Грег Беър
Фондацията и Хаосът (52)

53

Синтер работеше бързо. Той вече беше присвоил старата Зала на заслугите в южното крило на двореца, място на свещени традиции и прашни трофеи, и го беше разчистил, за да настани там новия си главен щаб. От всички ъгълчета на Трантор той бе наел сто Сиви монаси, надяващи се тъкмо на такъв шанс да постъпят на действителна служба в двореца, и им беше дал мънички помещенийца, в които те вече работеха здраво над черновите на правилника и устава на Комисията за обща сигурност.

За първи свой гост той бе поканил самия Линг Чен и кльощавият корав старец — по-млад, отколкото изглеждаше, но може би дори още по-жлъчен — бе пристигнал с двама прислужници и без никаква охрана. Чен бе изчакал търпеливо в преддверието, изтърпявайки праха и шумотевицата от ремонта.

Синтер най-накрая бе благоволил да се срещне с него в главната канцелария на новия щаб, заобиколен от сандъци с мебели и техника. Чен подари на новоназначения Началник на комисия кутия с редки кристали от Хама — деликатесите, които никога не се разтваряха и никога не губеха цветния си аромат или вкус, нито пък леко успокоителния си ефект.

Честито — и Чен се поклони официално.

Синтер изсумтя и прие кутията с крива усмивчица.

— Вие сте много любезен, сир — рече той и върна поклона.

— Хайде, Синтер, ние сме равни и няма нужда да прибягваме към титли — каза Чен. Очите на Синтер се разшириха, щом чу уважителния му тон. — С нетърпение очаквам да проведем тук толкова много полезни разговори.

— Както и аз. — Синтер се изправи в усилие да наподоби сдържаната, неизискваща никакви усилия грация на Чен. Липсваше му старото аристократично възпитание, но поне можеше да опита, дори и в този миг на триумф. — За мен е чест, че вие сте тук. Можете да ме научите на много неща.

— Може би — Чен се огледа наоколо с пронизващите си тъмни очи. — Императорът идвал ли е вече на посещение?

Синтер вдигна ръка, като че искаше да подчертае нещо.

— Все още не, макар че ще бъде тук не след дълго. Имаме да обсъждаме въпрос от взаимен интерес и да му представим едно изумително ново доказателство.

— Заинтригуван съм да чуя, че в нашата Империя все още съществува нещо изумително.

Синтер за миг се обърка как да реагира на това изтъркано клише. Той поне винаги беше гледал на живота с някакъв горчив ентусиазъм и като че никога нищо не го изненадваше, освен може би когато нещо се объркаше.

— Това… ще има да изумява.

Император Клаюс влезе без церемонии, придружен от трима стражи и увиснал над него личен щит-проектор, най-силния възможен. Той отправи кратък поздрав към Синтер и се обърна към Чен.

— Началник, днес аз преставам да бъда ваше творение — каза той. Раменете му трепнаха нервно, той издаде предизвикателно челюст и очите му блеснаха. — Вие компрометирахте безопасността на Империята и аз ще се погрижа Началник на комисия Синтер да оправи положението.

Чен прие сериозен израз и отвърна с кимване на това жестоко смъмряне, но, разбира се, не се поколеба, не трепна, не помоли да му обяснят какъв пропуск е допуснал в задълженията си.

— Поставих се под официалната закрила на Комисията за обща сигурност. Синтер се прояви като много способен да ме опази жив.

— Наистина — отвърна Чен и се обърна към Синтер с възхитена усмивка. — Надявам се да поправя всякакви грешки, допуснати от моята Комисия с ваша помощ, Началник Синтер.

— Да — отвърна Синтер, несигурен кой в момента изяжда другия. Този мъж неспособен ли е на емоции?

— Покажи му, Синтер — Императорът отстъпи крачка назад. Дългата му мантия се влачеше по пода.

Голямо конте е този, помисли си Синтер; поне не беше с онези абсурдни обувки с платформи, към които беше така привързан преди месеци.

— Да, ваше височество — прошепна Синтер в ухото на новия си секретар, дребен жилав лаврентиец с провиснала черна коса. Лаврентиецът се отдалечи с преувеличена официалност като детска кукла и мина през наполовина разтворените тъмнозелени завеси.

Погледът на Чен обходи древния полиран под, също тъмнозелен, със златни заврънтулки. Баща му някога държеше много трофеи в същата тази зала, преди Синтер да я присвои — трофеи, получени в служба на Империята. Поради класовата си принадлежност на Чен старши му беше забранено да се присъедини към меритокрацията, но много меритократски гилдии го бяха удостоили с почетно членство и похвали. Сега… всички тези признания за постиженията на баща му бяха премахнати, скрити на сигурно място, надяваше се.

— Забравени.

Чен вдигна поглед и видя Морс Планч. Лицето му се вцепени почти незабележимо.

