Грег Беър
Фондацията и Хаосът (42)

43

Уанда Селдън Палвър почти беше приключила с подреждането на малкия куфар с основни филмокниги, кодирани записи на дискове и кубове и няколко лични вещи още преди Стетин да се върне у дома. Тя срещна разтревожения му поглед, дръзко набърчила чело, а после бутна в куфара и последния предмет — малко цвете играчка.

И твоя багаж съм приготвила — каза му тя.

— Добре. Кога разбра?

— Преди час. Няма да му позволяват да изпраща съобщения. Обадих се в апартамента му в университета, после в библиотеката. Беше оставил съобщение на мъртвец.

— Какво? — дебелите черни вежди на Стетин подскочиха стреснато.

— Съобщение за мен, ако не се обади.

— Но… но той не е мъртъв, ти още не си чула, че…

— Не! — тросна се Уанда, но раменете й се превиха и тя се разплака. Стетин я прегърна. За минута тя се отдаде на емоциите си. После се овладя, дръпна се от гърдите на съпруга си и каза: — Не. Дошли са рано за него — само това знам. Жив е. Процесът ще започне по-рано, отколкото очаквахме.

— По обвинение в измяна?

— Доколкото разбирам, измяна и разпространение на противодържавна дейност — тъкмо обвиненията, които дядо винаги е твърдял, че ще повдигнат срещу него.

— Тогава си права да стягаш багажа. Нямам много за добавяне. — Той отиде до бюрото си, взе два малки пакета и ги натика в джобовете на сакото си. — Трябва да…

— Обадих се където трябва — прекъсна го Уанда. — Отиваме на първата си почивка от години — и двамата, заедно. Никой не знае къде — малък пропуск от наша страна.

— Малко подозрително, не е ли така? — попита Стетин с леко подобие на усмивка.

— Кого го е грижа какво ще заподозрат? Ако започнат да ни търсят, ако нещо се обърка и признаят дядо за виновен, ако предсказанията се окажат неверни, тогава ще разполагаме с няколко допълнителни дни да напуснем Трантор и да започнем всичко отначало.

— Надявам се да не се стига до това.

— Дядо е много уверен. Беше много уверен… не зная как се чувства сега!

— В търбуха на звяра — каза Стетин, щом вратата на апартамента се отвори и те минаха във външния коридор.

— Какво означава това?

— Пандиз. Затвор. Стара затворническа фраза. Дядо ми е прекарал десет години в общински затвор — за незаконно присвояване.

— Никога не си ми го казвал! — слиса се Уанда.

— Откраднал някакви пенсионни фондове на каналджийската гилдия. Ако знаеше, щеше ли да ми повериш счетоводството?

Уанда го плесна по ръката достатъчно силно, за да го заболи, после побягна към асансьорите и движещите се пътеки горе.

— Побързай! — извика му тя. Стетин измънка нещо под носа си, но я последва, както я беше следвал по толкова много различни начини, толкова често преди, осъзнаващ нейния превъзхождащ го инстинкт и странната й способност да прави каквото трябва тъкмо когато трябва.