Грег Беър
Вечност (49)

47.

Шишарк

 

Олми реши да изчезне още щом научи, че възнамеряват да му предложат команден пост. Рискът ставаше прекалено голям — едновременно щеше да е в най-чувствителната точка от управлението на Хексамона и да държи в себе си джарт.

След разговора с Корженевски той се върна за кратко във временния апартамент под Възела, после в своя стар апартамент в Александрия и изчисти всички следи и на двете места. Поколеба се едва когато трябваше да прекъсне връзката с библиотеката. Преди да изпадне в пълна изолация трябваше да изпълни един последен дълг. Повика своя любим следотърсач и му нареди да открие местонахождението на Тапи.

— Шишарк — Дойде отговорът.

— Отелесен?

— Раждането е приключило успешно. В момента се радва на новото си тяло.

Нито той, нито Рам Кикура бяха присъствали на церемонията… Олми изпита срам и съжаление.

— Мога ли да разговарям с него по някоя закрита линия?

Следотърсачът не отговаряше няколко секунди,

— Директно не — уведоми го накрая. — Но той е оставил тайна информационна сметка, до която имаш достъп само ти.

— Свържи ме — засмя се Олми.

Сметката съдържаше едно-единствено послание: „Приет на отбранителна служба. Започвам работа след няколко дни. Успех на всички.“

Олми прочете посланието няколко пъти и прегледа придружаващите го пикти, които изразяваха обич, уважение и възхищение. Без да мисли, той се пресегна, сякаш да ги докосне, но ръката му мина през тях.

— Имам съобщение за него — рече Олми. — И една молба.

След като прехвърли съобщението в тайната инфосметка на Тапи, Олми изтегли следотърсача и изключи терминала.

Настъпил бе моментът да се скрие там, където със сигурност нямаше да го намерят. Все още не беше готов да предостави информацията на Хексамона, чакаше го още много работа. Нищо от онова, което бе узнал, не можеше да се използва за стратегически цели — научил бе интересни неща за много страни от обществения живот на джартите, ала нищо съществено относно тяхното научно и техническо равнище, Едва ли джартът бе носил важна информация, след като предварително е знаел, че ще бъде пленен. Но въпреки това Олми смяташе да продължи личното си разследване още няколко седмици…

Истината беше, че постепенно губеше контрол. Работата толкова го увличаше, че беше готов да се затвори с месеци в себе си, да преглежда подадената от частичния информация, да сравнява, да категоризира и да се връща към реалния свят само когато е необходимо да поеме хранителни вещества или за да провери докъде са стигнали с подготовката на отварянето. Тоест да падне в клопката, която сам си беше поставил.

Никога не бе имал възможност да контактува с врага толкова отблизо, почти интимно. Изучаването на противника бе като разглеждане на собствения образ в криво огледало. Това бе сложна и опасна игра, в която не беше изключено партньорите да разменят местата си.

Олми беше престанал да мрази джарта. Понякога му се струваше, че почти е готов да го разбере.

Заедно бяха изработили нещо като психологически диалект, който позволяваше на всеки от тях да разсъждава като другия. Бяха започнали да обменят и лична информация — несъмнено внимателно подбрана и пресята, но все пак даваща възможност за допълнителни сведения относно техните личности. Олми разказа на джарта за детството си, за своето естествено раждане и консервативно възпитание в среда на ортодоксални надерити, но не спомена нито дума за откритите частични на Корженевски и за дългите години на конспирация. А в замяна научи от джарта следното:

Цивилизованата планета е черна планета. Място, където възможността за разкриване и залавяне е нищожна. (Ние) се крием тук, очаквайки мига, когато отново ще служим на Пътя. Има много планети като тази, където активни и дълбоко законспирирани изпълнители чакат да получат задачи. (Аз) бях завербуван на служба на един такъв свят, с прекрасно тъмно небе, обсипано със звезди; (Аз) не познавам естественото раждане. (Ние) бяхме завербувани от целеви възложители, при получаване на задачата (ни) бяха прехвърлени всички необходими знания, за нейното осъществяване. Всяка нова задача е съпроводена с подобни изчерпателни познания; (ние) не забравяме предишните си задачи, а ги запазваме, за да черпим от тях опит и информация.

Олми разказа на джарта за това как протича едно нормално детство: образование, забавления, избор и получаване на първия имплантат, значението на библиотеките; избягваше всякаква визуална информация, за да попречи на противника да придобие пространствени представи които сетне при случай да използва. Въобще не спомена Шишарк, стараеше се да поддържа илюзията, че той също се е родил и израснал на планетата.

Надяваше се с времето да разкрие някои от лъжите на джарта. В края на краищата той бе активната страна и след като дърпаше конците, трябваше да получи някакво предимство. Едва тогава щеше да предава надолу по линията само истини.

Във външния свят Хексамонът продължаваше да работи упорито по набелязаната цел. Макар и рядко, Олми напускаше скривалището и използваше обществените терминали, за да провери как се развиват събитията. Повечето съобщения бяха обгърнати с плътен слой пропаганда. Хексамонът се криеше от самия себе си, гузен заради онова, на което се бе решил. Непрестанно се нуждаеше от потвърждение за правотата си.

Олми не одобряваше подобно поведение. Една лъжа неизменно водеше след себе си други, след всяко неправомерно действие идеше ново. Всички негови подозрения и страхове относно управлението на Хексамона се бяха потвърдили.

Изграждането на отбранителните инсталации почти бе привършило. Най-много след месец астероидът щеше да се свърже с Пътя. Жителите на орбиталните тела бяха колкото ентусиазирани, толкова и обезпокоени.

Земният сенат също беше приведен в извънредно положение. Сенаторите и телесните представители бяха задължени да спазват стриктно правилата, също както и местните управители.

Рам Кикура продължаваше да е под домашен арест, изолирана от околния свят.

Олми следеше всички тези събития с мрачно недоволство. Отварянето се беше превърнало във всеобща фикс-идея и никой не можеше да се изпречи на пътя му — Дори традицията, градена с хилядолетия.

Нищо чудно с времето да започне да уважава джартите с тяхната едностранчива душевна чистота, много по-силна, отколкото при неговите сънародници, които живееха в един свят на лицемерие и объркване.

Той отново потъна в изследванията си.