Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне

В онази утрин след нощта, в която

премина в бури, викове и грохот,

морето пак избухна, изрева.

Но щом ревът замря и от небето

денят със своето начало падна

сред бездната на рибите безмълвни —

морето я роди.

 

Огромната утроба на вълните

проблясна с пяната от срамни косми

и посред тях полека се изправи

девойката — смутена, бяла, мокра.

 

Като зелено, тръпнещо листо,

което се разгъва и расте,

снагата й полека се раздвижи

в прохладата и в девствения вятър.

 

Зад облаците на бедрата скрити,

като луни изгряха коленете,

прасците се отдръпнаха на сянка,

нозете станаха внезапно зрими

и оживяха ставите, като гърла

на пиещи.

 

А в чашата на таза тя лежеше,

тъй както плод в ръката на дете.

И мракът цял на светлия живот

побираше се в чашката на пъпа.

Отдолу мъничка вълна се плисна,

заля извивките на слабините

и в миг се чу там тихо шумолене.

Ала прозрачен, все така без сянка,

като априлска брезова горичка —

срамът лежеше явен, топъл, празен.

 

Трептящата везна на раменете

затихна над изправеното тяло,

избликнало като фонтан от таза —

със струите на стройните ръце

и с пищните потоци на косите.

 

След туй премина и лицето —

от мрака къс на своя лек наклон

в една въззетост светло-равномерна.

Отзад брадичката се сключи стръмна.

 

Сега вратът бе сякаш тънък лъч

или стъбло, в което сок напира;

извиха се ръцете — като шии

на лебеди, потърсили брега.

 

На тялото в предутринния сумрак

първия дъх полъхна като вятър.

В най-нежното преплитане от вени

възникна шепот и кръвта пое

по своя път към слабини и гънки.

А вятърът растеше: той се втурна

изду с дъха с новите гърди,

изпълни ги — и те, като платна

от далнини обзети, към брега

отнесоха най-леката девойка.

 

Богинята се приземи.

 

Зад нея,

пристъпваща по девствения бряг,

тревите и цветята цяла сутрин

се люшкаха и топли, и смутени —

като след ласка. Тръгна тя, затича.

 

Но в оня най — ужасен час, на обед,

морето се надигна пак, изхвърли

край същите места един делфин.

Червен, разтворен, мъртъв.

1904

Бележки

[0] Древногръцката богиня на красотата, любовта, морето и всемирния живот Афродита (уподобена с римската богиня Венера) се родила според преданието от снежнобялата пяна на морските вълни, а вятърът я донесъл на остров Кипър. Сюжетът е увековечен в картина от Сандро Ботичели (1445–1510).

Край