Грег Беър
Фондацията и Хаосът (18)

19

Линг Чен се подготвяше за неофициалната вечеря в личните покои на Императора, когато Крийн му донесе запечатаното съобщение от Планч. В зелените океански дълбини на неговата лична стая, която му служеше и за медитация, той остави острия бръснач и сапуна, които използваше за бръснене, пое дълбоко дъх, щом Крийн си тръгна, и постави палеца си върху малкия сив пакет. Щом го докосна, първият печат, предназначен за получателя и декодера, се отвори, потвърждавайки уникалната му самоличност чрез микроанализ на химията на кожата му, както и на отпечатъка на палеца му. Втория печат вътре в самото съобщение на диска той отвори с няколко думи, известни единствено на самия него, които произнесе на глас. Съобщението потече пред очите му.

Морс Планч се намираше вътре в кораб — фонът беше леко замъглен. Той каза с нисък глас:

— Господарю Началник на комисията Чен, намирам се в „Копието на славата“. Корабът, който наех, е единственият, намерил досега звездолета и очаквам, лично загрижен, дълбокото ви разочарование от новината, която ви нося. Вашият съветник е мъртъв, както и останалите от екипажа…

Устните на Линг Чен мърдаха, докато гледаше записа до края. Планч му посочи зловещите подробности: редовете от тела, подредени в една от камерите, откриването на тялото на Лодовик Трема на мостика, свит на кълбо и неподвижен. Планч потвърди самоличността на Трема, като постави личния идентификатор на Началника на комисията върху гривната на Трема.

Линг Чен изключи съобщението, преди да му се изяснят ненужните подробности около това, какво възнамерява да прави Планч по-нататък. Нямаше да върнат трупа; откриването на кораба щеше да бъде забравено. Линг Чен не искаше да го обвинят във фаворизиране или екстраваганстост — не и този път, когато се надяваше да свали Фарад Синтер по същото обвинение.

За миг се почувства като момченце. Беше толкова убеден, че Лодовик Трема е по-различен от останалото човечество и многократно го превъзхожда. Никога не би го признал пред себе си, да не говорим пред друг, но освен че се беше възхищавал на Трема, той му се доверяваше. Личните му инстинкти, доказали се като почти непогрешими, му подсказваха, че Трема никога няма да го предаде, никога няма да направи нещо против най-големите интереси на Чен. Дори беше канил Трема да се присъедини към семейството му при специални случаи — единствения Съветник (или член на Комисията, ако става въпрос), когото беше канил.

В тези случаи присъствието на Лодовик Трема беше стабилно и приятно — той играеше сериозно, с някаква своя си невинност с децата на Линг Чен, правеше екстравагантни комплименти на майките им за готварските им умения, които в най-добрия случай бяха задоволителни. А съветите на Лодовик…

Лодовик Трема никога не беше давал на Чен лош съвет. Бяха се издигнали заедно до този връх на отговорността за около двайсет и пет години служба, отначало безславна и често болезнена. Бяха устояли на края на управлението на Агис и първите години на хунтата и Лодовик се бе доказал като безценен при разработването на Комисията за обществена безопасност, която да обуздава и евентуално да замести военните управници на хунтата.

Изминаха десет минути. Крийн почука лекичко на вратата.

— Да — обади се Чен. — Почти привърших.

Взе бръснача и дообръсна фината си брада — отдолу се показа гладка, бледа кожа. После, като мярка за изпитаните от него чувства, нанесе два малки разреза в кожата си тъкмо пред лявото си ухо. Кръвта бликна над космите и той я попи с бяла кърпа, после пусна кърпата в машината за изгаряне, принасяйки в жертва кръвта си на властващите сили, незнайно какви.

На младини в Имперския образователен съвет на Руним беше научил тези ритуали като част от живота на възрастните, следвайки правилата на Туа Чен. Туа Чен беше най-успешния продукт на тайния план отпреди четири хиляди години, известен като Сияйни светлини, сред ортодоксалните руелианци да се създаде селекционирана порода имперски администратори и бюрократи. В късна зряла възраст Туа Чен бе написал две Книги с правила, основаващи се на руелианските принципи: едната — за обучението на аристократи администратори (и евентуално император), а другата — за обучението на стотиците милиарди бюрократи на Империята — Сивите.

Твърдеше се, че Линг Чен е пряк потомък на Туа Чен.

Школата на Сияйните светлини в модерната й форма гъмжеше от суеверия и не вършеше почти никаква работа, но по времето на разцвета си беше обучавала администратори, изпращани в най-далечните кътчета на Империята. А в замяна всяка година от цялата империя милиони кандидат-Сиви пристигаха в Трантор да се обучат по Туа Чен. Най-добрите заемаха постове в безкрайната бюрократична йерархия на планетата в конкуренция с окопалите се, злопаметни Сиви от Трантор; останалите, след като завършеха поклонението си, се връщаха у дома или заемаха постове в граничните светове.

Линг Чен беше най-преуспелият от всички ученици, завършили школата, и не бе успял да спазва кой знае колко стриктно тези ужасно убедителни тайни ритуали. Но за Лодовик Трема…

Това беше най-малкото, което можеше да направи.

— Сир… — обади се Крийн. Огледа загрижено раничките на господаря си, но беше достатъчно умен да си замълчи.

— Готов съм. Донеси ми одеждите, които се носят в присъствието на Императора, а освен това — черния шарф.

— Какво да поставя върху шарфа, сир?

— Името на Лодовик.

По лицето на Крийн се изписа болка.

— Никаква надежда ли няма, сир?

Линг Чен тръсна глава, заобиколи дребния прислужник и се отправи към гардероба. Крийн стоя няколко секунди, без да помръдва, в стаята за тоалет — наистина скърбеше. Лодовик винаги бе внушавал на Крийн чувството, че дребничкият лаврентиец е равен на всекиго, когото познаваха. Крийн безкрайно ценеше тази оценка, макар и никога да не бе изказана.

После той рязко се отърси и последва господаря си.