Грег Беър
Вечност (59)

57.

Шишарк

 

Присъстващите се бяха събрали в прохода зад контролния център на Корженевски. Президентът, президент-министърът, официалните историци на Хексамона, сенатори, сред тях и Джудит Хофман.

Точно отпред, зад прозрачната стена на раковината едно кръгло петно от непрогледна нощ бавно се разширяваше, докато накрая докосна гладкия ръб на кратера на Седма кухина, закривайки звездите. Вътре в него се виждаха неясните отблясъци на Слънцето, Земята и Луната, които постепенно избледняваха.

Корженевски отвори пробната връзка. Мъничка точица млечнобяла светлина изгря точно в центъра на черния кръг. Инженерът се съсредоточи върху ключицата, стараейки се да не обръща внимание на промените пред себе си и да „опипа“ онова, което лежеше отвъд връзката.

Вакуум. Абсолютно празно пространство, заобикалящо потока и плазмената тръба.

Честотата на нейната светлина съвпадаше с тази на плазмената тръба от Пътя.

Застанал на няколко метра зад Корженевски, президентът Фарен Силиом чу Инженера да прошепва:

— Тук е.

Едва сега Корженевски излезе от своя транс, но съвсем за кратко, колкото да излъчи серия от сбити пиктирани заповеди към пулта пред себе си. Мистериозното съобщение на Олми премина през отворената връзка и беше погълнато от Пътя.

— Всичко наред ли… — поде президентът.

Светлата точка в мрака пред тях внезапно проблесна. Корженевски почувства леко сътресение в ключицата. Това сътресение, изглежда, беше отекнало навсякъде в Шишарк, защото от пулта и мониторите се посипаха предупредителни пикти, съобщаващи за неизправности в Шеста кухина.

Корженевски мигновено провери дали всичко с връзката е наред. Нямаше никакви отклонения.

Нещо от другата страна се опитваше да премине през тесния процеп.

Корженевски съсредоточи цялото си внимание върху ключицата. Някаква сила действаше на отвъдната страна, опитвайки се да стабилизира връзката и дори да разшири пробното отвърстие, и той не виждаше възможност да й се противопостави.

— Проблеми — пиктира той на Фарен Силиом. Отпърво се опита да прекъсне връзката. Но светещата точка остана, дори започна да нараства. След като не можеше да действа в тази насока, оставаше му само на свой ред да разширява връзката, макар че сега това щеше да е истинско безумие. Каквато и да беше тази сила на отвъдната страна, тя очевидно желаеше отварянето и съединяването на Шишарк с Пътя да бъде завършено.

Корженевски повика отново симулираното изображение на плетката между вселените и огледа от различни „ъгли“ връзката, търсейки някое слабо място, каквото теоретически не би трябвало да съществува. Надяваше се да го използва, за да дестабилизира връзката и да запречи пътя на неизвестната сила, която настояваше да премине по нея.

Но преди да открие онова, което търсеше, от светещата точка изригна гигантски протуберанс от енергия и прониза тракционното поле на една от наблюдателните раковини над горния край на прохода. Самата раковина се разпука и беше отнесена от ненадейно появилия се от устието на прохода ураганен вятър.

Фарен Силиом се вкопчи в наметалото на Корженевски. Огненият език продължаваше да се мята из кухината, оставяйки дълбоки бразди върху каменно-металните стени на астероида, а после се изви над раковината с официалните гости и докосна за миг носа на поточния кораб, превръщайки го в разтопена лава. Отделен от тракционния док, корпусът на поточния кораб отхвръкна назад и се стовари право върху сферичната раковина на Корженевски, сплесквайки я върху димящата стена.

Корженевски не можеше да диша, но сега това нямаше значение. Той затвори очи, потопи се в разтегленото време на имплантираната си памет и се зае да търси дефекта — причината за катастрофалните последствия.

Фарен Силиом изпусна края на наметалото му и полетя назад. Проходът беше закрит от второ, аварийно тракционно поле и президентът попадна в него заедно с цяла купчина предмети, вдигнати от вятъра.

Олми беше обгърнал с ръце един от вертикалните пилони. Неколцина от присъстващите прелетяха край него, следвайки траекторията на президента. Една от тях бе Джудит Хофман, но Олми се пресегна и успя да я задържи. Личното й тракционно поле обгърна и двамата.

Корженевски се бе привел напред, срещу вятъра. Не изпускаше от ръце ключицата и се стараеше да следи данните от пулта, въпреки че съзнанието му бавно го напускаше. Той побърза да превключи мисловната си дейност към един от резервните имплантати… и най-сетне откри онова, което му трябваше — едва забележим проблясък на неуравновесеност и нестабилност в единия край на връзката. Имплантатът продължаваше да интерпретира потока от информация, с който го заливаше ключицата, дефектът „миришеше“ на изгоряло и оставяше неприятен вкус на гума в устата.

