Грег Беър
Фондацията и Хаосът (10)

10

Щом под куполите падна вечерта и светлината навън помръкна, Чен седна в любимото си кресло и се свърза с новинарската служба на Императорската библиотека — най-добрата и най-изчерпателната от всички в Галактиката. Думи и картини запрелитаха около него — всичките свързани с катастрофата на Сароса и загубата на „Копието на славата“. От кораба нямаше никакъв знак и надали щеше и да има; най-големите специалисти твърдяха, че най-вероятно е бил погълнат от прекъсване по време на последния му Скок — риск, свързан с избухванията на свръхнови, ни рядко виждан по простата причина, че сръхновите са нещо много рядко според човешките измерения на времето. В цялата Галактика всяка година избухваха по-малко от една-две най-често в необитаемите райони.

Популярните списания вече призоваваха императора (с уважение, разбира се) и по-язвително Съветник Синтер да помислят отново над изпращането на спасителни кораби. Чен се усмихна мрачно; нека Синтер се задави малко с това.

Разбира се, ако нищо не се чуеше от Морс Планч, щеше да се наложи да смени Лодовик и при това скоро. Разполагаше с четирима кандидати — никой от тях нямаше квалификацията на Лодовик, но всички бяха достойни да служат в Комисията по обществена безопасност. Щеше да избере един от тях за свой помощник и да включи останалите трима в програмите за обучение с аргумента, че Комисията никога вече не бива да бъде изненадвана без непосредствени заместници при загуба на важни служители.

Трима от членовете на Комисияда бяха задължени на Чен за няколко подбрани лични услуги и Чен щеше да го използва като претекст да вкара свои хора в кабинетите им.

Изключи новинарския репортаж с едно махване с ръка, после се изправи и приглади одеждите си. След това излезе на балкона да се наслади на залеза. Разбира се, оттук истинско слънце не се виждаше, но той беше наредил екраните на куполите на Имперския сектор да се ремонтират редовно и залезите тук бяха толкова убедителни, колкото навсякъде в Трантор, когато беше млад. Изгледа високоартистичната интерпретация с известно задоволство, после свали всички маски на доволство и се замисли за бъдещето.

Чен рядко спеше повече от един час на ден обикновено по обяд — така цялата вечер му оставаше за проучвания и за подготовка на утрешната работа. По време на този час сън той обикновено сънуваше около трийсет миноту и този следобед беше сънувал детството си за първи път от години. Сънищата, както сочеше опитът му, рядко отразяваха директно ежедневието, но можеше да посочват лични проблеми и слабости. Чен изпитваше голямо уважение към подсъзнателните процеси. Знаеше, че голяма част от важната му работа се извършва именно там.

Представи си, че е капитан на свой собствен звезден кораб с многоброен отличен екипаж — това бяха подсъзнателните мисловни процеси. Негова задача беше да ги държи нащрек и на пост и по тази причина Чен всеки ден изпълняваше специални мисловни упражнения поне по двайсет минути дневно.

За целта си имаше машина, проектирана за него от най-големия психолог на Трантор, а може би и в Галактиката. Психологът бе изчезнал преди пет години след скандала в Имперския съд, нагласен от Фарад Синтер.

Толкова много вътрешни връзки и преплитания. Чен гледаше на враговете си като на свои най-близки съратници и понякога дори изпитваше някаква жалостива привързаност към тях, когато отпадаха един по един, жертви на собствените си ограничения и слепота.

Или както беше в случая със Синтер — на агресивната му идиотщина и лудост.