Грег Беър
Фондацията и Хаосът (2)

2

Линг Чен можеше и да е най-влиятелният човек в Галактиката, както наглед, така и наистина, стига да го поискаше. Вместо това се беше задоволил с нещо една идея по-малко и бе облечен с по-удобен ранг и униформа — началник на Комисията за обществена безопасност.

Древният и аристократичен род Чен бе оцелял хиляди години и бе произвел на бял свят Линг чрез предпазливост, дипломация и вярна служба на много Императори. Чен нямаше желание да измести сегашния Император или някой от неговите милиард министри, съветници и „наставници“ или да бъде повече мишена за младите „луди глави“, отколкото имаше нужда. В момента се чувстваше твърде много на показ заради вкуса си, но поне беше по-скоро презиран, отколкото мразен.

Беше прекарал последните няколко ранни утринни часа в преглеждане на доклади от губернаторите на седем звездни системи, които имаха неприятности. Три бяха обявили война на съседите си, пренебрегвайки заплахите за интервенция от страна на Империята, и Чен беше използвал императорския печат, за да изпрати в тези системи дузина стражеви кораби. В цели хиляда други системи кипяха свирепи междуособици, но при последните аварии и деградация имперските комуникационни системи можеха да се справят едва с една десета от информацията, изпращана от двайсет и петте милиона свята, за които се предполагаше, че са под тяхна власт.

Цялостният поток от информация, изпращана в реално време и обработвана от експертите на планетите спътници на Трантор и космическите станции, би увеличил температурата на Трантор с десетки градуси. Но със значителната сръчност и интуиция, рожба на хилядогодишен опит, Дворецът — тоест Чен и колегите му от Комисията — успяваше да запази някакво равновесие само чрез минимални и концентрирани усилия.

Сега той си позволи няколко минути за лично проучване, много важни, за да запази разсъдъка си. Но дори и това беше далеч от фриволните забавления. С израз на любопитна заинтригуваност той седеше срещу информатора си и разпитваше за Селдън Гарвана. Информаторът — кух, продълговат овоид, прикрепен хоризонтално на бюрото му — за миг проблесна в естествения си бял цвят на яйчена черупка, а после го осведоми за всички слухове и документи от цял Трантор и ключовите по-отдалечени светове. В центъра на екрана се появиха няколко малки статии от филмокниги, материал от някакво математическо списание от някакъв отдалечен свят, интервю за студентския вестник в светая светих на Селдън — университета Стрилинг, — бюлетини от Имперската библиотека… За психоистория изобщо не се споменаваше. Така мразеният Селдън тази седмица беше забележително кротък, може би в очакване на съдебния процес. Никой от колегите му от Проекта също нямаше кой знае какво да каже. Много хубаво.

Чен приключи с проучването, отпусна се в креслото и заразмишлява с коя ли криза да се занимае сега. Всеки ден му се налагаше да се справя с хиляди проблеми, повечето от които стоварваше на подбраните си съветници и помощниците им, но изпитваше личен интерес към случая с избухването на свръхнова в близост до четири сравнително лоялни свята от Империята, включително и прекрасната, продуктивна Сароса.

Беше изпратил най-надеждния си и изобретателен съветник да се погрижи за малкото, което можеха да спасят на Сароса. При мисълта за неадекватността на тази мярка веждите му се навъсиха… И за това, какви политически заплахи грозяха Комисията и Трантор, ако не постигнеха нищо. В края на краищата Империята се основаваше на принципа „услуга за услуга“. И ако едната страна не услужеше, вероятно другата също нямаше да u услужи.

„Обществена безопасност“ беше нещо повече от политическа фраза за привличане на вниманието. В този безкраен и болезнен век на разпад служителите аристократи като Чен все още изпълняваха важна функция. Обществото свързваше членовете на Комисията с безотговорност и лукс, но Чен приемаше дълга си много сериозно. Той се връщаше към едни по-добри времена, когато Империята е можела и се е грижела за многобройните си деца, гражданите от далечните u краища, с доказано миростворство, политическа съобразителност, финансова и техническа помощ, била е тяхна спасителка.

Чен усети някакво присъствие до лакета си и косата му се изправи. Обърна се, убоден от внезапно раздразнение (или страх?), и видя главния си личен секретар, дребничкия, кротък Крийн. Кръвта почти се беше отдръпнала от обикновено любезното му лице; като че ли не му се искаше да му предава съобщението, което имаше да предава.

