Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1901 (Обществено достояние)
- Превод отнемски
- Стоян Бакърджиев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2012-2013)
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
История
- —Добавяне
Виж — барбарисът[1] вече ален зрее
и астри лъхат вехнещ аромат.
Човек наесен щом не е богат,
ще чака, без съдбата да владее.
А гледащият будно в този миг
с тълпа от пъстри образи в душата,
които чакат нощи без светлик,
за да възникнат бавно тъмнината
на чувствата му, вече е старик.
И ден пред него не блести,
лъжа е и най-плахият копнеж.
Ти също, Боже! Като камък ти
към дъното неспирно го влечеш.
1901