Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне

Ти си бедняк без нищичко навеки,

напомняш камък, без гнездо в студа.

Ти си прокажен, теб те гони всеки,

ти с кречетало бродиш из града.

 

Ти също като вятър, който плаче,

едва прикриваш голата си плът,

А простичките дрехи на сираче

за теб с прекрасни цветове блестят.

 

Като зародиш плах и слаб си ти,

когато той едва е жив и стене

между притискащите го колене —

та първия си дъх да защити.

 

Ти като пролетен дъждец си беден,

блажено падащ върху някой град;

напомняш плаха жажда на последен

злочест затворник, вън от тоя свят;

приличаш на болник, от радост бледен,

когато легне настрани, на цвете

край релси, клюмнало под ветровете,

на длан в сълзи… Така си беден ти.

 

Пред теб какво са птиците сиротни,

какво е някой пес, от глад терзан,

какво е да се луташ сред самотни

и хванати от някого животни,

забравени в коварния капан?

 

Пред теб какво са нищите, които

са из приюти — и пред тях си слаб.

Те мелници не са за много жито,

а малки камъни за малко хляб.

 

Ти — най-дълбок, лишен и от прехрана;

ти — просяк с тайнствен образ и очи;

ти — розата на бедността желана;

ти — непрестанната промяна

на злато в слънчеви лъчи.

 

Ти — без родина възжелана

ни тук оставяш сам-сами.

Пред тежестта ти всяка нужда спира.

Ти стенеш в бури. Ти си като лира,

която свирещите ще сломи.

1903

Край