— Извинявай — рече Чен. — Сепна ме. Тъкмо се наслаждавах на относителен покой пред тази проклета машина. Какво има, Крийн?

— Приемете извиненията ми… това е скръбно за всички нас… Не исках да научавате тази новина от машината. — Крийн изпитваше естествено подозрение към информатора, който се справяше с толкова много от собствените му функции така бързо и анонимно.

— Да, по дяволите, но какво става?

— Имперският изследователски кораб „Копието на славата“, ваше благородие… — Крийн преглътна. Хората от неговия народ, от малкото южно полукълбо Сектор Лаврентий, от хиляди години работеха като слуги в императорския двор. В кръвта му беше да споделя болките на господаря си. Понякога Крийн му приличаше не на човек, а на сянка… Макар и много полезна сянка.

— Да? И какво — пръснал се е на парчета?

Лицето на Крийн, както очакваше, се сбръчка страдалчески.

— Не! Ваше благородие… Искам да кажа, не знаем. Срокът е просрочен с един ден, а няма никакви сигнали — дори и за бедствие.

Чен слушаше и сърцето и стомахът му се свиваха. Лодовик Трема…

И, разбира се, чудесния капитан и екипаж.

Чен отвори и затвори уста. Отчаяно се нуждаеше от повече информация, но, разбира се, Крийн винаги му казваше всичко известно, така че повече информация нямаше.

— Ами Сароса?

— Ударният фронт е на по-малко от четири дни от Сароса, ваше благородие.

— Знам. Изпратиха ли други кораби?

— Да, сир. Четири много по-малки кораба бяха отклонени от спасителните им мисии към Киск, Пурна и Трансдал.

— О, небеса, не! — изправи се Чен побеснял. — Никой не се е консултирал с мен. Не биваше да режат тези спасителни сили… и без това вече са на мимимума.

— Съветник, представителят на Сароса бе приет от императора само преди два часа… без наше знание. Той убеди императора и Фарад Синтер, че…

— Синтер е глупак. Три свята, пренебрегнати заради един, защото е фаворит на Империята! Някога заради него ще убият императора! — Но после Чен се успокои — съсредоточи се в себе си и призова шестте десетилетия специално обучение, за да насочи спокойно и бързо ума си към намирането на най-добрия път през това тресавище.

— Да загуби Лодовик — грозния, верен и безпределно находчив Лодовик…

— Остави се противниковата сила да те повали, събери енергията й за ответния скок.

— Можеш ли да ми осигуриш резюме или протоколен запис от тези срещи, Крийн?

— Да, сир. Те все още няма да бъдат подлагани на преразглеждане и поставяни под възбрана от придворните историци. Обикновено оставят два дена в запас за тези преработки, сир.

— Това е добре. Когато започнат разследване и зададат въпроси, ще направим така, че думите на Синтер да изтекат и да станат достояние на публиката… Според мен най-долнопробните и най-популярни списания ще ни свършат най-добра работа. Може би „Световни клюки“ или „Голямото ухо“.

Крийн се усмихна.

— Самият аз съм почитател на „Очите на императора“.

— Още по-добре. Не е нужно доказателство за автентичност… просто още мълва сред необразованото и нещастно население. — Той тъжно поклати глава. — Дори и да съкрушим Синтер, това ще е малка компенсация за загубата на Лодовик. Какъв е шансът да е оцелял?

Крийн сви рамене; това беше извън ограничената му компетенция.

Малцина в Имперския сектор познаваха чудатостите на хипердрайва и на науката за Скоковете. Ала един такъв имаше. Стар капитан на кораб, преквалифицирал се в търговец и от време на време контрабандист, който се беше специализирал в превозване на стоки и пътници по най-бързите и спокойни маршрути… Умен и безскрупулен мошеник, казваха някои, но този човек в миналото се бе оказал полезен на Чен.

— Уреди ми незабавно аудиенция с Морс Планч.

— Да, ваше благородие.

Крийн изскочи от стаята.

Линг Чен си пое дълбоко дъх. Времето му пред екрана беше свършило. Трябваше да се върне в кабинета си и до края на деня да се среща лично със секторните генерали и представители на планети от осигуряващите храната на Трантор съюзници.

Далеч повече би предпочел да съсредоточи всичките си мисли върху загубата на Лодовик и проблема как да използва глупостта на Синтер в най-голяма своя полза, но дори и такава трагедия или такава сгодна възможност не можеха да попречат на непосредствените му задължения.

Ах, блясъкът на властта!