Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Ölbaum-Garten, 1906 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Стоян Бакърджиев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- —Добавяне
Възлезе сив под сивите листа
на спящата маслинова градина[1].
Той мина смазан и с чело в прахта
на топлите си длани — и отмина.
След всичко туй. И краят бе това.
И сляп дори, ще ходя, ще треперя.
Защо ти трябват моите слова,
че теб те има, без да те намеря.
Не те намирам. В мен те няма, знам.
Ни в другите. Ни в този камък ням.
Не те намирам вече. Аз съм сам.
Сам със скръбта човешка през нощта.
Не я смекчих чрез теб, остана тя,
а теб те няма. Срам и пустота!
Ще се разказва: ангел прелетя…
Защо пък ангел? Ах, нощта дойде,
безчувствено прошумоля в листата.
Апостолите спяха по тревата.
Защо пък ангел? Ах, нощта дойде.
Обикновена нощ пристигна вече —
като стотици тук се спря.
Спят камъни, спят кучета далече.
Ах, много тъжна спря и се обрече
да чака с мен до първата зора.
Но ангелите си остават скрити —
зовът ми тази нощ не бе дочут.
Изгубените страдат без приют:
отритнати са даже от бащите,
отхвърлени — от майчиния скут.
1906