Воят на вятъра утихна, налягането в прохода бе спаднало почти до нивото на разредените газове във външния вакуум, но същевременно бе намаляло и енергийното изригване от устието на Пътя — сега то се насочваше само към строго определени цели. Доколкото Олми бе в състояние да определи, поне за момента енергийният пламък избягваше контакта с хора, съсредоточавайки усилията си върху машините, но при последните си няколко удара бе достигнал в опасна близост до Инженера.

Стиснал здраво очи, Корженевски усещаше топлината, но не виждаше, че краят на наметалото му се е подпалил. Няколко тракционни полета вече бяха заприщили прохода, за да преустановят изтичането на атмосфера и да възстановят нарушеното равновесие, други, по-малки полета обгръщаха разпилените из прохода хора като в сапунени мехури, но се пукаха с лекота при всяко поредно преминаване на енергийния поток.

Проходът беше задръстен от безжизнени човешки тела и останки от апаратура и машини, както и от няколко по-едри късове от раздробения поточен кораб, които се блъскаха с трясък в гладките стени.

Корженевски съсредоточи цялата налична енергия на Шеста кухина през ключицата към дефекта във връзката, опитвайки се да отвори врата през него и по такъв начин да прекъсне връзката или да предизвика нагъване на Пътя.

За един кратък миг се зачуди дали не са се изправили срещу страшната сила на Последния Разум — както ги заплашваше Мирски, но интуицията му подсказваше друго.

Връзката разцъфна в яркочервено сияние, което озари стените на откритата към космоса Седма кухина. Всичко това Корженевски видя през монитора на ключицата, а в следния миг почувства, че първият от имплантатите му е заплашен от претоварване. Ако не го изключеше, имаше опасност не само съдържанието на имплантата, но и част от неговото съзнание да бъде изтрито.

Той откъсна ръце от ключицата, но процесът вече беше завършен.

Розовото сияние избледня и на негово място отново се появиха звездите. Енергийният поток беше изчезнал. Точката млечнобяла светлина трепна няколко пъти и накрая угасна.

В същия миг утихна и вятърът, които свиреше в ушите на Инженера. Тракционните полета най-сетне бяха преградили плътно изтичането на атмосфера и някъде зад гърба му, откъм недрата на Шеста кухина, долиташе равномерният грохот на огромните помпи, работещи с максимално натоварване, за да заместят загубите от въздух.

Колко ли време бе продължило? Корженевски поиска сведения от имплантата.

Двадесет секунди. Само двадесет секунди.

Олми провери състоянието на Хофман — след удара тя бе изпаднала в безсъзнание — и даде строги инструкции на тракционния мехур да поддържа определена среда. Едва след това се понесе към пулта, върху който лежеше Корженевски. Инженерът помръдна, пое болезнено въздух и се извърна.

— Какво стана? — попита Олми. Джартът в него вече подаваше отговора: автоматична защита.

— Тъкмо смятах да те попитам — отвърна Корженевски. — Твоят сигнал… — Той спря и се огледа. — Колко души загубихме? Къде е президентът?

Олми погледна към прозрачната стена на тракционното поле, запечатало херметически северния край на прохода. В пространството около раковината, се носеха най-различни предмети, всеки по своя траектория. Тракционният мехур на Фарен Силйом не беше издържал на огромното натоварване. В този момент около тялото му кръжаха няколко дистанционни автомати, готови да го отнесат.

— Там е — посочи той.

Корженевски направи болезнена гримаса и се отпусна като спукан балон.

— Мисля, че повечето от загиналите са неогешелисти — рече Олми. — А те всички имат имплантати.

— Истинска катастрофа — изстена Корженевски и поклати отчаяно глава. — За това ли ни предупреждаваше Мирски?

— Не мисля.

— Значи джартите.

Олми хвана Корженевски за ръката и го отстрани от ключицата.

— Най-вероятно — рече той. — Ела с мен. — Джартът не направи никакъв опит да контролира действията му.

За него Корженевски бе точно толкова важен, колкото и Олми.

Инженерът продължаваше да говори, по-скоро на себе си.

— Опитаха се да разширят връзката докрай. Искаха да ни нападнат. Да ни унищожат.

Олми запита джарта дали такава е била целта им. Със сигурност, до момента на получаването на съобщението.

Откъм прохода вече идваха първите медиработници.

Олми продължаваше да дърпа Корженевски зад себе си.

— Трябва да поговорим — каза той. — Имам да ти обяснявам доста неща.

Не знаеше дали бе произнесъл тези думи по своя воля, или с разрешението на джарта. Какво значение имаше?

Съобщението беше изпратено. А после се беше случило нещо, което за малко да унищожи не само Седма кухина, но и целия астероид. Удар с изненадваща сила, въпреки ниската пропускателна способност на пробната връзка…

Провалът на Олми носеше своите горчиви плодове.