Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2012-2013)

Издание:

Райнер Мария Рилке. Лирика

Австрийска. Първо издание

Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов

Народна култура, София, 1979

Редактор на издателството: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска

 

Литературна група — художествена.

Тематичен номер 04 95366/5706-4-79

Дадена за набор август 1979 г.

Подписана за печат октомври 1979 г.

Излязла от печат ноември 1979 г.

Формат 70×90/32

Печатни коли 13¾

Издателски коли 8,03

ДИ „Народна култура“

ДП „Тодор Димитров“ — София

История

  1. —Добавяне

О, боже! Всеки шумен град

ти на разруха сам обрече;

река от пламъци потече,

надеждата не може вече

да върне времето назад.

 

Живеят хора тук, живеят зле,

натъпкани в подземни тесни стаи,

и стаден ужас вечно ги терзае.

Навън цъфти полето и ухае,

но те не зърват твоето поле.

 

Зад мътните прозорци, зад стъклата

тълпи деца сред сенките растат,

без да узнаят, че цъфтят цветята,

че вее вятърът, пламти денят —

деца са, а тъгуват и мълчат.

 

Девойките бленуват все по нещо,

невинният им свят пред тях расте;

това, което ги влече горещо,

го няма тук — и се затварят те.

И стават майки в детството си още

по воля на жестоката съдба,

а сетне горък плач през дълги нощи,

години без копнежи и борба.

Постелите им са за смърт готови,

те я жадуват дълго в своя дом;

умират бавно, сякаш са в окови,

и към Смъртта пристъпят просешком.

1903

Край