Райнер Мария Рилке
Там вехнат хора…

Там вехнат хора и се удивляват:

светът за тях е пълен с грозота.

Мнозина даже и не осъзнават

усмивките им как се разкривяват

в застинали гримаси през нощта.

 

Те се въртят със смазано сърце

в безсмислици, без никаква утеха;

и овехтява всяка тяхна дреха,

и остаряват младите ръце.

 

Тълпата ги притиска и ги трови,

макар че всеки е и слаб, и плах.

Бездомни псета само са готови

понякога да се влекат след тях.

 

Стотици мъки ги гнетят страхотно,

а всеки час ги кара да крещят;

край тъжни болници кръжат самотно

и чакат да им дойде там редът.

 

Смъртта е там. Не тя, която с радост

през детството им вдъхваше живот —

гальовна смърт под светъл небосвод.

Сегашната — зелена и без сладост

напомня неузрял в душата плод.

1903