Грег Беър
Фондацията и Хаосът (27)

28

Линг Чен прие Седжар Буун сам в личната си резиденция в Павилиона на комисията и му даде пет минути да опише срещата с Хари Селдън.

— Възхищавам се от този човек, сир — каза Буун, — но като че не го е много грижа какво ще се случи. Изглеждаше по-загрижен за това, да намери съветник на някакъв студент или асистент, пристигнал на Трантор само преди малко.

— И кой е той?

— Гаал Дорник, сир.

— Не ми е познат. Той е нов в Психоисторическия проект, нали?

— Така мисля, сир.

— Петдесет души в университета и библиотеката работят по проекта на Селдън — значи той е петдесет и първият?

— Да.

— А освен тези петдесет, които скоро ще станат петдесет и един, има стотици хиляди, пръснати по цял Трантор, заедно с няколко хиляди по изхранващите съюзници и неколкостотин, които работят в приемателните станции около системата. На отбранителните станции няма такива. Всички са лоялни, всички се отнасят с тиха преданост. Селдън се прави на светкавицата, за да отвлича вниманието от цялата тази дейност. Направо невероятно постижение за човек, толкова невеж в закона и отнасящ се толкова презрително към дреболиите в ръководството, какъвто изглежда Селдън.

— Буун лесно схвана загатнатата критика.

— Не го подценявам, Началник. Но вие ми наредихте да му осигуря най-добрите адвокатски съвети, а той като че изобщо не се интересува.

— Може би знае, че ми докладваш.

— Съмнявам се, Началник.

— Не е много вероятно, но той е много интелигентен. Прегледахте ли материалите на Селдън за психоисторията, съветник?

— Само доколкото са свързани с обвиненията, по които вероятно ще го съдите. — Буун погледна нагоре с надежда и уважение. — Ако знаех какви биха могли да са тези обвинения, това неимоверно би улеснило задачата ми, Началник.

Чен го погледна развеселено.

— Не. Повечето от моите Сиви, а със сигурност и повечето от юристите са на мнение, че Селдън е безобиден, забавен чудак, поредният меритократ пакостник, който се прави на ексцентрик. В Трантор доста го обичат. Вестта, че ще бъде изправен пред съд, вече е плъзнала твърде широко, съветник. Дори вероятно ако Селдън направи процеса публичен, това ще е от негова полза — натискът да отхвърлим обвиненията или напълно да отменим процеса никак няма да е малък. Той лесно може да го направи публично достояние в качеството си на уважаван академик, меритократ творец от великата стара школа, тормозен от западналата, жестока благородническа класа.

— Това предложение ли е, Началник? От това излиза чудесна защита.

— Съвсем не — отвърна кисело Чен и се приведе напред. — Не очаквайте от мен аз да ви върша работата, съветник. Той разисквал ли е с вас стратегията?

— Не, сир.

— Той иска да се изправи пред съда. Той използва този процес по някакъв начин може би защото му е необходим. Любопитно.

Буун оглежда Началника на комисията в продължение на няколко секунди, после рече:

— Бихте ли ми разрешили да говоря свободно, Началник?

— Разбира се.

— Тъй като може да се окаже вярно, че думите и предсказанията на Селдън биха могли да бъдат изтълкувани като изменнически, далеч по-разумно би било за членовете на Комисията просто да не му обръщат внимание. Ясно е, че организацията му е значителна — най-голямото сборище на интелектуалци извън университета. Но тя се е посветила на мирни цели — съставянето на енциклопедия, така твърдят. Научна работа, чиста научна работа! Не разбирам мотивите ви да изправите професора пред съд. Използвате ли Хари Селдън?

Чен се усмихна.

— Нещастието ми е, че ме имат за всезнаещ. Не съм всезнаещ, нито съм политически всеяден и ям и трансформирам всички онези събитея, които се случват около мен за моя собствена изгода — Чен очевидно не беше склонен да добави още нещо към този отговор.

— Разбира се, че не, Началник. Мога ли да задам още един въплос — по чисто егоистични и професионални причини, за да избегна излишните усилия, когато имам да свърша толкова много работа за толкова кратко време?

— Може би. — Чен нацупи устна, което означаваше, че няма да бъде кой знае колко великодушен.

— Ще арестувате ли Гаал Дорник, сир?

Чен се замисли закратко, после отговори:

— Да.

— Утре ли, сир?

— Да, разбира се.

Буун поднесе благодарностите си и за негово огромно облегчение Чен го освободи.

След като съветникът си тръгна, Чен прегледа личните си архиви и прекара няколко минути в издирване на първия път, когато от него или в негово присъствие е било споменато, че Селдън ще бъде съден за измяна. Би се заклел, че той първи го е предложил, но архивът го опроверга.

Лодовик Трема беше първият, подхвърлил идеята в един много деликатен разговор, състоял се преди малко по-малко от две години. Сега процесът щеше да се окаже и изключително неприятен, и крайно навременен — много по-навременен, отколкото неприятен! Малко оръжие, с което да се прочисти Дворецът… Как Лодовик би могъл да знае преди толкова време, че ще се получи така?

Чен затвори файловете и десет секунди седя умълчан. Какво би направил Лодовик на този етап, за да извлече максимална политическа изгода?

Началникът на Комисията се изправи в креслото си и се отръска от чувството на униние. Да стигне дотам да разчита съвсем изцяло на един човек! Без съмнение това беше признак на слабост.

— Няма да мисля повече за него — закле се Чен.