Грег Беър
Вечност (41)

39.

Хавайските острови

 

Земният сенат беше във ваканция, членовете му бяха разпръснати из тихоокеанските крайбрежия. За щастие в Хонолулу беше останал един от най-влиятелните сенатори и Гари побърза да уреди среща с него.

На Земята го придружаваха Сули Рам Кикура и Карен — задачата им можеше да се определи почти като саботаж.

Ланиер познаваше добре Робърт Каназава, главен сенатор на Тихоокеанските народи. Бяха се срещали още като офицери във флота, Каназава бе служил на подводница, докато Ланиер беше пилот. Пътищата им се разделиха някъде преди Възстановяването, а се срещнаха отново на една от сесиите на Възела в Шишарк. Гари уважаваше дълбоко Каназава, който бе от малцината оцелели след огнения ад на Смъртта — по онова време вече бил командир на американска подводница, а след това бе работил в Калифорния, откъдето за първи път го бяха предложили за сенатор.

В разгара на Смъртта почти всички по-важни обекти на НАТО и Варшавския договор бяха подложени на унищожителни ракетни удари. По някаква странна прищявка на съдбата или поради пропуск в стратегическото планиране на руснаците Пърл Харбър бе ударен само два пъти. Някои от близките острови получиха по един удар, други бяха пропуснати. За разлика от тях Хонолулу направо бе заличен от лицето на земята,

Именно на него спря избора си Ланиер след Разделянето, когато трябваше да се започне отнякъде. Островите се оказаха изключително подходящи за достъп както от космоса, така и от съседните брегове. Радиационното заразяване беше съвсем слабо, почти безвредно и лесно можеше да бъде неутрализирано с помощта на машините и техниката, предоставени от Хексамона.

Само за десетина години джунглите на Оаху отново бяха пищни, а равнините покрити с трева. Израснаха нови градове, подхранвани както от пристигащите от Хексамона помощи, така и от ентусиазма на местните жители и процъфтяващата транстихоокеанска търговия между Нова Зеландия, Северна Австралия, Япония и Индокитай.

Всички тези причини повлияха Земния сенат да избере Оаху за своя столица. Това бе едновременно признание за успеха и поклон пред могъществото, а представителите на Възела можеха само да одобрят избора. Нямаха право на повече.

Каназава живееше в къща с каменни основи и бамбукови стени, само на миля от лъсналия като разтопено стъкло бряг на Уайкики. Ланиер, Карен и Сули Рам Кикура се промъкнаха по тясната пътека, над която бяха надвиснали полюшвани от влажния бриз палмови листа, и спряха пред автоматичния портиер — продълговата сребриста метална тръба, която запречваше малката дървена порта.

— Радвам се да ви видя, сер Ланиер — проговори портиерът с пискливия глас на Каназава. — Очаквах ви с нетърпение. Моля заповядайте и ме извинете за бъркотията. В момента работя над някои материали от предстоящата сесия.

Изкачиха се по каменните стъпала и се озоваха на просторна веранда, из която бризът се разхождаше на воля, Мебелите бяха ат тъмно полирано дърво. Навсякъде се виждаха папки с документи, подредени в стройни купчини — свръхмодерните компютърни системи все още бяха лукс за земните жители. А и Каназава не си падаше по новостите и открай време предпочиташе простия лист хартия.

— Харесва ми тук — заяви Рам Кикура и се настани в едно от креслата. — Всичко е съвсем истинско.

От дъното на верандата се появи и Каназава. Носеше дълга памучна роба и меки чорапи.

— Гари, Карен! Радвам се да ви видя отново. — Той се усмихна на Рам Кикура. — Ако не се лъжа, вие сте земният адвокат сера Сули Рам Кикура? — Каназава й подаде ръка. — Да си призная, малко съм разтревожен от това неочаквано посещение. Да не се е случило нещо важно?

Той ги отведе в другия край на верандата и им предложи различни напитки от механичния смесител. Каназава живееше сам, втората му жена бе починала преди десетина години и вместо да потърси утеха в някоя нова връзка, той бе потънал изцяло в работата си.

— Съвсем предстоящо е Възелът да обяви решението си за отваряне на Пътя. Ще има референдум — съобщи му Ланиер.

— За първи път чувам — погледна го изненадано Каназава. Бузата му беше разсечена от ален белег — спомен от годините, когато бе служил на подводница. Ланиер си припомни, че по време на първата ракетна атака подводницата му се намирала недалеч от Калифорнийския бряг, в зоната на сринатия до основи Сан Франциско.

— По всичко изглежда, че земните жители няма да бъдат допуснати до референдума — продължи той.

— И защо? — попита Каназава с непроницаемо изражение.

— Въз основа на някакво забравено правило от времето на Възстановяването — обясни Ланиер. — Според което земните жители нямат право на глас, когато става дума за решения от жизненоважно значение.

Каназава кимна.

— Използвано за последен път преди единадесет години, но все още в сила. И какво общо има всичко това с мен?

— С всички нас, по-скоро — рече Ланиер, — Но това е дълга история.

— Щом си дошъл чак тук, сигурно си заслужава да я чуем. Започвай.

И Ланиер започна да разказва.