Райнер Мария Рилке
Насрещни строфи ^[0]

О, жени, които тук около нас

минавате, потънали в печал,

непощадени също, ала пак способни

като блажени щастие да давате.

 

Кажете, откъде

извличате отново бъдеще,

любимият когато се явява,

и то във повече, отколкото ще бъде някога?

Дори човекът, който знае разстоянието

до най-последната и непроменлива звезда,

остава удивен, когато пак открива

в сърцето ви могъщото пространство.

Как го спасявате от тоя шумен сбор?

О, пълни с извори и мрак.

 

Нима сте вие същите,

когато някога като деца

в училищния коридор тъй грубо

по-възрастният брат ви блъскаше?

Светици неизменни.

 

        Тогава ние, другите, деца все още,

        без да усетим, погрознявахме завинаги,

        а вие бяхте като нафора

        на Тайната вечеря.

 

Да скъсате с вашето детство —

това не ви наврежда. Изведнъж

като че ставахте по-съвършени,

допълнени във бога като чудо.

 

        А ние, късове от планина,

        момчета още, ние бяхме остри ръбове,

        понякога изгладени щастливо;

        о, ние, късове от канари,

        се сгромолясвахме върху цветя.

 

Цветя от дълбините на земята,

обичани от всички корени,

на Евридика истински сестри

и вечно пълни от свещеното завръщане,

вървящи след възхода на мъжа.

 

        Самите ние се раняваме,

        обичаме да ни раняват и раняваме

        и доброволно пак да бъдем наранявани.

        Оръжия до възглавието на съня,

        поставени от яростта.

 

Почти подслон сте вие,

там дето никой не закриля никого.

Подобно сянка от дървото на съня,

към всички вас се носят

мечтите на самотника.

1912–1922