Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне

Тихи друже на далечините, чу ли

как от твоя дъх пространството трепти?

Скрит в камбаните на всички мрачни кули,

бъди звън вечерен. Ще усетиш ти

 

как от силата ти всяка вещ се храни.

Превращението ще те възроди.

Назови най-страшната от всички рани!

Пил горчиви чаши, вино сам бъди!

 

В тази нощ безкрайна, дето стенем ние,

остани и в песен превърни вика,

нека в теб се срещнат светлина и звук.

 

Ако някога забравата те скрие,

ти ще кажеш на Земята: „Аз тека!“

и на бързащия ручей: „Аз съм тук!“[1]

1922

Бележки

[1] „Аз тека!“„Аз съм тук!“ — В този последен сонет от цикъла, както и в своята Осма Дуинска елегия, Рилке изразява общото си схващане за човешкото съществуване като постоянно сливане с природното начало, като присъствие в органичния живот на Земята, което е противопоставяне на картезианския принцип: „Cogito, ergo sum!“

Край