Грег Беър
Фондацията и Хаосът (46)

47

Уанда смаяно се взираше във високия, достоен възрастен мъж, застанал пред нея, сякаш беше призрак. Беше влязъл без предупреждение и без да задейства алармата. Стетин излезе от задната спалня на мъничкия апартамент, който бяха наели. Стискаше в едната си ръка малка мръсна кърпа. Тъкмо смяташе да се оплаче от трудностите, с които се сблъскваха дълбоко в Района на водните машини в Сектора Пешдан, когато и той забеляза мъжа.

Кой е този? — попита той Уанда.

— Казва, че познава дядо — отвърна Уанда. Човекът кимна на Стетин за поздрав.

— Кой си ти? — попита Стетин и отново започна да подсушава косата си.

— Някога ме знаеха като Демерзел — отвърна мъжът. — От онези далечни времена насам, когато бях Първи министър, живея като отшелник.

— То е ясно — каза Стетин. — Какво търсиш тук? И как разбра…?

Уанда лекичко настъпи мъжа си по голото ходило.

— Ох. — Стетин реши, че ще е най-добре да остави жена си да говори.

— Нещо в тебе се е променило — отбеляза тя.

— Вече не съм млад — отвърна Демерзел.

— Не… Нещо в осанката ти.

За Стетин и Уанда това беше кодова дума, която означаваше, че според Уанда Стетин трябва да прегледа посетителя, като използва собствените си умения. Стетин вече го беше направил и не беше забелязал нищо необичайно. Сега се съсредоточи, сондира малко по-надълбоко и откри… много ефективен и почти неоткриваем щит.

Нашите дарби са малко странни, не смятате ли? — попита Демерзел, като кимна в знак, че е усетил сондата на Стетин. — От дълго време ги имам.

— Вие сте менталик — обади се Уанда.

Демерзел кимна.

— Много е полезно, когато човек е замесен в политиката.

— Кой ви каза, че сме тук? — попита тя.

— Много добре те познавам. Много се интересувах от работата на дядо ти, разбира се, и нейното влияние върху моето собствено… наследство. — Демерзел вдигна ръце, като че търсеше прошка за някаква своя слабост. Отново усмивката, придружаваща жеста, се стори не съвсем естествена на Уанда, но не можеше да се принуди да изпита неприязън към мъжа. Това, както тя знаеше, съвсем не значеше, че му се доверява.

— Имам връзки в други части на двореца — каза той. — Дошъл съм да ти кажа, че дядо ти може би е в опасност.

— Ако знаеш какво се е случило с него… — започна Уанда.

— Да, арестуваха го, както и някои от колегите му. Но засега са в безопасност. Не ме тревожи заплахата от страна на Комисията. Може да има опит за осуетяване на работата на Хари. След този процес ти трябва да се опиташ да останеш с него, да го държиш далеч от всички, които не познаваш лично…

Уанда вдъхна дълбоко. Когато ставаше въпрос за дядо й, всичко можеше да се случи, но Демерзел беше Първи министър преди повече от четирийсет години! А сега не изглеждаше по-стар от четирийсет-петдесет години…

— Тази молба е много особена. Никой досега не е успял да убеди дядо ми… — Уанда млъкна и очите й се разшириха, щом тя схвана намека. — Мислите, че някой друг освен Линг Чен иска смъртта на дядо ми?

— Линг Чен не иска смъртта на дядо ти. Тъкмо обратното. Случайно знам, че той доста харесва дядо ти. Това няма да го спре да го осъди и прати в затвора и дори да го екзекутира, ако му дава политически предимства, но по моя преценка Хари ще оживее и ще го освободят.

— Дядо като че е убеден в това.

— Да, но може би вече е по-малко убеден, откакто е в затвора.

— Ходил си му на свиждане?

— Не — отвърна Демерзел. — Това не е практично.

— Кой би навредил на дядо ми?

— Съмнявам се, че ще му навредят физически. Знаеш ли да съществува клас менталици, по-силни от нас засега?

Уанда преглътна мъчително — опитваше се да намери някаква причина да не разговаря с този мъж. Той не й прилагаше убеждение. Не искаше поверителни сведения или подробности за другите, за Края на Звездата и за Втората фондация.

— Знам за един, може би двама — каза тя.

— Знаеш за Вара Лизо, която в момента работи за един човек на име Фарад Синтер. Те са мощен екип и ти причиняват много тревоги. Но сега те не търсят такива като вас. Промениха посоката на издирванията. Линг Чен работи, за да злепостави Синтер, като му отпусне въже точно колкото му трябва, както казва старата поговорка, за да се обеси. Но Синтер има и други врагове и няма да му позволят да стигне далеч, преди да му видят сметката. Подозирам, че и двамата скоро ще бъдат екзекутирани и няма да представляват опасност нито за дядо ти, нито за тебе.

Уанда прочете в това твърдение възможността Лизо да се окаже заплаха за Демерзел.

— За тебе? — попита тя.

— Едва ли. Сега трябва да тръгвам. Но те моля да образуваш около Хари кордон, след като го освободят. Работата на Хари е прекрасна и много важна. Не бива да я спират!

Демерзел се поклони по стария официален маниер, от хълбоците, и се обърна да си върви.

— Бихме искали да поддържаме връзка с вас — подвикна след него Уанда. — Вие като че знаете много полезни неща, имате достъп до…

Демерзел поклати тъжно глава.

— Вие сте великолепни деца и работата ви е много важна — каза той. — Но аз съм твърде голяма пречка, за да ви бъда близък приятел. По-добре сте си сами.

Той отвори вратата, тройно заключена преди, пристъпи прага, кимна с благородно достойнство и я затвори след себе си.

Стетин изпусна шумно дъх. Косата му стърчеше след грубото измиване със сюнгер.

— Понякога се чудя трябваше ли изобщо да се женя за тебе — каза той. — Твоето семейство се познава с какви ли не чудаци!

Уанда се взираше във вратата с объркан израз.

— Нищо не можах да разчета в него. А ти?

— Не — призна Стетин.

— Много опитен заглушител е — тя потръпна. — Зад всичко това се крие нещо много-много странно. Имал ли си някога чувството, че дядо не ни казва всичко, което знае?

— Винаги — отвърна Стетин. — Но в моя случай може да е заради това, че се бои да не ме отегчи.

Уанда си докара решителен израз.

— Не се отпускай.

— Защо не? — попита Стетин, после вдигна отбранително ръце. — Не, пак ли…?

— Местим се. Всички се местим пак.

— Небеса! — изруга Стетин и захвърли кърпата в един ъгъл. — Нали той каза, че Хари щял да спечели!

— Какво ли знае той? — мрачно възрази Уанда.

 

 

Разказът, свидетелствата, всички събития за Процеса стигат до нас от подозрителни източници. Най-добрият източник, разбира се, е Гаал Дорник, но както вече многократно споменахме, през вековете Дорник е бил подложен на редакции и съкращения. Той изглежда достоверен наблюдател, но днешните учени предполагат, че дори и продължителността на Процеса, последователността на дните на процеса могат да бъдат заподозрени…

„Енциклопедия Галактика“, 117-то издание, 1054 г. Ф. Е.