— Вашият служител — Синтер застана между двамата, като че Чен можеше да удари другия в гнева си. — Вие тайно сте го изпратили да търси нещастния Лодовик Трема.

Чен нито потвърди, нито отрече обвинението на Синтер. Наистина това не влизаше в работата на Синтер, макар че императорът…

— Възхищавах се на Трема — каза императорът. — Човек със стил, мислех си. Грозен, но способен.

— Човек, криещ много изненади — додаде Синтер. — Планч, ще ви оставя да пуснете кадрите, които сте заснели на Мадер Лос само преди седмици…

С нещастен вид, като избягваше да погледне Чен в очите, Морс Планч пристъпи напред и пръстите му заиграха по малкото издигнато табло върху бюрото на новия Началник на комисия. Образът оживя.

Кадрите се редуваха. Планч отстъпи възможно най-назад, без да привлича внимание върху себе си, и скръсти ръце.

— Трема не е мъртъв — заяви тържествуващо Синтер. — Нито пък е човек.

— Тук ли е? — попита Чен. Бузите и вратът му бяха напрегнати. Отпусна единия си юмрук.

— Все още не. Сигурен съм, че е на Трантор, но вероятно е променил външния си вид. Той е робот. Един от многото, може би милиони. Този, другият, високият робот — той е най-старият мислещ механизъм в Галактиката — Вечен. Според мен е заемал висок пост. Може би той е вдъхновил бунта на автоматите, който замалко не обрече Империята на гибел. И… той може би е баснословният Даний.

— Демерзел, както разбирам — смънка Чен.

Синтер го погледна доста изненадано.

— Все още не съм убеден, но това определено е възможно.

— Спомняте си какво стана с Джоранум — каза меко Чен.

— Да. Но той е нямал доказателства.

— Предполагам, че записът е проверен за автентичност — каза Чен.

— От най-големите авторитети на Трантор.

— Истински е, Чен — обади се Клаюс малко пискливо. — Как си посмял всичко това да продължава незабелязано! Заговор на машини… Вековен! А сега…

Женският робот влезе — ходеше съвсем самостоятелно, обкръжен от четирима стражи. Крайниците му бяха износени, плътта висеше на парцали по ръцете и около врата му, долната му челюст беше увиснала тревожно и заплашваше да оголи орбитата на едното око. Това беше страховито привидение, приличащо повече на ходещ труп, отколкото на машина.

Чен го гледаше едновременно с тревога и с искрена жалост. Никога преди не беше виждал функциониращ робот — освен ако не повярваше на Синтер, — макар и някога тайно да беше посетил древната, нефункционираща машина, пазена от микогенийците.

— А сега настоявам да предадеш контрола над процеса на Хари Селдън на Комисията за обща сигурност — каза Синтер. Прибързваше.

— Не виждам защо — отвърна спокойно Чен и отклони поглед от отвратителната машина.

— Този робот някога му е служел за съпруга — каза Синтер.

Императорът не можеше да откъсне очи от робота. Те блестяха — личеше си, че размишлява.

— Тигрицата, Дорс Венабили! — възкликна Синтер. — Заподозряна, че е робот още преди десетилетия, но кой знае защо никога не са я изследвали напълно. Селдън е съществена част от този роботски заговор. Той е подставено лице на Вечните.

— Да, добре, той е изправен пред съда — каза тихо Чен, притворил тежко очи. — Можете сам да го разпитате и да решите справедливо съдбата му.

Ноздрите на Синтер затрептяха, докато наблюдаваше това вбесяващо спокойно изпълнение.

— Имам пълното намерение — заяви той. В гласа му се промъкна малко достойнство, породено от честен триумф.

— Имате ли доказателства за всички тези връзки? — попита Чен.

— Имам ли нужда от повече доказателства от тези, с които вече разполагам? Запис на невъзможната среща между мъртвец и мъж на хиляди години… Робот, когато се предполага, че функциониращи роботи вече няма, при това човекоподобен! Имам всичко, което ми е нужно, Чен, и вие го знаете — гласът на Синтер се извиси до дрезгав тенор.

— Добре — каза Чен. — Изиграйте си картите. Разпитайте Селдън, щом искате. Но ние спазваме правилата. Само това ми е останало в тази Империя. Честта и достойнството отдавна са избягали оттук — и той погледна Клаюс. — Винаги съм бил ваш верен слуга, ваше височество. Надявам се Синтер да ви служи също толкова предано.

Клаюс кимна сериозно, но в очите му трепна радост.

Чен се обърна и излезе заедно с прислужниците си. Зад него в дългото, обширно помещение на бившата Зала на заслугите Синтер се разсмя, а смехът му премина в рев.

Морс Планч оброни глава — искаше му се вече да е мъртъв.

По обратния си път през огромната скулптурна форма обратно към превозното си средство, паркирано до официалната магистрала, Линг Чен си позволи да се усмихне за миг. Ала оттук нататък лицето му беше като восъчна маска, бледа и изпита, имитираща поражение.