас — каза Хари. — Той сякаш ще съществува вечно. Ала, господин адвокат, чак до самия момент, когато бурята го прекършва, изгнилият дънер изглежда също тъй мощен, както винаги. Вихърът на бурята свири в клоните на Империята дори и сега. Вслушайте се с ушите на психоисторията и ще чуете скърцането.

Адвокатът сега забеляза, че благородниците и членовете на Комисията вече не се впечатляват от неговото театро. Хари им въздействаше. Всеки ден те виждаха как от куполите падат все повече плочки, транспортната система все повече загнива — и края на луксовете, които можеха да си позволят, внасяни от неспокойните съюзници хранопроизводители. Всеки ден идваха новини за системи, които тихомълком изпадаха от имперската икономика и създаваха самостоятелни, самозадоволяващи се и много по-ефикасни единици. Опита се да възстанови позиции чрез укор.

— Господин Селдън, не сме тук, за да слу…

Хари скочи. Обърна се с лице към Комисията. Буун вдигна пръст, разтвори устни, но Хари знаеше какво прави.

— Империята ще изчезне и с нея — всичко добро в нея. Знанията, които е събрала, ще изгният, а установеният от нея ред ще изчезне. Междузвездните войни ще са безкрайни; междузвездната търговия ще западне; населението ще намалее; световете ще изгубят връзка с главното галактическо тяло… И така ще останат нещата.

Професорският тон, рязък и прозаичен, като че стъписа адвоката, който в края на краищата беше все още млад и го чакаха много години живот. Като че беше загубил дирята на аргументите си.

Перовете бяха замлъкнали като уплашени прилепи по стените на пещера.

Гласът на адвоката прозвуча глухо и немощно:

— Без съмнение, професор Селдън, не… завинаги?

Хари се беше подготвял за този миг от десетилетия. Колко пъти бе репетирал тъкмо такава сцена в леглото преди сън? Колко пъти се беше чудил дали не придобива комплеск на мъченик, предвкусвайки подобна сцена?

Един конкретен спомен изникна в ума му и го разсея за момент: как говори с Дорс какво ще каже, когато Империята най-после го забележи, най-накрая се отчая и изнерви достатъчно да го обвини в измяна.

Гърлото му се стегна, той си пое леко дъх, прикри тревогата си, поуспокои се. Бяха изминали само секунда-две.

— Психоисторията, която може да предскаже падането, може да изкаже твърдения, отнасящи се до Мрачните векове след него. Империята, господа, както току-що казахме, е устояла дванайсет хиляди години. Идващите мрачни векове ще траят не дванайсет, а трийсет хиляди години. Ще възникне Втора Империя, но между нея и нашата цивилизация ще има хиляда поколения страдащо човечество. Трябва да се борим с това.

Благородниците бяха като омагьосани.

Адвокатът по сигнал на члена на Комисията, седящ отдясно на Чен, се окопити и каза оживено, макар и не много силно:

— Вие си противоречите. Казахте по-рано, че не можете да предотвратите гибелта на Трантор — а оттам, предполага се, и падането… така нареченото падане на Империята.

— И сега не казвам, че можем да предотвратим падането.

Очите на адвоката почти го молеха да каже нещо, вдъхващо увереност — не заради самия Хари, а заради собствените му деца, заради семейството му.

Хари разбра, че е време да предложи мъничко надежда — и да потвърди важността на собствената си служба.

— Но все още не е твърде късно да съкратим хаоса, който ще последва. Възможно е, господа, да намалим продължителността на анархията до едно-единствено хилядолетие, ако на моята група се позволи да действа сега. Ние се намираме в деликатен исторически момент. Огромната, прииждаща маса от събития трябва да се отклони съвсем мъничко — съвсем мъничко — не може да е много, но може да бъде достатъчно, за да премахне двайсет и девет хиляди години нещастия от човешката история.

На адвокатът тези времеви мащаби се сториха незадоволителни.

— Как предлагате да го направим?

— Като спасим знанията на расата. Сумата на човешкото познание не е по силите на нито един отделен човек, на които и да било хиляда души. С унищожението на нашата обществена тъкан науката ще бъде разбита на милион парченца. Отделните индивиди ще знаят много за изключително малки частици от цялото знание. Сами по себе си те ще бъдат безпомощни и безполезни. Парченцата знание, безсмислени, няма да бъдат предадени нататък. Те ще се загубят от поколенията. Но ако сега подготвим гигантско обобщение на цялото знание, то никога няма да се загуби. Идните поколения ще градят върху него и няма да се наложи да го преоткриват за себе си. Едно хилядолетие ще свърши работата на трийсет хиляди.

— Всичко това…

— Целият мой Проект — каза твърдо Хари, — моите трийсет хиляди души с техните жени и деца са се посветили на подготвянето на Енциклопедия Галактика. Те няма да успеят да я завършат до края на живота си. Аз дори няма да доживея да видя, че вече е що-годе започната. Но когато Трантор рухне, тя ще е завършена и копия от нея ще съществуват във всяка голяма библиотека в Галактиката.

Адвокатът се втренчи в Хари, като че беше или светец, или чудовище. Чен отново остави чукчето да падне встрани от центъра. Някои от благородниците подскочиха от резкия дрънчащ звук.

Адвокатът знаеше истината за онова, което говореше Хари; всички те знаеха, че Империята се руши, някои знаеха и че вече е мъртва. Хари усети глуха, пробождаща тъга отново да бъде — винаги и винаги и отново — носителят на лошата вълна. Колко хубаво ще е да не мислиш за смърт и загниване, да си някъде другаде, на Хеликон може би, да се учиш отново как да живееш без страх под небето — небето! Да виждаш непосредствено онези неща, които използвам като метафора — дърво, вятър, буря. Аз наистина съм гарван. Знам защо ме мразят и се страхуват от мен!

— Приключих с вас, професоре — каза адвокатът.

Хари кимна, напусна трибуната и се върна на скамейката. Седна бавно, вдървено до Гаал Дорник.

С мрачна усмивка той попита Гаал:

— Как ти хареса представлението?

Младото лице на Гаал беше лъскаво и с наситен цвят. Той каза:

— Сбърка ги.

Хари поклати глава.

— Боя се, че ще ме намразят, задето отново съм им казал всичко това.

Гаал преглътна. Имаше кураж, но все пак беше човек.

— Какво ли ще стане сега?

— Ще отложат процеса и ще се опитат да постигнат някаква частна договореност с мен.

— Откъде знаеш?

Хари бавно залюля глава напред-назад и разтри врата си с една ръка.

— Ще бъда честен. Не знам. Зависи от началника на Комисията. От години го изучавам. Опитах се да анализирам делата му, но знаеш колко е рисковано да въведеш прищявките на един индивид в психоисторическите уравнения. И все пак имам надежди.

Данийл. Колко добре се справих?