Грег Беър
Вечност (47)

45.

Шишарк

 

На дълбочина шейсет метра под външния периметър на южния полюс в Седма кухина се намираха седем генератора, свързани чрез седем вакуумни шахти с машините в Шеста кухина. Генераторите не притежаваха въртящи се части, нито каквито и да било уреди, работещи на електронен или магнитен принцип. Принципите, които се използваха при тях, бяха открити от самия Корженевски въз основа на математическите разработки на Патриша Луиза Васкес от края на двайсети век.

Седемте генератора предизвикваха сътресение в пространство-времето, вследствие на което се отваряше Пътят. Не бяха използвани от четири десетилетия, но въпреки това бяха в пълна изправност, вакуумните шахти бяха добре почистени, премахнати бяха всякакви нежелани източници на лъчиста енергия, а микроскопичните количества газове вътре в тях — щателно изпомпани, тоест всичко за сътворяването на загадъчния страничен продукт от взаимодействието между вселените бе готово.

В прохода към Седма кухина беше монтирана нова наблюдателна раковина, пълна с най-различни измервателни уреди, сред които като из лабиринт се провираха многобройните изследователи.

Самият Корженевски се носеше недалеч от мястото, където навремето беше преминавала сингуларната на Пътя, обгърнал тялото си със защитен тракционен мехур. Не изпускаше нито за миг от очи сложната конструкционна работа, която продължаваше с усилени темпове върху южния полюс на Седма кухина — тъкмо в момента издигаха грамадните концентрични пръстени на стимулаторите на виртуални частици и техните подсилени тритиеви резервоари. Всъщност стимулаторите щяха да влязат в играта едва след отварянето на Пътя и идеята беше да бъдат използвани като оръжия, тъй като бяха в състояние да оголят повърхността му от всякакви форми на материя на протежение от неколкостотин километра, осигурявайки възможност Хексамонът да изгради свое „предмостие“, в случай че се появи необходимост от такова. За да се избегне опасността от разпръскване на разрушена материя под въздействие на стимулаторните лъчеви клинове, щяха да бъдат издигнати защитни завеси от тракционни полета.

Страшни оръжия, страшни защитни системи…

И още по-страшни противници.

Корженевски използваше двата почивни часа, които му се полагаха, за да обмисля събитията от последните няколко месеца. По това време обикновено наблюдателната раковина беше съвсем пуста — ако се изключеха приборите.

Само след две седмици генераторите на Пътя щяха да са готови за първите изпитания. Отначало щяха да бъдат създадени няколко виртуални вселени от фрагментирани измерения — нещо като отражения на съществуващите, но в абстрактна реалност — в преднамерено-нестабилни конфигурации. Нощното небе над Земята щеше да се озарява от тяхната смърт, докато лъчения и частици, чужди за този континуум, напускаха своя път, за да се смесят с околното пространство.

След още три седмици, ако първите изпитания преминеха добре, Корженевски щеше да нареди създаването на тор^[1] — самостоятелна и стабилна вселена, обърната навътре към себе си. После щеше да разтвори тора и да проследи хода на неговото изчезване — начинът, по които ставаше това, щеше да предостави сведения за състоянието и свръхпространствената локализация на прекъснатия терминал на Пътя.

През следващите няколко месеца Корженевски и неговите помощници щяха да „ловят на въдица“ този терминал. За целта щеше да бъде създадена още една временна виртуална вселена, съответстваща по размери и конфигурация с Пътя, но с ограничена дължина, и тази вселена щеше да бъде свързана с терминала, превръщайки се по такъв начин в мост между генераторите и все още независимото им създание.

Рамон Рита Тиемпос дел Лос Анхелес

Корженевски затвори очи. Нямаше представа откъде изникват в ума му тези странни словосъчетания, тези имена, едни познати, други съвършено чужди. Може би заедно със Загадката на Патриша Васкес, използвана, за да съюзи разпокъсаните му частични, в него са били прехвърлени и част от нейните спомени — въпреки че теоретически това се смяташе за малко вероятно. Но в онзи далечен миг Патриша е била в доста объркано състояние, а и откритите части на Инженера съвсем не са били подходящи за учебен пример за успешно осъществяване на процеса на съединяване.

Сега не беше време да се безпокои, нито да се поддава

на моментни настроения. Но рано или късно неминуемо ще трябва да се подложи на едно ново и доста генерално реконструиране на собствената си личност. В противен случай го заплашваше разпадане.

Първо обаче трябваше да помогне на Хексамона.

„Имам нужда от малко отдих — повтаряше си той. — Не повече от минутка насаме. Стига ми да възвърна изгубеното си равновесие.“

— Конрад — разнесе се глас от другия край на раковината. Корженевски се намръщи ядосано и потърси източника на гласа. Беше Олми. Не се бяха виждали от няколко седмици. Той разпери ръце, оттласна се лекичко от тавана и полетя през вътрешността на раковината.

И двамата пиктираха взаимни приветствия и се прегърнаха в почти пълната безтегловност.

— Приятелю — промърмори Корженевски.

— Обезпокоих те в краткото време за почивка.

— Така е, но няма значение. Радвам се да те видя.

— Чу ли?

— Какво да съм чул?

— Гари Ланиер получил масивен мозъчен кръвоизлив.

— Той нямаше имплант… — Лицето на Корженевски пребледня. — Мъртъв ли е?

— Почти. Карен го открила секунди след като се случило и веднага повикала помощ от Кристчърч.

— Тази проклета земна гордост! — извика Корженевски. Гневът поне заглушаваше болката.

— След десетина минути били при него. Все още е жив, но се нуждае от сериозна операция — засегнат е почти целият мозък.

Корженевски затвори очи и бавно поклати глава. Не одобряваше принудителното медицинско лечение, но при подобни обстоятелства просто нямаше друг избор.

— Те го направиха — произнесе с горчилка той. — Всички сме виновни за това…

— Винаги има достатъчно виновни — рече Олми. — Ако Карен се съгласи на реконструкция, по-голямата част от увредения мозък ще бъде възстановена… Но той винаги е заявявал нежеланието си да получава такъв тип медицинска помощ.

— Съобщи ли на Рам Кикура? Олми поклати глава.

— Държат я под домашен арест. Връзката с нея е отрязана. Пък и знаеш, че ръцете ми са къси.

— И моите не са кой знае колко дълги. Но замахна ли, все ще стигна един-двама от по-важните клечки.

— Ще се радвам да го сториш — каза Олми. — Боя се, че за момента позицията ми е доста нестабилна.

— Защо?

— Отказах да поема командването на Комитета за извънредна защита.

— Ти сигурно си най-подходящата кандидатура — укори го Корженевски. — Защо отказа? Олми се засмя, но не отговори. Загледан в лицето му, Корженевски почувства, че го изпълва симпатия към този човек.

— Друг път ще ти обясня. Да знаеш, че известно време ще ти е трудно да се свързваш с мен — последното съобщение бе предадено с краткотраен и изключително тънък лъч, който да бъде възприет само от Корженевски. — Ако имаш да ми казваш нещо, сега е моментът…

Корженевски продължи да го разглежда още известно време, сетне пиктира:

— Ще се чувствам наистина самотен без теб… Гари и Рам Кикура.

Олми кимна.

— Може би пак ще се срещнем, стига да пожелаят Звездите, Съдбата и Светият Дух. — И отплува бавно към входния люк.

Корженевски остана сам в раковината, заобиколен от машини, червени сфери и зеленикави кубове. „Няма какво да почивам“ — рече си той и отново се захвана за работа.