Грег Беър
Вечност (72)

70.

Шишарк

Изстрелян тринадесет века по-рано в своето време, без съмнение Шишарк бе най-великото постижение на човешката раса и величието му бе нараснало още повече след създаването на Пътя. Вътре в него се намираха двата най-великолепни града на цялото човечество, там бяха складирани най-унищожителните оръжия, астероидът бе и люлка на една нова и изключително напреднала цивилизация, епицентър на философия, обединила в себе си всички човешки представи за света и всички религии, повечето съсредоточени в мита за Добрия човек, който олицетворяваше всемирния подтик към прогрес и завладяване на звездите.

Фарен Силиом обмисляше всички тези неща в своя апартамент. Все още не беше привикнал’ напълно към новото си тяло, съжаляваше, че бе станал причина за незапланувано изразходване на скъпи материали, но направо ненавиждаше мисълта да продължи съществуването си в нематериална форма.

Ако на Шишарк е писано да умре, по-добре и той да загине с него, вместо да се изправи пред обвиненията на съгражданите си.

Подобно на Корженевски, президентът също изпитваше необяснима меланхолия, ала категорично отказваше да признае, че възнамерява да постъпи като предател, Нещо повече, погледнато в космически мащаби, той бе истински герой — не че се нуждаеше от подобно оправдание. Всъщност точно в този момент президентът не бе нищо повече от посредник между определени сили и конкретния момент от историческото развитие на човечеството, истинско олицетворение на съдбата, която повечето политици лъжливо смятаха, че контролират.

Фарен Силиом разбираше добре мястото си в историята на Шишарк и съвсем не мислеше, че то е почетно. Без да иска разрешение от никого, само защото притежаваше определена власт в конкретния момент, той бе наредил — или по-скоро подкрепил — разрушаването на уникалния астероид. Беше го извършил, подтикван от на пръв поглед неоспорими аргументи, въпреки че крайната цел му се струваше смътна и дори непонятна. „Така е, защото позволих да бъда убеден от боговете — мислеше си той. — Историците рядко са снизходителни към политическите лидери.“

Семейството му вече се беше прехвърлило на Земята, в един от лагерите в югоизточна Азия. Имаше две деца, и двете заченати и родени по естествен път — в съответствие с надеритската традиция. Не беше трудно да си представи съдбата на тези деца — щяха да израснат в едно първоначално чуждо и непознато земно обкръжение, откъснати от центровете на цивилизация — орбиталните тела със сигурност щяха да се изолират от земната цивилизация. Лишена от поддръжката, на която толкова разчиташе, земната цивилизация щеше да поеме надолу, по пътя към разложението и деградацията. Кой можеше да предвиди подобен край в онези ентусиазирани времена след Разделянето?

Земята отново щеше да следва своя посока, забравила надеждите на Възстановяването и вярата в Хексамона. Президентът бе наредил изстрелването на дистанционни монитори в няколко орбити около Шишарк — всички бяха свързани с неговото контролно табло. Искаше да наблюдава от различни гледни точки историческия миг — когато и ако настъпи. Все още таеше в себе си известен, макар и слаб, скептицизъм. Шишарк винаги бе съществувал! Поне в неговия живот…

Остана малко засрамен от вълната сантиментални спомени, която неочаквано го заля. Макар и не по-малко сложни, тези отминали времена бяха много по-разбираеми. Никога досега не беше допускал, че ще изпитва носталгия по грандиозното творение на Корженевски.

Изглежда, че от момента на Разделянето Хексамонът бе изгубил представа за своето място в света. Така и не бе открил родния си дом.